Срамният край на лъва
 
Не се чудете, че са запорирали марката „СДС“ – включително и прочутия Син Лъв, който трябваше да ни поведе към светлите бъднини.
Обяснението е достъпно: само се сетете, какви екземпляри минаха през тази клета организация, какви идиоти правеха всичко възможно, за да я злепоставят и орезилят. И които винаги са гледали на Лъва като на някаква рисунчица, нищо повече от това – така се оказва сега.
Още от зараждането на СДС, една от мантрите бе, че е създаден от БКП. А, всъщност, провалът на Съюза бе предначертан не от комунистите, а от фалшивите антикомунисти - тези измисленяци, тези хермафродити на изначално сбърканата българска политика.
Насилените „антикомунисти“ не мирясаха, докато не разкараха всичко читаво от СДС. Накрая я докараха до Костов - неосъществен комунист, клечал пред вратите на БКП, учил за не знам какъв си в „Империята на злото“. Ако руснаците не го бяха натирили обратно, сигурно щеше да стане някакъв фактор в БКП, макар че там са по-придирчиви и гнусливи от измислените „десни“. Неговият „антикомунизъм“ обаче се изчерпа с крадливата приватизация, която ще остане уникална в световната стопанска история.
И накрая, на тия герои им взеха „Лъва“, който отдавна вече изглеждаше нелепо покрай тях. Пет пари не даваха за него – понеже самите те изобщо не са лъвове, а чакали. И как не ги е срам: нито един от тях не пожела да се бръкне и да извади 4 хиляди лева, за да се издължи СДС за някакви адвокатски услуги. Само от този факт можете да си представите, какви типове са това.
Претендират за място в „историята“ – а не са готови да дадат една скромна сума, за да запазят честта на СДС. Какво да очакваш от подобни хора – държаха се като башибозуци в политиката, приватизираха като башибозуци – и пак като башибозуци плюят върху собствената си история.
И накрая са готови да пратят и Лъва в небитието, където уж щяха да пращат „комунягите“. Това е един от най-срамните епизоди на Прехода.
Какви ли не маймунджилъци преживя Лъва. По една време поредните измисленяци съвсем изперкаха, това се случи преди две години и нещо: помните акцията им със сините стъпки, които налепиха от площад „Славейков“ чак до централата на СДС –дърварският намек беше, че се е задала нова „синя“ вълна, гледайте сега, какво ви готвим.
А, всъщност, ги сготви Бойко, навря ги по милост като временни квартиранти в поредния си кабинет, даде им постове, немислими за тях - и ги приготви за транжиране. И то не закъсня – стъпките, на които толкова разчитаха, ги отведоха в нищото.
Да се чудиш на нахалството на тия хора. „Какво пак търкаш? – пита съпругата си героят от една реклама на Националната лотария. И продължава: „Ако спечелиш, ще целуна на слона задника!“ Тя печели – и онзи трябва да изпълни обещанието си. Тия пък, дето се готвят да захвърлят Лъва на бунището, все се отъркваха в политиката, все се заканваха на противниците си, обаче нищо не постигнаха и накрая се наложи да цункат нечий задник. Не си мислете за Бойко - или си мислете, ако ви е драго.
Веднъж много хора направо се вбесиха, когато фалшивите антикомунисти не си мръднаха пръстта, за да запазят едно великолепно пано на Иван Кирков, което изхвърлиха при поредния ремонт на Централната гара – а уж бяха на власт. Обаче Кирков беше убеден антикомунист, а не фанфарон като тях, тъй че не заслужаваше никаква милост.
Няма защо телевизиите само да съобщават за позорното отношение към Лъва – ами да потърсят Костов, Стоянов и останалите, които здраво вегетираха на негов гръб. Да чуем мъдрите им думици.
Но и аз съм един наивник – защо пък да се грижат за Лъва, когато повечето от фалшивците имат петолъчки в главите си. Те по-видните си хора унижаваха, още от първите години на СДС – та ще мислят за някакъв Лъв, и то нарисуван. На нито една от главните фигури на СДС не бе спестена отровната чаша.
Влачеха със сиджимка „Фашизмът“ – книгата на Желев, току под прозорците на президентската му канцелария. Отлюспваха безкрай всичко по-читаво, докато не останаха само конформистите и приспособенците. Правеха си мръсни номера – в това бяха изобретателни, самоунижаваха се, глупашки помогнаха Савов да бъде свален от председателския стол в Парламента, още по-глупашки поискаха „Вот на доверие“, и пр. Третокласни адвокати за дълго наставляваха СДС, а по някое време дори и държавата – и тя не прокопса, разбира се, като изключим собствените им аванти. Мижав адвокат, довереник на ЦК на Комсомола, стана вътрешен министър, после и председател на Парламента. Друг малоформатен адвокат стана министър на правосъдието. А онзи Фил стана дори премиер – за смях и приказ. Какъв Иван Кирков, по дяволите – те себе си едва понасяха, понеже вътрешно се терзаеха заради нищожния си ръст.
Няма друга организация, която да се е отнасяла толкова кръвожадно към лидерите си, а, в крайна сметка, и към идеята си. Макар че, тия случайници и до края така и не успяха да съчинят някаква ясна идея – извън крадливата приватизация, разсипването на земеделието и пр. Какво друго? Уж щяха да демонтират несъстоялия се комунизъм – но как да стане това, нали трябваше да изрежат половината си сърце, поне някои от тях.
И гордостта никога не ги е занимавала – ликвидираха „дясното“, но поне да бяха запазили Лъва, да не го унижават и него. В същото време са безподобни лъжци – вижте само „Историята“ на „дясното“, която съчиняват някои техни късни храненици, за това имат винаги време и енергия.
Всъщност, късните „седесарски“ първенци с удоволствие ще

