Предпочитат да бръщолевят за всичко друго, но не и за истинските тежнения на клетите българи.

Вижте, с какви послания се замерят – в тях изобщо няма място обикновеният български живот.

Но пък алчно се снимат с народеца – ухилени до уши. Вярват ли си след поредното безсмислено селфи? Дали не си мислят, че по този начин ощастливяват ония, с които са се гушнали пред камерите – и които веднага след това забравят?

То е ясно, че както вървят работите, скоро щастливи ще си останат само циганите – те поне не плащат за ток и вода, за наеми и пр. Един дори заплашваше, че ще съди държавата – понеже за втори път му откраднали кабела, с който той пък крадял ток: опънал го от близкия стълб до незаконната си барака, близо до Околовръстното шосе - и готово. „Това държава ли е? – дереше се циганинът, и беше прав, понеже му бяха отнели част от щастието.

Има, разбира се и очевидно щастливи българи – но пък техните истории никак не са за разказване. Ето, например, военният министър Ненчев – назначил мадама с три регистрации за проституция за шеф на важен отдел в министерството си. Как да не се сърди онзи циганин: на него му крадат кабела и го оставят на тъмно, а пък министърът си гледа кефа като осветява проституцията. Изглежда и това трябва да се приеме като част от продължаващата битка за демокрация, един от флагманите на която е Ненчев. И това е разбираемо, след като немалка част от късните демократи също са си едни проститутки – те пък проституират с миналото си. Между другото, в министерството на Ненчев очевидно няма никакви военни тайни, щом като там са такива сексуал-либерали.

Преди време Антон Тодоров пусна информацията за въпросната дама. Тогава написах, че ако не е прав, Ненчев трябва да го повози на някой от ремонтираните в Полша изтребители – това ще е по-страшно от всяка присъда. И Ненчев, с целия си евроатлантически акъл, тръгна да го съди – един Господ знае, на какво е разчитал. Обаче загуби делото. И Антон ми се похвали тия дни, че няма да го друсат на някой самолет.

Но Ненчев си остава щастливец – защото, въпреки че е нещо като нашият Профумо, нищо не му се случи. На британския военен министър Профумо, през 60-те години на миналия век, руснаците му навряха палавата танцьорка Кристин, по съвместителство гадже и на военноморското им аташе в Лондон. И така източиха през семенниците на Профумо доста военни тайни и го принудиха да си подаде оставката. За нашия Ненчев обаче нищо не се говори.

Но и той трябва да понесе някое справедливо наказание: например, с постановление на кабинета Бойко официално може да го прекръсти на Ненчев-Профумо. Като се има предвид, че Ненчев се смята и за новия Никола Петков, името му ще стане малко длъжко: Ненчев-Петков-Профумо. Търпи се, все пак.

И Плевнелиев си имаше своите щастливи мигове през годината – помните онази снимка, на която се беше гушнал с една компаньонка - не чак колкото Профумо, но там някъде.

Нашите първи мъже назначават проститутки и се снимат с компаньнонки и това не е никакъв проблем.

И Антон е щастливец: онзи ден откри и показа някаква диплома на Бойко - само шестици бяха навъртяни там. Странна работа: всички говорят за дипломата на Цецка – а пък Антон ни показва дипломата на ББ.

Но за него това е логично – понеже преди време написа книгата „Шайка“, посветена на „шайкаджиите“ Бойко, Цветанов и –хоп – и Плевнелиев – той пък барабар Петко с мъжете. Тъй или иначе, Антон демонстрира завидна обективност, показа, че е в състояние да преглътне заблудите си и да се помири с Истината. Разбира се, трябва да направя уговорката, че все не ми остава време да прочета „Шайка“ – тя може би представя нашия Бойко в положителна светлина, всичко е възможно. Все пак, да не забравяме, че „шайка“ означава „банда“, „мафия“, „тайфа“, „глутница“. Но на някои може и да им харесват тия думички.

Току-що по телевизията мина една реклама, в която кандидат-президентът Трайчо Трайков съобщи, че българите не са щастливи, понеже са ограбвани от една „държавна мафия“ – не изреди имената на мафиотите, надявайки се всички да се досетят сами. Аз, специално, не успях. Но поне разбрах, че Трайчо е истински щастливец – понеже е забравил, какви ги надроби навремето неговият Господ Костов, когато се правеше на „Краля Слънце“. Разбира се, възможно е Трайчо да си е направил лоботомия заради изборите, не е изключено – но това е най-малката жертва, която може да си позволи човек, за да стане президент.

Между другото, следващите дни всички цигани ще са щастливи – наближават изборите и парите отново ще потекат към тях. Забелязвате ли обаче, че никой тази година не говори за въпросното вече традиционно бизнес-начинание, което рязко ще подобри инвестиционния климат в страната? Изглежда, всички кандидати са се научили да казват на цигански „Вземай парите, манго, и бягай към урната“.

Пак мина рекламата с Трайчо: сега пък каза, че държавата можели да я оправят хора, които не са свързани с миналото. Трябва да повярваме, след като това го казва третият семенник на Костов.

Вън от съмнение, щастливи са и аферистите, които забъркаха позора с шизофренното ни представяне в ООН. Ако хванат някой клет циганин с 20 лева, дадени му да гласува, цяла седмица ще го показват по телевизиите като мечка с две глави. А пък кръстевците/кръстевщината веднага ги забравиха, както и онази с регистрациите. Проститутките винаги са си добре.

