Голямото издевателство е на прага ни
 
Радан К. настоява да се свика Консултативния съвет за национална сигурност - понеже бил много загрижен за бежанския проблем.
Росен Пл. обаче не е съгласен – не искал Съвета да се използва за политически цели. Освен това, всичко било казано за бежанците - още през 2013 и 2015 година. Всичко било казано, край.
Единият така, другият иначе.
И тия гърчове трябва да минават за политика. Гърчове - или по-скоро издевателства на фалшивата загриженост.
А Голямото Издевателство вече е на прага ни – и няма сила, която да го спре.
Ордите са на път към домовете ви.
Локалните сражения започнаха – засега край бежанските общежития. Утре Битката ще се пренесе навсякъде.
От Агенцията за бежанците обаче ни успокоиха: изрязали храстите край общежитията – за по-добре видимост към мелетата. Поприбрали и камъните, с които воюват бежанците.
А Росен Пл., който винаги е готов да говори за каквото му скимне, сега се крие.
Хитрува – или Бойко го е накарал да си подвие опашката?
Нинова пък иска сметка от Бойко - какви ги е дробил в Турция? Правилно – това трябва да се чуе ясно и тук, освен в резиденцията на Меркел. Бойко обаче не е склонен - изглежда е забравил, че сметките му са главно с тукашния народец.
Един от ГЕРБ каза, че Бойко е „балканец“ - затова отишъл да говори с Ердоган. Доста глупаво звучи, но да речем, че има някаква истина.
А къде мишкува Митов, който все още е външен министър – докато Бойко прави совалки, като един балкански Кисинджър?
Той ловко оцелява вече около 15 години.
Една от най-големите загадки през това време беше – и си остава – с кого се съветва той? Кой го подтиква към едно или друго?
Има добър политически нюх, обаче и той трябва да се освежава по някакъв начин. Решенията, които взема напоследък, говорят за известна умора на инстинкта му. Това е нормално. Но не е нормално да поемаш все по-големи ангажименти, да разширяваш обхвата на ролята си, дори да нахвърляш предназначението си.
Сега, в момента, вероятно сме единствената държава, която не се нуждае от външен министър и изобщо от дипломация, нито пък от държавен глава, който, тъй или иначе, трябва да дава някакъв образ на външната ни политика. Плевнелиев-бърборкото, който обичайно през последните години бе неизменно в състояние на психическо кресчендо, сега си трае.
В замяна на това, Бойко не престава да говори. Арбитражът, който се нагърби да направи между Германия/ЕС и Турция, потвърди готовността му да приема все по-рисковани роли. Този негов апетит трябва да се обясни.
„Сигурно си полудял“ – бих му казал, ако бяхме насаме.
Той не се колебае да говори, дори по най-съдбоносни за България въпроси, по същия начин, по който говори за някоя новопостроена пътна отсечка. В дипломацията, особено високата, се претегля всяка сричка – нашият човек няма кантар, съответно и задръжки. Може би някой го е подлъгал, че честността се цени в дипломацията. Цени се – когато те видят на колене, само тогава.
Корнелия Н. му търси сметка за визитата в Турция. Но да я видим –насилвайки до крайна степен въображението си – какви ще ги дъвчи, ако тя беше премиер, понеже вече обеща, че ще наследи Бойко.
„Ох, ох, ела ни гюзел ханъм“ – с това ще се изчерпи пък нейната совалка.
Дали и на Бойко не са му казали нещо подобно? Не се знае.
Факт е, обаче, че посещението му в Турция породи редица съмнения – главно заради вербални неясноти. Бойко отрече да е казвал, че ще се съюзяваме с Турция. Обаче не отрече, че бихме могли сами да се споразумеем с Турция, но не го правим от солидарност с ЕС. Което е същото.
Друга една негова фраза, както и да я оглеждаме, също ни подсказва за известни колебания у него.
„Няма да сме буфер между Турция и Европа“ – казва Бойко. По този повод писах, че, извън всичко останало, той вероятно има и силата да променя географията. Взема България и я премества някъде – и ето, вече не сме буфер.
Буфер сме. И буфер ще бъдем.
Затова Меркел толкова се лигави с Бойко. Ако навремето се казваше, че Балканите са барутният погреб на Европа, сега спокойно може да се твърди същото само и единствено за България. Няма какво излишно да го усукваме.
Бойко казва, че не чете вестници и не гледа телевизия. Но все едно, че го прави – само че през очите на някой от съветниците си. Това е най-коварния начин да те водят за носа.
Но пък не крие интереса си към всичко, което се пише за него в чужбина – особено, ако то е ласкателно. Което, разбира се, не означава, че е и достоверно.
Ето, авторитетният германски „Ди Велт“ пише: „Борисов се оказа практичен човек с грубата, но оправдана критика към Берлин“.
„Ей, Шефе, велик си!“ – казват ибрикчиите край Бойко.
Само че, няма за какво да му мътят главата.
Ето и един по-обширен цитат, пак от германския вестник: „Министър-председателят на България Бойко Борисов не спести похвалите и възхищението си от германския канцлер, но също така се оказа и практичен човек, готов за сериозно обсъждане. Българите пазят Европа със стена и по този начин спасяват държавите от Шенген. Но те не искат да бъдат изоставяни. Критиката към Берлин е груба, но оправдана. Държавите-членки на ЕС трябва и са в състояние да действат по-бързо“.