се отърват от Лъва. За тях е по-добре той да бъде забравен – за да не напомня, че самите те са скорозрейки, хора от тълпата от митингите на СДС, които някак си са успели да се домогнат до централата на „Раковски“ 134 - нея също им отнеха. Лъва е неприятно напомняне за тяхната нищожност.

И затова трябва да бъде натирен в Забравата – там, където са се сврели истинските антикомунисти/поборници, истинските страдалци – като Заркин, например – един от десетте официално признати български дисиденти. Плевнелиев, един от най-изкуствените късни „антикомунисти“, свари едва в края на 2014 година да го почете посмъртно – събра кураж за това цели три години, след като се беше наврял в президентската канцелария. Не му беше до Заркин, по-важно му беше да се гевези като „жесток антикомунист“. Такива са тия хора – те се мислят за лъвове и изобщо не им е нужен някакъв символ, който да им напомня, че са късни пришълци, занимавали се с някакъв алъш-вериш - тогава, когато този символ е предизвиквал истински възторг.
Тяхната цел открай време бе да се заиграят по някакъв начин с Историята, за да могат сетне спокойно да спекулират с нея. Това е мръсна игра – целта е всичко от трагичното битие на СДС да бъде забравено, да остане като нещо мъгливо, за да успеят те да приватизират тази клета организация за собствените си нужди. Тази далавера започна още от Костов – той най-напред превърна партията в еднолична фирма, сетне се опита да я префасонира, за Лъва обаче не се сети - хора като него нямат време за подобни дреболии, те им изглеждат несмислени. Дори хората им изглеждаха ненужни, какво остава за някакъв рисуван Лъв.
Двайсет и седем години върхушката на СДС системно злоупотребяваше с митинга на „Орлов мост“ в навечерието на първите избори през 1990-а, това беше представата им за „сила“ – една могъща тълпа с неясни очертания, отделните хора в нея нямаха значение. Въпросният митинг беше наистина внушителен - но и преодоляването на страха от неколцина доверчиви симпатизанти на СДС в някакво село не беше нещо по-малко важно. Обаче позьорството стана по-нужно от изстраданото въодушевление. Комунистите, каквото и да говорим, никога няма да оставят петолъчката си безпризорна, те и въодушевлението на привържениците си ценят повече.
А истинските седесари, колкото са останали, са си направо герои – след толкова мътни метаморфози, след толкова майтапчийски фигури, те продължават да следват спомените си от 1990 година. Йордан Василев все разправяше една история за вестник „Демокрация“. Решили да го издават, обаче нямали пари. Съвсем се бил одрямал, когато ме срещнал. Казал си болката, пък аз веднага съм го поканил във „Всяка неделя“ – а в понеделник пред централата на СДС имало хиляди хора, които носели пари. Така тръгнал вестникът. А дали сега същите хора ще са толкова отзивчиви и доверчиви, ако ги призоват да дарят пари - за да откупят Лъва и да го освободят от унижението? Едва ли – но и това няма да трогне днешните първенци на СДС. Един от тях казал, че изобщо не го интересува запорът на Лъва. „Да си го използват, както си щат! – рекъл. – Тъкмо ще ни правят безплатна реклама!“ Унижават ги до крайна степен – а този говори за реклама. Тия хора нямат сетива за истински унизителното.
Има една забавна снимка на Лукарски: напънал се е да гаси свещите върху една внушителна торта – на изчезващите партии се полагат внушителни торти. В случая тази увековечава Лъва, който се е дотътрил до 26-ия си рожден ден – без да подозира, че скоро ще бъде запориран.
Наскоро се чу, че някои предлагат бившата централа на СДС на „Раковски“ 134 да бъде превърната в Музей на демокрацията. Отмъкнаха им Лъва – а те сънуват музеи.
А ако все пак го направят, това ще бъде музей на политическата наивност, на политическия канибализъм и накрая, на политическата порнография.
Разбира се, централното място ще бъде отделено на Запорирания Лъв.
Тук-там трябва да бъдат аранжирани и няколко древни китайски вази – фалшиви, разбира се. За да ни напомнят за превземането на двореца „Смолни“ – когато болшевишките моряци нахлуват в него, първата им работа е да се изходят в безценните китайски вази.
Някои постъпват толкова грижовно и с идеите.


Тагове: Кеворк Кеворкян, СДС, БКП, Иван Костов, Бойко Борисов, Иван Кирков, Петър Стоянов, Фашизмът", Желю Желев, Стефан Савов, Филип Димитров, Росен Плевнелиев, Георги Заркин, Йордан Василев, вестник "Демокрация", "Всяка неделя", Божидар Лукарски, Смолни

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2019 Всички права запазени.