Кеворк Кеворкян: Време е Бойко да разкара ласкателите

- Изтрезняхме ли вече след първоначалната еуфория, последвала подписването на така именувания „исторически” договор с Македония?
- При нас всичко все е „историческо“, фантазираме дори най-дребното събитие и се опитваме да го изживяваме като нещо невиждано. А, в същото време, пренебрегваме истинската си История, страхуваме се от нея. Напоследък я натъпкваме в някакви си двайсетина – трийсет години, има хора, на които дори им се привижда, че тя съществува едва от 1997 година. Има такива идиоти - и все не свършват и не свършват. А пък и слагачи има предостатъчно, и те нямат свършване.
Вижте го само, какви ги нарежда Каракачанов, как най-безцеремонно короняса Бойко като „Борис Трети Обединителя“, готов е, ако има начин, да му нахлупи и две корони. Мазнотенето и подлизурковщината не са от вчера, в българския си вариант обаче те стават все по-отблъскващи. Завел Каракачанов двайсетина македончета при Бойко и те му казали, че го виждат като Обединител. Бойко пък взел, че се учудил. Дори попитал Каракачанов /той го разказва /: „Истина ли е това, че не ми се вярва много?“ Каракачанов обаче запърхал и го уверил, че е вярно, абсолютно. Ето, така се раждат сакралните епизоди в българската История – гламавата имам предвид.
Събаряш паметника пред НДК, поставен като знак за 1300 годишна България - и се надяваш двайсетина македонски пичлигари да го заменят.
И въпросът далеч не е в дивната нелепост на въпросната случка, нито в подкляканията на един министър на Бойко. Няма какво толкова да изследваме формите на ласкателство в българската политика. По-скоро трябва да се втренчим в глупо-оборота, в словесния разгул, който продава нахално глупост след глупост. И да проумеем, как този разгул отравя публиката, как разяжда разбиранията й за Истина и за Бутафорно.
Ако се вгледаме във фантазната корона на Бойко Обединителя, нахлупена му от Каракачанов, ще се наложи да се попитаме, какво, всъщност, обединява той? Два народа? По какъв начин, как така се обединяват два народа? Досега живеехме с илюзията, че сме един народ, че героите на Миналото ни обвързват завинаги, че Историята повелява да не се глезим и глумим с нея. Сега признаваме македонския език – договорът е подписан и на македонски, признаваме, че той визира два

народа. А някакъв шегаджия твърди, че въпреки това някой ни е „обединил“! Подобни тъпи блъфове просто унижават Истината. Ами двете страни – и те ли са вече обединени под онази картонена корона, която слагачи нахлупват на Бойко?

