Марадон в "Бонбонера"
 
Фатално е нежеланието ни да се вглеждаме търпеливо в едно или друго - и да го проумяваме. Винаги опираме до повърхността/кората, а вътре какво има – по-хубаво ни е да не знаем. От това вече няма отучване.

Дращене по повърхността – това ни задоволява.

А дуращината и направо скверното прокапват от много места.

Нищо не последва и от селфито на Плевнелиев с една компаньнонка. Тук никога нищо не следва.
После пък стана ясно, че на отговорна служителка от Министерството на отбраната и любимка на министър Ненчев бил отказан допуск до квалифицирана информация – заради три регистрации за проституция?!
Какво им става на нашите политически мъже?
Откога станаха толкова толерантни към компаньонки, проститутки или обикновени педерасти? Поне да бяха „гейове като френски шансон“, както казваше Р. Паркър - а те обикновени дървеняци. Обаче ни карат да свикваме с тях.
На друга отговорна служителка - от Министерството на просветата – също беше отнет допуск до квалифицирана информация; тя пък се оказа туркиня и била подозирана за връзки с „ислямисти“. Не стана ясно обаче, каква роля има въпросната дама в предлагането на идиотските учебни програми, в които турското робство бе захаросано като „съжителство“.
Как така човек с регистрации за проституция става началник в Министерството на отбраната?
Как свикнахме с всичко това?
Как свикнахме с един президент, който не се уморяваше да произвежда нелепости?
Вижте снимката на Плевнелив, на която се е разчекнал като балерина на стадион „Бонбонера“ в Буенос Айрес.
Нашият Марадон проклет!
Този човек и в Международната космическа станция „Мир“ да го пратят, пак ще направи нещо, от което да засрами дори Всемира.
Ами Кунева, която са самосравни с Тачър?
Докъде ще стигнат тия хора в нахалството и лудостта си?
Кунева и Тачър?
Снимката на Марадон заслужава специално внимание.
Позата, която е заел, е направо невъобразима. Дали пък по някакъв начин не беше преодолял законите на гравитацията? Сякаш можеше да стои безкрайно във въздуха.
Тази снимка съдържа в себе си едно могъщо внушение – превръща се в метафора за несмислените усилия на Нашите Въздухари. Подсеща ни, че са си просто едни балони, които се реят във въздуха.
И другояче може да се разсъждава върху въпросното фотосвидетелство за нашия Бонбон в „Бонбонера“, където е играл великият Марадона.
Дали пък не искаше да го виждаме като Мая Плисецкая в политиката – с нейните неподражаеми балетни рисунки във въздуха, сякаш водена от ръката на самия Бог?
Дали не искаше да ни напомни, че е фин играч на политическата сцена, който бродира сложни игри, повечето от които са достъпни само за неговия ум?
И това го има – но по-скоро се налага едно друго внушение: в снимката се крие съизмерване с неговия доскорошен Опекун/Бойко.
Докато Бойко рита в Бистрица, Плевнелиев покорява „Бонбонера“. Разчекнал се е по толкова невъобразим начин, че и Марадона би му завидял. Сякаш може да дриблира на метър от земята от едната до другата футболна врата.
„Ако Бойко е грубата сила, аз съм артистичното начало във футбола!“ - може и това да си го мисли Нашият Марадон…
Покрай неговите изпълнения, все по-видими ставаха няколко проблема.
Първият: качествата на хората, най-близо до Бойко, ако изобщо имат качества.
Вторият: доколко е помътняло огледалото, което му държат, за да се вижда такъв, какъвто той иска да го виждат.
Какво му внушаваха хората край него – все със скромни възможности, освен, че денонощно могат да протриват наколенките си. Сред тях има и типове, които преди време зверски ругаеха Укротителя/Бойко – много ли са му сладки днешните им лъжливи любовни признания? Повечето от тях след време директно ще отидат в Небитието, откъдето и дойдоха.
Сега нямат друг избор, освен да държат пред Бойко едно огледало – запотено от притворните им въздишки по него.
На никой от тях и през ум няма да му мине да каже някаква друга истина за него, да му подшушне дори трошичка от нелицеприятните настроения на публиката – а такива, вън от съмнение, съществуват. И един добър политик отлично съзнава това.
Бойко се чувства комфортно в угодническата политическа среда, която сам конструира – но не бива да я бърка с широката публика.
***
„Но политикът няма ли представа, че тухла от лайно не става?!“
През 1991 година сложих на корицата на списание „Всяка неделя”

(брой 7) една гениална рисунка на Борис Димовски, илюстрираща този не по-малко впечатляващ афоризъм на Радой Ралин.