А Бойко си играе словесната ръченица: хоп-троп - насам, хоп-троп – натам. Той си е роден щастливец, а и щастливите му хрумвания непрекъснато извират. Пет години пиша, че Плевнелиев е кулминацията на Посочването, тази най-пагубна от всички практики на Прехода – обаче щом Бойко го каза, и всички му повярваха. Всъщност, на него му го посочил колекционерът на скандали Прокопиев, нашият Максуел от разградското село Сеново – и Бойко, нали си е балама, го приел. Той обаче все реже най-тънките филии от Истината. Въпросният Максуел е от преторианската гвардия на Костов и е един от хранениците на Голямата Шашма – Криминалната приватизация. Тогава – каква далавера се крие зад пробутването на Плевнелиев? Очаквайте отговора скоро.

Тъкмо бяхме решили, че Плевнелиев е потеглил към политическото небитие, и Бойко го съживи с мощен масаж. Най-напред ни съобщи, че нашият любим бърборан е влошил отношенията ни с Москва. Три седмици по-късно обаче каза, че отново щял да го посочи да президент, обаче от шайката на Костов поставили условие Плевнелиев да се отрече от ГЕРБ. По какъв начин това е повлияло на избора на Бойко, само той си знае. Ония поставят условие на Плевнелиев, той си трае, а Бойко се отказва от него. Засега няма да имаме щастието да открием логиката зад това решение.

Плевнелиев обаче взе, че се озъби – и само гледайте какви вълчи зъби ще покаже след време в мемоарите си. Най-напред каза, че „не бил удобното извинение винаги да се фокусират върху него“. А след като Бойко го накисна в един леген с Прокопиев, направи пространно изявление. Нямал нищо общо с Посочването. Не бил част от задкулисието. Ако е бил посочен от някого, тогава щял бъде зависим от някого. Освен това, не бил съгласен начинът, по който се правят правителствата в България, да бъде сведен до "двама батковци, които си говорят", тоест –Бойко и неговият Батко Росен?! Добре било министър-председателят на България да си припомни, че през 2008 г. обидчивият Плевнелиев бил обявен за инвеститор на годината за България, бил обявен за един от топ мениджърите на България, бил един от двигателите на много кризисни конференции през 2009 г. за това, как да се намери решение в най-тежката криза. А влязъл в политиката и се политизирал, защото тройната коалиция не давала никакви отговори… Добре било министър-председателят на България също така да си припомни, че Плевнелиев бил един от членовете на икономическия екип на политическа партия ГЕРБ в 2009 г., когато си разменял стотици мейли, които пазел…

Накрая Плевнелиев казва, че всяко интервю на Бойко е предпоследно, в следващото може би ще чуем нещо по-различно…

Бойко никога досега не е бил така яко охрачван – и то от един случайник в политиката, когото той демонстративно Посочи с пръст – и по този начин Случайното в политиката достигна своята кулминация. Само чакайте – и ще видите, как в най-скоро време никакви хорица ще започнат да преправят и мамят Историята…

Ще избираме Цецка от ГЕРБ – пък се занимаваме с Плевнелиев. Това също е странно. Тя пък вече тръгна да се кара на медиите – били манипулирали думите й.

Засега Бойко все още не е казал, че лично е избрал Цецка – и правилно, като се има предвид колко тромаво се представя тя.

Това ще му даде възможност, ако тя не спечели, да посочи онзи, който е посочил Цецка.

Най-любопитната реплика изтърси вицето на Цецка – вицеадмирал Манушев. „Генерал Радев е добър летец, но в ГЕРБ сме самолетоносачи“ – рече той. Какво ли означава това? Имаме няколко келяви самолета, но не съм чувал да разполагаме дори с един самолетоносач. Но в ГЕРБ имали няколко. И били носачи на Радев – така излиза. Сигурно това е имала предвид Цецка, когато казва, че при тях/самолетоносачите водеща е толерантността.

И обещала да говори с всички българи от всички населени места. После се поклонила в Созопол пред мощите на свети Йоан Кръстител – надяваме се да са истинските, понеже досега са открити най-малко 37 автентични черепа на светеца.

Надяваме са също, в дните до изборите, тя да стигне и до Монтанско и Видинско – разбира се, в нашият окаян Северозапад щастливи българи трудно могат да бъдат открити, но щастливи цигани все ще се намерят – поне измежду ония, които системно насилват тамошните българи. Но поне ще провери, дали е вярно едно от проникновенията на Плевнелиев, който преди време беше казал следното: „Усещането да видиш(?), как хората от пограничните региони на Желязната завеса (?) днес изграждат заедно своето съвместно, по-добро бъдеще, е истински вдъхновяващо“. Този човек беше цар на изисканите глупости – затова сега се дърлят, кой го е посочил.

Докато чоплех тази дописка, все си мислех за забележителния филм „Срещал съм и щастливи цигани“ на Александър Петрович /1967 година/ с чудесния Бата Живойнович. Югославяните имаха късмета да поемат свободата в по-големи дози и правеха разкошни филми. Петрович каза навремето, че филмът му представя смес от „черна кал и бели пера“.

Какво ли ще представя един филм, озаглавен „Срещал съм и щастливи българи“. Черна кал и бели лъжи?

И какво е да си президент на страна, в която трудно можеш да срещнеш щастливи хора – като оставим настрани ония, които печелят от лотариите на Башар Рахал и Захари Бахаров?

***