Ние сме услужливците, които трябва да дадат някакъв фасон на Македония - ние трябва да сме шаферите на нейната бъдеща/евентуална сватба с НАТО, ЕС и пр.
- Защо евентуална?
- Защото на каракачанките на Бойко им се привижда, че са се случили епохални събития - а то засега има само един постен документ, и никак не е сигурно, че той ще мине през македонския парламент, хитрягата Заев ненапразно не го внесе веднага за ратификация, а пък наесен самият той може да изчезне след поредните избори. Тогава какво ще правим с картонената корона, какви ще ги дъвчим и мляскаме?
В крайна сметка, Договорът не ни „обединява“ – а напротив, официално прекарва тлъста разделителна линия, която дава възможност да се затрие окончателно общата ни памет и общата ни история. Окончателно отделяме Македония от рехавата сянка на Българското там.Окончателно утвърждаваме „македонизма“ – приемайки македонския език, оправдавайки македонския прочит на Историята – а някои шарлатани говорят за ликвидация на „македонизма“. Угодниците могат да ласкаят Бойко и по друг начин – без да щъпуркат с цървулите си из Историята, без да я оскверняват и превръщат в терен на глупаво угодничество.
- Защо Бойко търпи ласкатели като Каракачанов и останалите?
- Защото пренебрегва някои правила на голямата политика – може би понякога не е внимавал достатъчно в тайната академия на Живков. Ласкателите не му вършат работа и за пет пари. Може и да му е приятно да му ослюнчват крачолите, обаче това става пред публиката, а тя не проумява, какво толкова се е случило. Какво се е променило в отношенията ни с „братята“ – освен, че досега ги имахме за такива и без договорчета, а пък сега трябва да приемаме и на хартия всичките им капризи, цялата грубост, с която опоскват Историята. И съвсем не я виждат като „обща“, нищо подобно - а като тяхна си и ничия друга. И как ще се откажат от лъжите, които внушават на децата си още от училище? Ще махнат ли паметника на Цар Самуил, когото са приватизирали? Не, разбира се, а и те не са варвари като нашите съборячи – разрушители. Те дори и фалшивите си паметници няма да пипнат с пръст. И така ще я караме „добросъседски“ – те със своите фалшификати, ние – със съборените си паметници.
- Да поговорим още за политическото слагачество.
- То неусетно се превърна в някаква норма. Следя внимателно медиите и не открих кой знае колко текстове, които да провиждат предстоящите турбуленции. Продават главно захарен памук и локуми. Медиите сякаш са се примирили, сякаш кръвта им е заразена от каракачанките. Не смеят дори да се пошегуват с очевидните нелепости, които ни тръсват подмазвачите на Бойко. Те дори и онази несретница от Пазарджик Захариева са на път да я изкарат нещо като Кисинджър. Това е най-опасната фаза от боледуването на нашите медии: безропотното приемане на тона на подмазвачество, който се налага усилено.
Неведнъж съм писал, че Бойко сам-самичък подчини медиите: най-напред като уестърн-герой, сетне и като упорит ухажьор - макар че той винаги тайно е ухажвал само себе си. В началото, влюбеността на медиите в него бе до голяма степен симпатична – наблюдавахме екстаза на стара мома, задиряна от каубой. Разбира се, оставям настрана темата за кинтите, които щедро бяха раздадени на медиите по разни европейски програми. Принуденото им проституиране не е нашата тема сега.
Говорим за друго – но то е още по-неприятно. Изведнъж Бойко, може би дори без да се замисля особено, притури към медийното блюдолизничество и това на близкото си обкръжение, предостави му тази възможност - а това обкръжение се оказа по-фриволно дори от медиите. От него се лее космическа любов към Падишаха, тя се демонстрира без никакви задръжки, хвалебствията са наистина безмерни. Всъщност, прегръдката на ласкателите му е направо смъртоносна, тя може да удуши всекиго. Тя направо окарикатурява отношението към Бойко, възхвалите се превръщат в някаква подигравка, публиката е наясно, че наблюдава насилена демонстрация на любов за пред баламите от простолюдието. Възхвалата го поевтинява, дори става нелепа. В крайна сметка, тя ще заличи и трезвата оценка за стореното от Бойко, грамадата от тъпанарски ласкателства ще затрупа и покрие истинските му постижения и действително стореното от него.
- Наскоро се питахте, дали всичко това няма да „развие чивията му“?
- Известно е, че сладострастно иронизира някои от ласкателите си, но винаги в тяхно отсъствие. Но пък никога не ги спира. А сега е момента да им каже да се разкарат, да ги отдалечи от себе си, за да не го увонят с миризмата на блюдолизничеството си. Ако толкова искат да му целуват краката, поне да го правят насаме.
- Ще го направи ли?
- По-скоро – не. Словесният му гняв засега винаги е насочен към опонентите му, не и към собствените му измекяри.
- Писахте, че с договора с Македония Политиката победи Историята?
- Да, една дребна „евроатлантическа“ заръка се оказа по-важна за нас. Като оставим настрани картонените му корони, Бойко свърши работата, с която го бяха натоварили. Но от нея ще спечелят други - не толкова той, възможните неприятни последици ще бъдат за негова сметка. И може би някой ден Историята ще го запита бащиния ли са му нещата, от които се отказа сега…
А иначе Договорът просто е едно постно предястие към основната манджа, която се готви другаде. Обаче няма да намерите и половин български политик, който да иска да провиди нещо извън розовите видения.
И доста нахалство бе продадено покрай Договора. Заев, например, мазно-мазно каза, че България вече щяла да бъде „още по-голям приятел“ на Македония. Вероятно, очаква още по-радушно да търпим присвояванията на македонците.
Ами оня Тафров - той пък се оказа късен храбрец. Бил настоявал - като заместник външен министър, през 1991 година да признаем Македония, а пък външният министър Стоян Ганев искал да се изчака. Но по телевизията не казват защо. И сега Тафров се хили и се хвалипръцка, че той се оказал прав. Да, де, само че след 91-а настъпи най-дивата епоха на анти-българщината в Македония. С това ли се хвалят тия типове? Сега пък Договорът фактически ги амнистира всички тези изстъпления. „Да забравим, да забравим, да гледаме напред!“ – все това се чува от нашите картонени лъвове. А трябваше да изстискат поне едно обещание за разумно въздържание от македонците - но не го направиха.