Тухла от лайно не става!
С тухли от лайна не можеш да правиш политика.
И нищо не можеш да съградиш.Само умирисваш всичко край себе си. С воня политика не се прави.
Нашите храбреци обаче не се уморяват да ни убеждават в противното. Макар че сами не си вярват.
Повечето от тях са случайници в политиката, клетници безподобни. Понякога изглеждат като сирийските бежанците – обаче не им се налага да прескачат никакви огради, вратите на Парламента и на Властта са зейнали пред тях.
Има една клетница – Баракова, на която редовно се подиграваха. Тя стоически понасяше всичко и дори започна да става симпатична. Тя бе чистосърдечното изражение на случайността в политиката ни. Дори бе трогателна в наивното си простодушие. И е ценна в едно отношение: дава ни добра представа, докъде сме се дотътрили за годините на Прехода.
През 1989 година депутат беше Нешка Робева, торнадото на световния спорт, която спечели за България 294 медала. Нешка, която, заедно със Светлин Русев, дори се осмели да гласува против едно от решенията на тогавашното Народно събрание. Днес сме опрели до Баракова.

Но не е само тя, разбира се. Баракова поне съобразяваше да не се навира много-много в очите на публиката. Нея трябва да накарат някой ден да коментира афоризма на Радой – ще бъде велико приключение за публиката.

Ами останалите? Военният министър Ненчев не е повече стока – нали сам се нарече „тъпан“. Тоест, призна си, че е тъпанар – и отиде да доизгради натовската ни отбрана. Като нищо може да стане и симпатичен на публиката, българинът си е такъв – бързо свиква със странниците, и дори започва да намира нещо забавно-привлекателно в тях. Той се привързва и към някои откровени идиоти.
В някаква степен симпатичен беше дори и просветният министър проф. Танев – независимо от щуротиите му. За жалост, той пропусна да ни направи свидетели на най-артистичната от тях. Разказват, че веднъж, на заседание на ръководството на Министерството на просветата, се разсърдил на колегите си, изкатерил се на прозореца и ги заплашил, че ще се хвърли, ако те не приемат някаква негова идея!
Колко щеше да е забавно – ако ония ретрогради от Министерството го бяха оставили на полети. Министърът, който полетя към звездите – преди да се пльосне на паважа.
Тия двамата, Танев и Ненчев, стъпваха като солдафони в политиката, тропането на ботушите им се чуваше отдалече.
Ами другите, от породата на Младеновци, Митовци и пр. – тихите стъпки, тихоебците, както би ги нарекъл народа, ако имаше време да се сети за тях. Хитреците, които съвкупяват клетата ни външна политика.
Ами Случайникът Плевнелиев?
Тъй или иначе, българинът с всяка тухла може да свикне.
В началото на лятото на 2016-а Цветанов каза, че готвят нова президентска двойка – и на другия ден Плевнелиев ни съобщи, че започва „месеца на политическите консултации“. Все едно, че нищо не беше чул. И всички започнаха да се тътрузят при него, дори от Атака. А пък Волен направо каза, че понеже Плевнелиев бил изоставен от ГЕРБ, отивали да му окажат своята подкрепа. Майтап.
Освен от тор, българската политика се прави и от майтапи.
Зидария от майтапи.
Сигурно е здрава.
Вгледайте се в отминалите 25 години, припомнете си, какви хорица се въргаляха из Властта – и отново, и отново ще се убеждавате в прозорливостта на Радой.
И върху сградата на Парламента трябва да изпишат неговия афоризъм. Може да е и някъде отстрани, но да го има: „Тухла от тор не става“. Може и леко да го редактират: „Съединение с тор не става“.
Време е за този надпис…


Тагове: Кеворк Кеворкян, Росен Плевнелиев, "Плевнелиев - президентът натрапник", Николай Ненчев, Робърт Паркър, стадион "Бонбонера", Марадона, Меглена Кунева, Маргарет Тачър, Мая Плисецкая, Бойко Борисов, Укротителя, Борис Димовски, Радой Ралин, Баракова, Нешка Робева, Светлин Русев, Тодор Танев, Николай Младенов, Даниел Митов, Волен Сидеров

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2019 Всички права запазени.