Крипта за бездушие
 
Пак се хвалим с величави постижения: открили най-голямата крипта за свещи мощи. Как да не развееш знамето на Българската Гордост!
Милиони обикновени хора вече са живи мощи, как оцеляват – един Господ знае, те се хвалят с криптата. И сигурно ще го правят, докато държавата се превърне в Крипта.
А не обръщат внимание на Соломон Корееца и останалите хубавци.
Тия дни Пасито казал, че трябва да се помогне на Северна Корея да се „демократизира“ – и това ядоса политическите наблюдатели. Сякаш са забравили, че по-рано той помагаше на Атлантическата идея, сетне и на Кадафи – и накрая това доведе до неговото содомизиране. Дано и НАТО няма тая съдба. Не се ядосвайте - видян в перспективата на Времето, Соломон ще си остане един от най-прелестните екземпляри на политическия Разгул. Още когато, в началото на 90-те години, качи на трабанта си генералния секретар на НАТО, новите Властелини са си казали, че очевидно българите нямат предел в прискимбичванията си - затова дайте му на този карт бланш, изритайте го напред, той е напълно удобен, с него българската политика винаги ще изглежда като някаква оперета, а Дяволът като неин продуцент.
Това се продава от четвърт век насам на нивото на паситата – а вие се надявате дребните политически мародери да са по-свестни. Наивници.
Наскоро се хванаха с Цанков камък и твърдяха, че се пропуква – а после пък се заричаха, че не са го казвали. В нашата политика най-голямата храброст е да кажеш, че не си казал нещо. Та докато Цанков камък се пропукваше, взе да се пропуква кадровата политика на ГЕРБ. Само историите със суджука на търбуха от Добрич, после на оня от Септември, който подстави невръстното си дете като убиец и накрая на онзи, който имал криминални петна в биографията си и въпреки това се състоял като кмет на Септември – само това стига, за да се види, че Цветанов здравата е закъсал. Само че никой не го пита, какви са тия хубавци, как ги е подбрал, какъв суджук е ял, докато ги е налагал във властта. И проблемът не е, че и тримата са от ГЕРБ, а в друго: как такива типове изобщо е добират във властта и се излягат удобно в нея.
Още се чудя, как Би Ти Ви се осмели да пусне репортаж за кмета на Септември: една жена показваше документ за криминалните му постижения и се оплакваше, че полицията я притиска – да каже, откъде го има. Не какво пише в него, а откъде го има! Жената не се сети да каже, че го има от Цветанов: забравил го в парка, докато хапвал суджук. Но пък успя да зададе един ясен въпрос: ГЕРБ проверява ли хората си или това е излишно, предвид широкия гръб на Вожда.Макар че така той постепенно целият ще бъде покрит с кръпки – това от мен.
Въпросните трима герои са част от могъщия фундамент на ГЕРБ: председател на Областна организация и депутат, председател на Общински съвет и кмет. Но никой не пита Цветанов, как ги е подбрал, с какви европейски ценности са го привлекли те. Опозицията също не го пита – поне да научи хватките му, та някой ден и тя да ги използва.
То, всъщност, и да го питаш Цветанов няма никаква полза. Той така говори, че никога нищо не му се разбира, поне изцяло, това е най-големият му талант, уникален е в това отношение, щеше да направи забележителна кариера по време на соца. Сякаш е завършил три пъти АОНСУ – комунистическата политическа академия и през цялото време е бил любимецът на Андрей Райчев. Може и да прав Цв. – какво ще им говориш ясно на идиотите от простолюдието, остави ги да тънат в догадки и ги забавлявай с приказки за Българското Председателство. Пък и те няма да се сетят, че не е нормално една държава да функционира само заради въпросното Председателство, което няма особено значение. Орбан казва, че дори Европейският съюз губи смисъла си, а ние сме готови на всичко заради един кух ритуал – като луди сменяме павета, вместо да разкараме паветата от политиката. Единствената последица от въпросните напъвания е, че събориха паметника край НДК. И тия дни един, дето най-много напираше да го махат, ми вика: „Е, то много лошо стана сега, остана една гола полянка“. Кретенът, изглежда, се е надявал оттам да избликне един фонтан от европейски блага. Фонтанът го няма, остана една келява градинка, където да размишляват бездомните софийски кучета. Няма го и паметника, за да го препикават – съвсем по антикомунистически. Надявам се, че това няма да се отрази на душевното им здраве. То и това остава – заради някакво Председателство да луднат псетата ни.
