Притворният днешен български антикомунизъм е лишен от всякаква логика, често борави с нелепи аргументи - и всичко това го прави инфантилно-досаден и отблъскващ.

Вижте ги и сега какви ги ръсят: България щяла да загине, ако Радев стане президент!

И как ще се случи това, когато цялата власт е в ръцете на Самодържеца Бойко?

Дори Плевнелиев – при всичката му комична патетичност и несмисленост - не успя да навреди кой знае колко на страната, като оставим настрани лошият дъх, който остана след бръщолевенията му. Обаче изпълненията му изобщо не правеха впечатление на главанците, които се представят за „антикомунисти“.

Много нелепици се чуха в изборната нощ, много глупости, имаше и откровени измятания. Накрая и Бойко тресна един словесен гюбек-кючек.

Обаче най-отблъскващо беше казаното от Цецка, която понякога е нетърпимо предизвикателна. Нахално е точно тя да говори днес срещу фантазния комунизъм. Тя, която е толкова наивна, че става член на БКП през 1988 година – когато дори мумията в мавзолея на Ленин беше наясно, че с комунизма е свършено.

Но не и за хора като Цецка, която възторжено влиза в партията – а сега я ругае.

Такива като нея си бяха просто натегачи. Същият беше и Костов, който - пак по онова време, се опитваше да се промуши през дверите на компартията – сякаш това бяха райските врати.

Такива са нашите късни антикомунисти. Те превърнаха антикомунизма си в препитание - а това доста бързо стана ясно за публиката, която се отвърна от тия превръщенци. И те си остаряха като пълни идиоти.

Между другото, поне от средата на 80-те години на миналия век и у нас промяната вече се усещаше –от будните хора, не от заплеснатите по партията, като Цецка. И във „Всяка неделя“ вреше и кипеше - Амосов хвърли най-голямата бомба, като направо обруга най-светият от скрижалите на комунизма „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“. Ако Цецка само си го беше помислила това, сега щеше да иска да има приживе мавзолей в Плевен. Тя дори „Децата на Арбат“ на Рибаков да си беше направила труда да прочете, изобщо нямаше да се натиска да става комунистка. Стената се пропукваше – а те тръгнали да стават партийни членове.

А Костов дори след 10 ноември 1989-а се тътреше до редакцията на комунистическия официоз „Работническо дело“ – да се натиска да му отпечатат някаква мижава дописка. Мижава, обаче в стилистиката на партийната преданост: как да се промени БКП, за да оцелее. Защо се правите, че не помните тия неща? От такова тесто сте замесени всички днешни късни „антикомунисти“. Лукарски - той е ясен и без епитети, пък каза след първият тур на изборите, че СДС свалил комунизма и нямало да приеме „червения“ генерал. Това сваляне се е случило единствено в кухите глави на нашенските фалшиви антикомунисти. Те изпълзяха от бърлогите си, едва след като в БКП си спретнаха сами преврата срещу Живков. И тия тарикати ще плещят срещу Радев.

Малко се говори обаче за нещо друго, далеч по-важно – за трайната негодност на тия лапацала да съчинят, за толкова години, някаква прилична доктрина, да провидят някаква свястна идея. Трябва да сте напълно слепи, за да не проумеете, че антикомунизмът на един Костов, примерно, се изчерпваше с крадливата идея да се продаде комбината „Кремиковци“ за един долар. Това беше антикомунизмът им – да се продава дивашки и да се краде. Напред към светлото посткомунистическо бъдеще с кражби! По-късно това се повтаряше и повтаряше – до втръсване. И понеже само далаверата цвъртеше в главите им, тия типове си останаха примитивни и негодни за големи идеи.

И няма да мирясат, докато окончателно не опозорят дори паметта за истинския български антикомунизъм.

Вижте само, кои говорят срещу комунизма, кои са нашите „антикомунисти“ –– от Цецка до Даниел Митов, да не ги изреждам останалите. Какви антикомунисти сте вие, бре, освен продавачи на кухи, фалшиви фрази?

Сакати хора искат да се гримират като фалшиви поборници. И сега се преброиха - и пак видяхме едни и същи измисленяци.

Митов не искал да го управляват „червени“ генерали – и го казва така, сякаш е страдал по комунистическите зандани, тоя никакъв човечец, изпълзял от коридорите на един американски институт.

Мнозина ядно коментираха обещанието на Бойко да си подаде оставката, ако Цецка не спечели предимство на първия тур – понеже с основание се раздразниха, че той не го спази.

Който и да има кандидат като Цецка, и той ще се наложи да извърта – но това е слабо оправдание.

Друга една негова реплика обаче бе по-важна: първият тур бил показателен – защото сетне, преди балотажа, започвали пазарлъците.

Е, сега Цецка и Бойко ще опрат до същите пазарлъци. Да им е сладко. Особено ще им засладнят договорките с Марешки.

Бъчварова пък, която все иска да минава за вторият ум на Бойко, важно рече: Очевидно имаме проблеми, ще си направим изводите, на втория тур ще имаме по-точна представа.

Да, да, ще имате – с хапчетата на Марешки, калпаците на Каракачанов, фесовете на Ердоган и някой глас от Госпожаподарицентрала. И изводите ви ще са много точни.

Най- грозно срещу Радев се дереше Марешки - сякаш беше изпил цяла шепа фалшива виагра. Какво друго да очакваме: България е страна, в която бензинджии одумват генерали.

А според шефа на ваксините Москов, България щяла да стане държавата на „червен генерал“. Зад Радев бил Първанов, а зад него – Путин.

Това вече е тежка дрога.

След като накрая намерихте дипломата на Цецка, вижте и американските референции за Радев – те са приятно четиво за късни антикомунисти.

