Когато шутовете говорят на народа
 
Има една знаменита фраза на американския президент Роналд Рейгън: „Политикът е като бебе: представлява храносмилателна тръба. На единия край – гладна уста. На другия – пълна безконтролност“.
Сега да помислим, как функционират нашите Тръби.
Ясно е, че устите им са все по-широко отворени. Глад неутолим.
Но какво изваждат от другия край на Тръбата – имам предвид думите им, не останалите нечистотии.
И думите им също са не по-малко миризливи. Фекалодуми.
Два примера от самото начало на тази година.
Никой не обърна внимание на новогодишното бъбрене на Плевнелиев.
Защото досегашните му новогодишни обръщения винаги предизвикваха в публиката някакво неудобство, дори срам: първото от тях той беше записал на фона на фотос от Колорадските планини. Какво искаше да внуши по този начин, така и не стана ясно – но той не показа дори някакво бегло смущение от комичното си издънване. Тогава си казах, че той е готов да се снима и край цукалото на Обама, за да докаже верноподаничеството си.
На следващата година пък се беше пльоснал в огромен кожен фотьойл, сред книгите на някаква внушителна библиотека - нашето смешновато Чърчил-че от Гоце Делчев. Три години му трябваха, за да схване, че трябва да се снима на фона на Герба – може би го смяташе за недостоен за собствената си мисия.
Публиката се срамуваше от тия провинциални фуклявщини – и едва ли е обръщала внимание на словесния материал, който излизаше от въпросната Тръба. А за Плевнелиев думите нямат никакво значение. По начало, той е цар на клишетата, рецептата му е повече от банална: малко скудоумия за „евроатлантическите ценности“, малко фалшив интерес към народеца, една-две фрази на Апостола, тук-там и някаква очевидна глупост, която го злепоставяше, но той не си даваше сметка за това. Сякаш си мислеше, че думите му умират едновременно с китайските ракети на новогодишната заря.
И така постепенно, публиката престана да му обръща внимание: някакъв човек си говори нещо от президентството, може би са изтървали шута на краля да го замести, докато онзи си угажда на новогодишната трапеза.
В навечерието на 2016-а Плевнелиев каза: „Успехът на държавата се мери с успеха на обикновения човек“. Година по-късно той изобщо не се сещаше за това си неволно признание. Що за успех има тогава държавата, която той толкова усърдно славослови - след като милиони хора живеят в унизителна мизерия? Никакъв, разбира се.
Това обаче не му попречи да каже в тазгодишното си обръщение, че „Днес България е коренно различна, спрямо годината, в която започнахме своя европейски път“. И е различна, понеже „Парите за образование, за пенсии и социални политики вече са три пъти повече“ – готово, шутът се изкиска доволно.
Обаче го казва не шут някакъв, а президента.
А той сякаш дори не е чувал, че сме на второ място в света по смъртност; че сме на първо място в ЕС по смъртност от злокачествени заболявания; че сме на първо място в ЕС по смъртност на пътя.
Отгоре на всичко, образователната ни система е напълно съкрушена – тя произвежда вече огромно количества „функционално неграмотни“ младежи – евфемизъм, който да ни позволи да преглътнем факта, че са си истински безкнижници. Но много подходящи, за да ги затрупват с лъжи и да ги превърнат в хора хора, насилствено лишени от познание за Миналото. Затова пък удобни за измамите на Настоящето.
Но Шутът, тогава, когато се преправя на президент, не се уморява да посреща поредните победители от поредната математическа олимпиада – сякаш 50 или дори 500 талантливи деца могат да прикрият общата, агресивната безталантност на поколенията от годините на Прехода.
И, накрая, можем да се гордеем и с факта, че сме най-бедната страна в ЕС.
Хи-хи – радостно ще изцвили шута, натоварен да замества президента.
„Никога досега българите не са били толкова свободни и интегрирани с демократична Европа“ – каза още Плевнелиев.
Така е, и то до степен, че нашите гастарбайтери/наемници надхвърлят два милиона души – и вече са повече от работещите тук, в страната.
И на фона на тази очевидна катастрофа, Плевнелиев се хили ведро: „Трябва да продължим да пишем историята на силна България в силен Европейски съюз… Решението е в съзнателните усилия на всеки един от нас да подобрява и надгражда, а не да разваля… Трябва да добавим стойност, като помогнем на нашето европейско семейство, което днес е в беда“.
Да добавим стойност?
Ние?! Как – с броя на българските гробове ли, с които сме световен лидер?
Трябва да си много специален, в поне едно отношение, за да говориш така – трябва да си ампутиран от чувството за срам.
Безсрамието ни връхлита от всяка от цитираните фрази. А зад него наднича една непомерна арогантност, дори налудна. Можеш да ломотиш, че България е първостепенен фактор, който определя европейските съдбини. Тази лудост може да бъде преглътната. Но другото е нетърпимо. Живееш в държавата на Хитрино, а сякаш си на Луната. Това не е обикновено словоблудство – това е посегателство върху Нашата Свяст, ако тази дума все още е позната на днешните шутове. На днешните Тръби.
По същото време, друга една Тръба също надхвърли дори собственото си безсрамие.
В интервю по повод 10-годишнината от членството ни в ЕС, Кунева казала: „Десет години след членството ни, аз мечтая България, българи с голяма, европейска мотивация, да направят нашия Европейски съюз значим за гражданите му, да го осмислят и дори изобретят, ако трябва, отново“.