С кучетата все някак ще се оправим, дори и с фалшивите европейски ритуали също. Проблемът е онзи председател на Общински съвет. Подлостта, която спретна на собственото си дете е безподобно отвратителна. Навремето Румяна Бъчварова, която все се опитва да бъде резервния ум на Бойко, посети Гърмен, погледа умно сблъсъците там и рече, че това е битов инцидент. Сега сигурно такива като нея ще кажат, че убийството във Виноградец е дребна драскотинка някаква – особено, като се има предвид, че кожата на ГЕРБ е направена от тенеке. Да си казват каквото щат – но тази история ясно показва, в каква Крипта на Неморалността сме се превърнали.
Абе, негодник неиден, как не се сещаш да спасиш детето си, дори и да е убило човек – да го спасиш от десетилетните угризения, които го очакват, защото се криеш зад немощния му гръб, как ще го оставиш да живее, дамгосан като убиец. Нечуваната жестокост на тоя тип не направи особено впечатление дори на медиите – те само се въргалят около въпроса, кой е натиснал спусъка, а не кой убива по един безподобен начин нравствения закон, сякаш не искат да видят чудовищната аморалност зад тази история, усилията на някои да нагласят фактите така, че да наклепат детето – за да спасят „председателя“. А сетне, какво ще го правите този идиот, депутат ли? За какво ви е такъв човек – той детето си не иска да защити, та вас ще ви има за нещо. Интересно, какво е провидял в него Цв., какви качества, каква особена доблест – която сега му пречи веднага да си признае. Дори и да излъже, но да спаси детето си от Голготата, да измисли нещо – да каже, примерно, че случайно е изтървал пистолета от ръката си и белята станала.
А пистолетите понякога изпадат от най-неочаквани места. Сигурно си спомняте, как един генерал щеше да застреля Николай Младенов на софийското летище. Младенов беше за няколко месеца военен министър, докато не се сетиха, че не е ходил войник и го направиха външен министър. Така спасяваме ние честта на бойните си знамена. Та двамата се връщаха от Афганистан и докато баламосваха репортерите, пистолетът на генерала изпадна от джоба му – дори генералските джобове са скъсани, а властта се заплесва по крипти. Но Съдбата се оказа милостива и генералът не успя да застреля министъра си. Освен бойните си знамена, ние знаем как да опазваме и министрите си. Щеше да е хубав разстрел пред камерите.
Всъщност, храбрият общинар вече разстреля детето си – емоционално и психически. Това човек ли е? Как е станал такъв, кой Дявол така е намачкал душата му – та да го направи, в крайна сметка, подходящ за властта. Но дай да го зарием с мълчание – без да се интересуваме, какви са последиците от това варварство.
Днешната политика ни тика към копрофагия, принуждава ни да поглъщаме всякакви изпражнения, не само словесни. ГЕРБ трябваше да разчекне тия тримката. Така постъпва една партия, която ще управлява вечно – ако съдим по някои вестници. Щом печатат по три снимки на Бойко на първа страница, работата е ясна. Дори в „Работническо дело“ – органът на комунистическата партия, не се бяха сетили да правят това в ерата на Живков, дори него го лигавеха по-малко. Така ще е хиляда години – да речем. Но поне да имат куража да влязат в сърцевината на онова, което се случва, в патологията на лакомите търбуси, в Злото, което наднича зад убийството във Виноградец. Какво казват така на тъпанарите, които все още гласуват?
