Един скорошен пример: в новинарска емисия показаха една дама, която настояваше да ни продаде порция от гражданския си гняв. Какъв по-хубав сюжет за баламите от телевизиите!

Ето я историята, която трябваше да разтупка сърцата: баш на 24 май дамата намира край селските кофи за боклук изхвърлени книги на български класици. Това трябва да ни накара да се задавим от негодувание – както е известно, гражданският гняв е прилепчив. Какво кощунство само, Господи, защо си толкова безжалостен към нас /това е от мен, не от дамата/. Обаче следват подробностите и постепенно започваме нормално да преглъщаме: книгите били от къщата на режисьора Красимир Крумов, която била наводнена и покъщнината му опропастена, включително и въпросните книги. Но всичко това се случило не вчера или онзи ден, а преди две години – тук вече започваме да дишаме нормално, а гневът окончателно ни напуска.

Дамата продължава обаче да надува мехура – въпреки, че се чуват и други гласове, които се опитват да подскажат, че в селото не живеят диваци, организатори на късни аутодафета. Книгите отдавна са неизползваеми – заразени са с плесен, който може да се прехвърли и по други книги и пр. Ясно, банално – изобщо, мехур. Обаче нали е 24 май – трябва да се подхвърли някаква подходяща историйка, макар и изсмукана от пръстите. И да се внуши на будалите, че някакви диваци баш на светлия празник са поругали книги. Подробностите са без значение, забравете ги – тоест, забравете Истината.

Вдигат врява до небето – напълно излишно. Вместо да се зверят в двайсетина плесенясали книги, по-добре да се бяха захванали с плесенясалото законодателство – и да попитат, защо вече близо трийсет години нито една власт не се оказа истински милостива към Книгата – като намали ДДС за учебници и книги. Иначе са щедри на празни лафове, особено по 24 май – а, всъщност, изговарят напълно излишни думи, предварително плесенясали. Телевизиите също само се преструват на загрижени – притворното врякане отдавна е част от ДНК-то им.

Те услужливо са усвоили един от най-важните номера на Сектата: да ти наврат в очите някакъв привидно скандален факт, да го облепят отвсякъде с нечистотиите на фалшивите подробности, да те удавят в тях - докато замажат окончателно Истината. Важното е да се шумоли, да се имитира съпричастие, дори гняв. Никой не се интересува, че произвежда само празни звуци. Пак ще цитирам Ерофеев: „Вятърът на промените се оказа само срамно пърдене“. Така си е.

Ето и историята с думите на Путин за „македонските земи“. Главата ти трябва да е абсолютно празна, за да търсиш нещо двусмислено в тях. Обаче някои дежурни тарикати побързаха да се хванат за тях, за да изкарат някаква аванта за себе си – няма как, трябва да поддържат фасона си на праведници, макар че повечето от тях и досега носят следите от руските ласки, на които навремето с удоволствие са се отдавали. Те са ясни и не заслужават особено внимание.

Необяснимо е обаче, че успяха да въвлекат във водевила и Бойко. Изглежда, нивото на компетентност на съветниците му застрашитело спада. Някой от тях, който очевидно не е особено схватлив, го беше посъветвал да извика руския посланик и да го ограмотява – само защото Путин е казал нещо на македонския президент. Подобна инициатива, която е само пропагандна, не може да му донесе дори минимална полза.

А и темата очевидно не е от онези, в които Бойко би се чувствал уютно – и той обичайно успешно избягва подобни капани. Инстинктът му е безподобен в това отношение – но в случая очевидно му беше изневерил. Съветниците му обаче продължават да се упражняват за негова сметка. В престараването си те като нищо могат и да му внушат, че е третият брат на Кирил и Методий. Бях озадачен, че Бойко не се е консултирал с Божидар Димитров преди срещата си с руския посланик – така щеше да научи, че Путин не греши фактически. Но се остави да го въвлекат в една постна игра, от която лично той няма никаква полза.

По-важното е друго: ако нашите първенци не могат да разберат едно просто изречение, как тогава се справят с по-сложните послания, които обичайно са само намекнати във „високата политика“? Вероятно – никак.

Хайде, с Тръмп ще им е по-лесно: когато не го разбират, той пуска в действие лактите си.

А нашите са свикнали да ги ръгат с лакти.

Руският посланик беше видимо развеселен след срещата си с Бойко.

По телевизията излъчиха само една негова реплика: как на 24 май и ние, и руснаците празнуваме един и същи празник.

По-късно обаче бил подгонен от Боби Ваклинов /“Господари на ефира“/ - и доста хора, вероятно с основание, бяха озадачени от непомерната агресивност на този иначе способен репортер. Но пък може би той се има за специалист – медиевист - нещо като знаменитият проф. Дуйчев измежду телевизионните репортери. Вече не знам, какво им минава през главите на тия момчета.

Тъй и не събрах кураж да гледам, как Боби гази руския посланик. Мислех си за друго: защо от „Господари на ефира“ не се осмелиха навремето да връчат „Златният скункс“ на американския посланик Уорлик – а той беше истински веселяк и с Миризливеца щяха да си паснат напълно.

„Господарите“ може да са го направили и от стиснатост – понеже на Уорлик трябваше да връчват „Скункс“ поне веднъж месечно. Той беше фабрика за гафове – произвеждаше ги и сякаш това дори го извисяваше в собствените му очи.

Но „Господарите“ необяснимо не му обръщаха внимание.

Например: когато тайно откара с американски самолет Плевнелиев като чувал с картофи в Афганистан. Това си беше направо отвличане на държавен глава – но, за съжаление, скоро го върна обратно.