Клета България да направи Европейския съюз значим за гражданите му?!
Ето такива глупости излизат от Тръбата.
Що за хора са това, по дяволите!
Ние едва кретаме – а тази пък Тръба ни натоварва с грижата да въздигаме ЕС. Това е чудовищно нахалство и глупост. Но тия хора, всъщност, говорят на себе си – и за себе си. Те изобщо не ви забелязват. А и изначално са се примирили, че Историята няма да им обърне никакво внимание, те изписват имената си със симпатично мастило, което изветрява веднага. Цяло село бе опожарено наскоро, сякаш е на бойната линия в Сирия – но те си говорят, че трябва да направим по-значима Европа.
Циничното нахалство на тия хора обилно е поръсено с измишльотините на разни агенции. Например, според „Галъп“, за десет години привържениците на ЕС у нас се увеличили. Понеже живеели по-добре –нищо, че сме най-бедната страна в ЕС.
Вече сме били и по-щастливи, според друго едно изследване.
На второ място в света сме по смъртност – а пък сме по-щастливи. И повече харесваме ЕС.
Това само ние можем да го постигнем.
Кунева е обигран политически лисунгер и никога не е обръщала внимание на вътрешните ни тегоби, които вече изглеждат катастрофични.
Плевнелиев обаче е балама – и не се е сетил, че ако спомене Хитрино, всичките му празнословия стават нетърпими.
Нормалният човек трудно може да проникне в онова, което се случва в разума на тия хора.
Как може да се понесе нелепото твърдение, че една страна, в която е опожареното Хитрино, може „да добави към Европа“? Какво да добави – какво от диващината, в която сме затънали? Плод на какви турбуленции е това изхвърляне на Плевнелиев – и шутът, който често го замества, трудно ще обясни това.
Като изключим неприличните звучи откъм Плевнелиев и Кунева, 10-годишнината от членството ни в ЕС бе отбелязана вяло – някакво приличие, все пак, е останало в медиите. Обикновените хора отдавна са наясно, какво се случва: трудова повинност в полза на Европа и разцвет на политическото еничарство. Българските политици винаги са били в услуга на сателитното оцеляване на страната ни – по-прикрито или под формата на усърдно целувачество. Но днешните еничари надминаха въображението и на най-разюздания прислужник. И петната от тяхната слугинска дейност никога няма да бъдат заличени. Никакви хора, които не се свенят да демонстрират безпределно покорство. Държаха се толкова безсрамно, че неизбежно публиката се сещаше, за онази дама с три регистрации за проституция, която колхозникът Ненчев назначи за шеф на отдел във Военното министерство. Блюдолизничеството на някои наши политикани/Тръби спокойно може да бъде определено и като проституция.
Ние трябва да бъдем изоставени от всички, дори и от Господ – едва тогава ще можем да се върнем към някаква политическа нормалност.
Телевизиите въртяха все едни и същи кадри от церемонията по „присъединяването“: лисичата усмивка на Кунева, докато слага подписа си, разреваният Соломон Паси, който се метва върху нея, мрачният Първанов, усмихнатият Симеон, който сякаш пресмята нещо на ум. Има какво: подписите им скрепяват един знаменит бартер – „присъединяване“ срещу закриването на два блока на ядрената ни централа. Дори албанците не биха се съгласили да приемат подобно позорно условие.
Една задачка за младите ни математици: сумите, които досега сме получили от ЕС, достатъчни ли са за построяването на два ядрени блока? Как сте, как сте със смятането? – пита вече Историята, ако все още продължава да ни обръща внимание.
Жалката истина е, че ние вече не се познаваме – и това беше една от главните цели, може би най-главната, на Курвата Преход. Но Опекуните ни знаят добре - знаят, какви подлоги са нашите властници, какви дупедавци. И не ни спестяват униженията – точно заради това ни дадоха най-напред поста „Комисар по потреблението“. Голяма България постепенно се превръща в едно Хитрино – какво потребление, Господи!
Миналата година по това време написах един текст, ето неговото начало: „Годината започна нормално. В смисъл, че сме за никъде.
В Сандански циганите крадат ток на поразия – както и навсякъде другаде. Един от тях каза, понеже им спрели за малко тока: „Това е расова дискриминация“. Крадец – обаче знае какво е дискриминация. Вече така ще ви говорят.
Крадците ще поумняват. Държавата – не.“
Тази година пак сме за никъде. Може би дори още повече.
2017-а започна въодушевяващо – в смисъл, че първото бебе, което се роди на 1 януари е Динко от Сливен. Майка му е 13-годишно цигане, а бащата – 15-годишен смелчага-циганин. Спечелил трудно сърцето на жена си, трябвало да й обещае цяла една вафла - и така се появил Динко, и той циганче, да е жив и здрав.
Така с една вафла се ражда нов гражданин на България. Също и гражданин на Европа.
Не е малък принос към Ес.
Това ли има предвид Кунева, когато ни убеждава, че точно ние трябва да направим ЕС по-значим?
***
Да се разведрим за малко – ето как гледат американците на политиците си. Според чудесния автор Роуботъм, в Тексас екзекутирали хора, само ако са осъдени на смърт, а не ако са в мозъчна смърт - защото това би означавало да се изтребят повечето политици.


Тагове: Кеворк Кеворкян, Роналд Рейгън, Росен Плевнелиев, Барак Обама, Уинстън Чърчил, Хитрино, Меглена Кунева, ЕС, Николай Ненчев, Соломон Паси, Георги Първанов, Симеон Сакскобургготски, Прехода, Роуботъм, Динко, Сливен

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2024 Всички права запазени.