 

- Как ще разделим тази пуста наша обща история – това е въпросът. Тоест - кои български експерти ще направят арбитража, колко умерени трябва да са възгледите им, кой ще ги посочи?

- Никакъв арбитраж няма да се направи, той и по начало е невъзможен. Как си представяте македонците да отстъпят за Цар Самуил, примерно, или за Талев – какво, ще претопят собствените си учебници ли? Но, виж, от името на държавата си набързо ще се откажат, ветото на Гърция ще ги остави без име. И, хайде, пак ще правим договорче с нова Велика Македония.
- Всъщност какви са дребните ни аванти от този договор? Божидар Димитров стигна дотам да заяви, че Бойко щял да увеличи с 1,5 милиона българите. Не е ли твърде оптимистично?
- Е, това е казано сякаш с търбуха на някой вентролог, няма смисъл да се коментира излишно.
- Политиците се опитват да парират доводите и фактите на историците като казват – да, така е, но това е неудобната истина, вие гледайте удобната истина. Та колко удобна трябва да е тя? И докъде може да доведе подмяната?
- Ние сме абонирани за едно още по-голямо удобство. У нас всяка поредна истина живее извънредно кратко – и я забравяме, устремени към следващата. До гърлото сме потопени в преоценени истини, едва си поемаме вече дъх. А каква истина ще остане след този договор - вече никой не се интересува от това.
- След нецензурираната биографична книга за президента Радев излезе подобна и за премиера Борисов. Не тичаме ли прекалено бързо пред вятъра и историята?
- Нецензурирана? В наши дни каже ли се за нещо, че е „нецензурирано“, почти сигурно си имаме работа с добре захаросано четиво. В медиите са се прегърбили под товара на всевъзможните съобразявания, тъй че това е разбираемо. Има една легенда: Бойко се бил ядосал, че книгата за Радев била готова, преди дори да го изберат. Ето му сега компенсацията. На него безспорно трябва да му се помогне да проумее собствената си мистерия - но безпристрастно, грубиянските ругатни не вършат работа, още по-малко лепкавите ласки.
- Борисов не обича да дели власт и любов с никого, но сега има сериозен конкурент за народната любов в лицето на президента. Докъде може да стигне такъв сюжет?
- Радев ще стигне като президент до 2021 година, неговият сюжет е ясен. Бойко пък трябва да стигне до същата година като премиер – доста по-трудна задача. Но той сам си усложни живота. На него му е нужно едно по-дълго отсъствие, за да прецени трезво, нужен ли е още. Но това е опасен експеримент. Във всеки случай, двамата с Радев са интересна двойка, заслужава си човек да я обгледа по-издълбоко.
- Като човек, на който половината му живот е минал на „Сан Стефано“, как ще коментирате подписката за Иван Гарелов за шеф на БНТ?
- Подписките престанаха да ме впечатляват отдавна. През 1989 година, сигурно си спомняш, поисках „Вот на доверие“ и получих подкрепата на над 480 хиляди души - това си остава нещо уникално и досега.
Хората, които са участвали във въпросната подписка по-добре да бяха казали нещичко за договора с Македония. В крайна сметка, подобна подписка ще има значение, ако в нея срещнем името на Цветанов, който лично ще подбере поредния суджук.
- Според вас, кой от кандидатите е достоен за шеф на БНТ?
- Бих предпочел онзи, който е най-далеч от схващането, че БНТ е просто една гюдерия на властта. Всъщност, и между сегашните кандидати има хора, които са правили кариера именно като гюдерии. Обаче няма да позволят независим човек да оглави телевизията. Ще сложат поредния си наместник, и после изобщо няма да забелязват, какво се случва в БНТ – както и сега не им прави впечатление, че тя е подарена на разни протестъри-посерковци. Трябва им нещо като онзи Боршош – хем никакъв, хем изпраскан в суджуко-оборота…



Тагове: Кеворк Кеворкян, Македония, Красимир Каракачанов, Бойко Борисов, Цар Борис Трети, македонски език, Тодор Живков, Цар Самуил, Екатерина Захариева, Зоран Заев, Стефан Тафров, Стоян Ганев, Димитър Талев, Божидар Димитров, Румен Радев, Мирослав Боршош, Иван Гарелов, "Вот на доверие", БНТ, Цветан Цветанов, Мариела Балева

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2019 Всички права запазени.