Трябва на всяка цена да бъде спрян натовският генерал, американският възпитаник – ето това е Великата Българска Аномалия, която искат да наложат нашите притворни, сезонни американофили. Колхозникът Ненчев - лапачът на земеделски дарения, е стожер на евроатлантическите ценности - обаче Радев, възпитаникът на „Максуел“ е опасен! За кого?

Дивашкото противопоставяне на късните антикомунисти винаги е примитивно , без аргументи, то е типичен пример за политическа халтура.

Радев е с признание от „Максуел“ - Цачева е с признание от Рабфак. Но те предпочитат нея. Впрочем, още през 2003 година американците отбелязват, че “Румен Радев е бъдещ стратегически лидер”.

Ами техният вицепрезидент - вицеадмирал Манушев, или пък генерал Събев, вицето на Трайков - те какви са? Всички би трябвало да са „червени“ - обаче тяхното„червено“ е по-малко червено. Идиотщини.

Каквото и да се случи на втория тур, Цецка вече загуби от Радев. Сега ГЕРБ ще впрегне цялата си мощ, всичките си ресурси, за да успее в пазарлъците с фиктивните си опоненти. Но от това Цецка няма да стане по-различна.

А София ври от слухове: най-пикантният е, че викали Нинова в американското посолство, за да изразят подкрепа за Радев. Един Господ знае, колко е вярно това, но генералът очевидно има доверието на американците. Дори и влиятелният „Файненшъл таймс“ косвено оцени фалшивите напъни на нашите антикомунисти, като отбеляза лоялността на Радев към ЕС и НАТО.

Бойко падна в капана на подлизурковците си, които добре угояваше. Те упорито му внушаваха, че е предизвестеният победител, дори да стои отстрани. Той им повярва и тръгна да избира измежду „магариците“. Така стана ясно, че хищническият му инстинкт за власт вече му изневерява. Сега пък подлеците край него го убеждават, че трябва да получи реабилитация на балотажа на всяка цена. И как ще стане това, с какви средства и компромиси?

И друго - каква гаранция има, че Цецка няма да стане зависима от коварните кръгове на фиктивните антикомунисти, както се случи с Плевнелиев, от някакви уличници, хранени от чужди фондации, от „десни“ олигарси с тъмночервена кръв. Няма, разбира се. Щом Цецка е толкова яростна късна антикомунистка – натам ще я насочат.

В изборната нощ най-отегчително звучеше отдавна мухлясалата теза на някои лапацала за „разделителната линия“ между комунизъм и демокрация. Тия хора не са мръднали от 1990-а година насам. То няма „дясно“ - освен мимикрия и политическо търгашество, но те продължават да водят фиктивните си битки. Хората отдавна не ви искат – търсят ви само наивниците от телевизиите, които с отворена уста слушат глупостите ви - каква епохална битка с отдавна несъществуващият комунизъм ще водите. Успяха да подведат и Бойко - и той взе да говори срещу „мрачното минало“, което щял да ни докара Радев.

Някои пък си взеха довиждане с Плевнелиев и храбро се изпъчиха, че „циркът свършвал“. Ще видите, какви борци срещу гоцеделчевския астролог ще изпълзят сега. Обаче няма никаква гаранция, че циркът няма да продължи с Цецка, напротив много е вероятно – защото и тя, като Плевнелиев, е от породата на късните храбреци, чиято главна мисия е да фалшифицират миналото, и собственото си, разбира се.

Цецка няма смисъл да бъде сравнявана с Радев – това е загуба на време.

Трябва да сравняваме Радев с Плевнелиев - за да си припомним, какво чудо ни беше виснало пет години на главите.

Между другото, веднъж в Парламента - пред микрофон, който бяха оставили включен, Цецка изтърва нещо порядъчно грозно: отивала да се види с „некакви баби“, които я чакали отвън. Дали тази реплика не е ключът към нея? Не знам, но добре, че сме безпаметно общество – добре за Цецка, имам предвид.

Телевизионното слово вече се замърсява без никакви ограничения, нелепости изникват и от там, където най-малко се очакват. Ивайло Цветков-Нойзи е един от най-надарените медийни хора, чудесен коментатор е. Но и той изтърси нещо грубо: Не искал да обсъжда генерал Радев, независимо, че вече било след 23 часа?!

И така се набута в ордата на говорителите на телевизионната тъпня. Нойзи търпя Плевнелиев, който пет години се шегуваше със здравомислието, а сега се оказа фен на Цецка. Всички вече сякаш са поразени от неетичност и амнезия.

Големият въпрос си остава: защо Бойко пласира Цецка, защо не се яви той самият, кой го подлъга. Има един възможен отговор: защото не разбира истински хората край себе си. Харесва му пешките му да печелят, побутвани нехайно от него. Но това не може да продължава безкрайно. Вижте физиономиите на въпросните пешки в изборната нощ, по време на пресконференцията на ГЕРБ: променени до неузнаваемост, само една министърка се хилеше налудно, сякаш не разбираше, какво се случва. Бъчварова, естествено, се беше скрила отзад, Цветанов направо се беше стопил.

Вечерта преди „Денят за размисъл“ Би Ти Ви излъчи откъси от интервюта с основните претенденти. Цецка я питаха, кой ще е виновен, ако не победи. И тя отговори: „Аз ще победя!“ Беше напълно сигурна.

А с Радев се заядоха - защо си е взел полагащите му се при пенсионирането 20 заплати. Така телевизията му подари още няколко хиляди гласа.

***

Радев спечели срещу Цецка.

Сега ще видим дали Бойко ще успее да надвие Радев.

А той/Бойко точно това състезание искаше да си спести.