И тъй, зверим се в урагана Ирма и не виждаме, каква всекидневно опустошение върви и тук. Пада дърво в парка и убива невинна жена.
Пада футболна врата в изоставен стадион в Градежница и убива дете – и все едно, че нищо не е било. Сетне наричат въпросния стадион „злополучен“ – без да си дават сметка, че злополучна е самата България.
А от телевизиите се чудят, защо още не са изнесли смъртоносната врата.
И какво, като го направят – ако преди това не изнесат Всемогъщата Безотговорност? Но пък къде ще я складират? Няма толкова обширно място, което да побере тоталната Безотговорност и Равнодушие. Дори за ядрените отпадъци от Козлодуй се намира място, но за Безчувствеността на Държавата – не.
Злополучен стадион? Всъщност, злополучни са ония фалшиви стадиони, покрай които някои хора пак си напълниха търбусите. Нали помните, колко стадиона направиха в села, в които живеят шепа хора. 50-60 човека преживяват някак в някое село – а им правят стадион за 5 милиона лева.
Това са злополучните стадиони, които ви се изплезват с нахалството си. Те са и доказателството, че всичко е притворно в далаверата с европИйците.
А после погребват клетото дете - но футболния турнир не го отлагат.
С едноминутно мълчание щели да почетат паметта му. Всъщност, ще почетат разрушителната нашенска Безстопанственост – всякаква, в която вече и нравите български се усещат безпризорни. Една минутка мълчание заради тази стихия - хайде да я почетем, да помълчим, да я преглътнем и да продължим към следващата злополука.
А догодина турнирът щял да се казва на името на загиналото дете.
Какви циркаджилъци само, какъв притворен манталитет! Как се случи всичко това - и как се издържа?
Пак по телевизията гордо показаха още един образец на Злополучието: разменят стара хартия срещу нова книга. Всяко дете, което доведе възрастен, който пък е събрал 5 килограма хартия, получава нова книга.
Хубаво - това пък сигурно трябва да е пример за разцвета на Българската Култура. Но допреди четвърт век домовете на обикновените българи пращяха от книги – ей, не се правете, че не го знаете.
Били предадени не знам колко си тона хартия - и така били спасени хиляда и 200 дървета от изсичане. Ами изсеченото в областта на културата, науката и образованието?
Докога ще ви заблуждават някакви маниаци от телевизиите, че има някакъв сериозен живот в културата? Спасяваме хиляда и двеста дървета – обаче фактът, че беше пожертвано и ликвидирано масовото четене, а и самото отношение към книгата – тия „косвени жертви“ никой не го брои.
А за Председателството подготвяли 200 доброволци: те щели да упътват чужденците за входовете на НДК, да им оказват първа медицинска помощ, да ги посрещат на летището, да им казват, какъв транспорт да използват, да им разказват за историята на страната.
А един доброволец, сякаш изпълзял от котилото на захариевки каза: „Изобщо те трябва да знаят, че България е една просперираща държава във всяко отношение“. Просперираща държава?
Кой го е направил такъв този? Иди в Градежница, лъжльо малък – само там.
Няколкостотин нашенци пък се опитали да подобрят рекорда на Гинес за правене на лицеви опори - много сме напред в тия идиотщини. Какво доказваме по този начин, един Господ знае.
Щеше да има някакъв смисъл, ако правеха лицевите си опори пред Парламента. Пък ония там, каквото искат да си мислят: че им се кланят - или пък че съществува някаква енергия, с която да се съобразяват.
Енергия за лицеви опори има. Обаче за друго – не.


Тагове: Кеворк Кеворкян, крипта, ГЕРБ, Цанков камък, Добрич, Септември, Цветан Цветанов, паметник пред НДК, Председателството на ЕС, Виноградец, Гърмен, Румяна Бъчварова, Николай Младенов, Бойко Борисов, Тодор Живков

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2019 Всички права запазени.