Разбрахте ли нещо? Не, естествено – защото така се говори в дипломацията и обслужващите я издания.
От този цитат, на повърхността изплува следното: Бойко хвалил и се възхищавал от Меркел. Но бил и практичен човек, който е готов за сериозно обсъждане, защото българите не искали да бъдат изоставени.
Най-важното обаче липсва: кога ще разговарят сериозно с нас. И кога ще ни кажат ясно, как няма да бъдем изоставени.
На куково лято.
В Берлин Бойко не постигна напредък – освен, че колекционира още две целувки от Меркел. Напоследък, като стане дума за нея, все си спомням думите на напълно разочарования й ментор Кол-Обединителя, който веднъж каза, че тя не е знаела, как да си служи на маса с приборите. Това, между другото.
В Турция всичко беше изречено далеч по-ясно – но затова пък ни отведе в опасна посока.
Очевидно е, че Бойко няма да може дълго да носи двете дисаги. Едната – с целувките на Меркел, другата – с непресторените заплахи на Ердоган. Дори Кисинджър не би могъл да постигне равновесие между изкуфяла Европа, която се самооблащава със словоблудства – и настръхнала Турция.
В тази драматична ситуация, ако някой рисува с розова боичка портрета на Бойко като един Велик Посредник, дълбоко го заблуждава.
Опасявам се, че и Бойко се харесва в тази роля. Нашият фелдмаршал Кутузов брани… – какво, всъщност, браниш, драги?
Какви ценности, идеи и каузи останаха в тази клета държавица – ако не броим пируетите на нашите властници край Опекуните ни - или нестройното им подякване край същите Опекуни. Какво остана, освен страха ни дали изобщо ще оцелеем?
И, в същото време, трудно ще намерите дори един днешен политик, включително и Бойко, който да е споменавал през последните години думата „Народ“.
Бойко вече се е превърнал в напълно автономен играч, той сякаш се усеща изоставен от всички и е решил да се пребори сам. Дали не се вижда като героят на Том Круз от филмите за невъзможните му мисии, които нямат нищо общо с реалния живот.
А може би е разбрал, че усърдно го лъжат.
Ето, и последното проучване на „Маркет Линкс“ /бившата агенция на Румяна Бъчварова/. Бойко е най-одобряваният политик /около 50 процента/– но не го харесват също толкова анкетирани. Това не е за хвалба. Отгоре на всичко, Каракачанов е втори – той, разбира се, има своите качества, но вероятно и сам се е усъмнил в допитването. Бойко е най-харесван – обаче не чухме отговор на въпроса, как се отнасят българите към визитата му в Турция.
Как да не полудееш, наистина.
Когато в началото на 2013 година ЧЕЗ – заради идиотщината със закъснелите сметки - предизвика тогавашната малка „революция“, Бойко побърза да се оттегли. Това беше полезен ход – за него. ЧЕЗ обаче е една не особено коректна компания, нищо повече. Но когато Ердоган - като увеселителна притурка към някой Байрям, хвърли срещу нас 20 хиляди кърджалии, само 20 хиляди – нещата ще бъдат съвсем различни. Никаква Меркел няма да ни помогне тогава.
Затова, Бойко не бива да си внушава, че сам трябва да играе някаква историческа роля.
На мен той ми изглежда повече като Матросов – онзи войник, който закрива с тялото си амбразурата на немски бункер – за да докаже, че руският дух все се опитва да открие някакво величие и в безнадеждността. И, разбира се, почти винаги не успява.
Нашите политици не са Матросовци. Те са „практични хора“. Но в практичността им липсва достатъчно проницателност и това я прави безполезна.
Злото, което е на прага ни, не е по силите на един човек.
Бойко трябва да свика специално парламентарно заседание – да ги чуем един по един всички: какво мислят за Майка България, когато тя е пред най-трагичното си изпитание от векове насам.
Нищо не може да се реши в София. Нищо не може вече да се реши и в европейските столици. Никъде няма решение.
Ордите не са подвластни на досегашните правила. С тези правила е свършено. Джихада ще ни погълне.
Още преди години, когато ислямистите започнаха да наричат Лондон „Кандахар на Темза“, въпросът с „Брекзит“ беше решен. Обаче англичаните обитават остров. Ние нямаме този късмет – ние сме един Търбух, който ще поглъща кърджалии дотогава, докато се пръсне.
***
Никога не съм кадил тамян на Живков, не съм общувал с него, дори не съм го охранявал. Заради това, с известно нежелание трябва да призная, че в някои случаи е бил истински проницателен. Израз на тази проницателност е и фразата му „Нека да се снишим“/докато бурята отмине. Тя бе изречена доста преди падането на Стената. В нея има повече разум, отколкото в желанието ни да бъдем „големи“, колкото Големите. Никога няма да бъдем.
И колко непоносимо е дори да си спомним, как Плевнелиев преди време фалцетно изцвърча, че той нямало да се снишава?
А къде си сега, храбрецо мамин?
И къде мишкува другият храбрец - Митов?
Всички трябва да бъдат чути. Нищо няма да ни кажат, но поне празните им думи да бъдат запазени за Историята.


Тагове: Кеворк Кеворкян, Радан Кънев, Росен Плевнелиев, Агенция за бежанците, Бойко Борисов, Ангела Меркел, Даниел Митов, Корнелия Нинова, вестник "Ди Велт", Хелмут Кол, Румяна Бъчварова, Красимир Каракачанов, Ердоган, Матросов, Тодор Живков

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2024 Всички права запазени.