Или когато беше наречен от Румен Петков “боклук, лъжец, треторазряден актьор и наркоман”, а той – посланикът на една велика страна - позорно си замълча.

Или когато обясняваше, че правосъдието ни било различно за бедни и богати, но сетне побърза да се поправи, че бил зле разбран – и изтърси следната глупост: бил чувал, че българските катаджии връщат ресто, ако им дадеш рушвет от 50 лева.

Или когато се веселеше с актриси и певици – като Галка от екс-„Каризма“ например - в скандални заведения на нощна София; предпочиташе „Ялта“ – може би се виждаше като Рузвелт на дискотеките.

Или когато енергийният министър Трайчо Трайков /от правителството на Бойко/ директно му заши истински шамар с думите: “Моят приятел, посланикът Уорлик, вече шест месеца не може да разбере, какво точно се случва с шистовия газ и защо трябва да се спазват българските закони. Защото, когато се дава право за проучване и добив, се провежда конкурс.”

Колко скункса станаха дотук?

Но на „Господарите“ им се досвидя дори един. И това е странно – понеже като радикални веселяци сигурно са чувствали Уорлик като сродна душа.

Разбира се, те не могат да огреят навсякъде – пък и са достатъчно заети с дребни измамници или втасали прелюбодейци. Имат, разбира се, опит и с доста нашенски властници – но как ги селектират, един Господ знае – може би само техният.

Навремето Боби изтича цял маратон, почти колкото Бостънския, след Христо Бисеров, заместник-председателя на Парламента, който тогава беше подсъдим. Но после го оправдаха – обаче не стана известно, дали Боби е изтичал гърбом обратно онзи маратон. Не съм сигурен, дали са умирисали с някой „Скункс“ Марешки, който също е зам. парламентарен шеф и също се е запътил към съда – или на Боби не му се ще да маратонства излишно, той, в края на краищата, не е потомък на прочутия бегач Бикила Абебе. Но докато с основание се ослушват за решението на съда, „Господарите“ могат да връчат един колективен „Скункс“ на Парламента – заради куража му да изтипоса Марешки в ръководството си.

Да оставим Марешки и да се извисим до Меркел.

Така и не стана ясно, защо арменските сърца не подсказаха на „Господарите“ да връчат наградата си на германския посланик в София – когато Меркел призна арменския геноцид и сетне се заусуква за него.

Путин казва нещо – а пък награждават руския посланик: по тази логика и посланикът на Меркел можеше да е ощастливен.

За Ксавието пък да не говорим: бившият френски посланик надмина с изпълненията си дори Уорлик, което е направо невероятно постижение. А когато си тръгваше, каза, че България се управлява от луди хора. Но Бойко не му се обиди, „Господарите“ – също…

Тъй или иначе, складът им е пълен с кандидати за умирисване. С голяма степен на вероятност, можем да познаем някои от тях.

Президентът Плевнелиев – заради плодотворните му усилия в битката срещу Русия, в резултат на които рязко нарасна процента на русофилски настроените слоеве на българското общество.

Бившата еврокомисарка Кристалина Георгиева – заради опита й да измести официалната българска кандидатура за генерален секретар на ООН.

Военният министър Николай Ненчев – заради смелостта му да назначи за шеф на важен отдел в министерството си дама с три регистрации за проституция.

Лютви Местан – заради нахалната му провокация да се самопосочи като партньор на ГЕРБ в миналите президентски избори.

Цецка Цачева – няма нужда от обяснения.

Радан Кънев – заради опитът му поне еротично да реабилитира „дясната“ политика и да я избави от трайното й състояние на еректилна дисфункция.

Меглена Кунева – заради непреходния й принос към българската енергетика, както и заради това, че се превърна в емблема на Българското Послушание. Тя може да получи и два Миризливеца: вторият заради безподобният й опит българските ученици да бъдат дискриминирани в собствената си Родина, включително и с отпускането на стипендии само на циганчета.

Красимир Кънев – за самоотвержената му борба да бъдат спасявани вандалите-цигани, които системно поругават българските светини.

Симеон – за нахалството му да съди държавата си заради имоти, срещу които заложи династията си…

И останалите герои на Голямото Надпръцкване.

 

 

 

 

Тия дни Бойко се оплака от „апартейда“ – така цветисто нарече той играта с второкачествени стоки, с които ни залива ЕС. Неговата загриженост обаче е позакъсняла, тази практика не е от днес, а пък и чудесно се вписва в цялостната практика на Европейския съюз към нас - като към нещо второкачествено.

По-важното е, защо Бойко не се занимава с другия „апартейд“: с боклуците, с които нашите местни производители хранят народа.

Шоколадите „В/илка“ може и да са по-некачествени, когато са предназначени за българските потребители. Но не те са храната, без която не могат да съществуват въпросните „балами“ - от Бисер до Хитрино. Обаче всички те са жертва на близо 40 хиляди тона палмово масло и сухо мляко годишно, с които наши тарикати фалшифицират различните марки сирене и кашкавал.

Ето - това е истинският апартейд.

И още един „апартейд“ – за който съветниците на Бойко не искат да го безпокоят.

Той обаче трябва да ги изпрати до Германия с една специална мисия: да сравнят цените на десет хранителни стоки, продавани тук – и там. Тук – за местните аборигени, и там – за европейците.

За този „апартейд“ Бойко няма как да научи от телевизиите.

Те няма да проронят и дума, каквото и да си позволяват у нас чуждестранните хранителни вериги - дори да продават човешко месо с изтекъл срок.

Честността на телевизиите е в отпуск, когато става дума за големите им рекламодатели.