Деси Минчева - кореспондентът на Би Ти Ви за европейските институции, изстрелва бодро, както винаги, поздрава си към водещия, който току-що е анонсирал включването й от Брюксел - колкото да се убедим за сетен път, че тя сякаш изобщо не се интересува, дали новините на телевизията имат, освен Юкксел, и друга публика, която не заслужава да бъде неглижирана по този начин. И други го правят, но Минчева е най-натрапчива в това отношение.

От друга страна обаче, тя със сигурност е най-класният чуждестранен кореспондент сред днешното телевизионно съсловие. Макар че има и хора, които намират жестовете й и като цяло излъчването й за прекалено разчупено - някои дори биха използвали думата "невротично" и няма да сбъркат. Но пък езикът й е безупречен - и това ми дава повод отново да повторя любимата си теза, че телевизията най-напред е слово, слово, слово.

Останалото е някаква притурка, а и вие вече знаете присъдата на Хичкок, но да си я повторим пак: "Телевизията е като тостер- натискаш копчето и излиза все едно и също".

В словесно отношение коментарите на Д.М. са безупречни, особено на фона от звуци, издавани от повечето репортери, които си мелят най-спокойно очевидни баналности. Не знам случаи, в които драстично да е изневерявала на обективността. Тя предава добре настроенията в Брюксел, дори и тези към нас. Е, няма шанс досега да попадне в някоя наистина знаменита история - и да открие, как днешен европейски големец чете вестник наопаки - както Хемингуей издебва Мусолини да позира с английски вестник и да го чете наопаки.

Днес всичко е ширпотреб, а европейските големци са непоносимо безинтересни. И често онова, което се случва в европейските институции - събрани в една фирма за безпринципен НАДЗОР - граничи с политическата немощ и безвкусицата, а понякога и с налудността.

"НадзорЪТ" бълва все по-нелепа "продукция" - но нека да уточня, че тя е представяна от Минчева най-често безкомпромисно - дори в редките случаи, когато се сблъсква с някой наш полит-несретник, загубил се из брюкселските коридори, тя остава дистанцирана. Не съм забелязал и да се държи фриволно с нашите загубеняци - вероятно си дава сметкка, че това ще има катастрофални последици. Възторжените й поздрави към Юксел или Вики/Петрова и колегите им поне засега задоволяват нуждата й от интимност.

Забелязват се обаче и други опити за разчупване, за интимничене, които вече са наистина нелепи: това са случаите, в които водещите на новинарските емисии несръчно си прехвърлят една новина - единият я зачита, но по някое време другият водещ се намесва в къдренето й, сякаш току-що я е научил, обикновено мъдро вметва и едно "Да,така е...".

Аз пък все се надявам някой ден да чуем друго: "А, не е така, не си прав, това си беше една тлъста лъжа". Или: "Нищо не разбрах, но както и да е...".

Не казвам, че водещите, особено те, а и кореспондентите и репортерите трябва да са пълнежът в някакви официални сюртуци, каквато беше, с малки изключения, практиката до края на 80-те години. Все още не са малко хората, които знаят, че "Всяка неделя" беше, извън всичко останало, и територия на естествеността и непринудеността. Но не за сметка на Истината.

Сега водещите са свободни да се прискимбичват, както си искат - но това не им пречи да се примиряват с откровени, брутални лъжи, които гостите им често поднасят на публиката като истини.

Нашите властници дори имаха нахалството - когато на мода беше темата за лъжливите новини, за всесилния Фейк - и те да се оплакват с пискливите си гласчета и да се представят за жертви - те, които произвеждат неуморно Лъжата.

Пренебрежителното отношение на днешните телевизии към публиката изобщо не е изненадващо - те гледат на нея като на наивен посредник, който им осигурява реклама, без дори да е наясно защо го прави - някакви тайнствени кантари мерят зрителския интерес към една или друга телевизионна боза, но няма да намерите човек, който да се осмели да се закълне в тяхната изрядност.

Телевизиите изтърваха публиката, отношенията им отдавна не са сериозни и вече изобщо не се занимават с нея, не се опитват да насочат вниманието й към някои важни жанрове - например, публицистиката.

Днес продукции "мяу-мяу" минават за телевизионна публицистика - и всички са доволни, и, разбира се, най-вече Властта.

А ние тук, в тази дописка, постепенно се настанихме в една друга, далеч по-важна тема: дали медиите само интимничат с Истината - или я и пренебрегват, скриват и накрая изобщо подменят. И не колко често се случва това - а дали изобщо се случва нещо друго, по-различно.

Тия дни, в рубриката "Интервю на деня" на Би Ти Ви - гост Иванка Шалапатова, привллякоха вниманието на зрителите към позорната истина за българските деца, които напълно са изоставени. Нито един политик не намери за нужно да коментира темата, поне с две думи. Разбираме ги - заети са със словесни мастурбации, които трябва да изглеждат като някаква политика.

Писал съм за недохранването на немалка част от българските деца - и за всички останали свинщини, които трябва да минават за Живот. Проклетият Български Живот.
Тези деца са изначално и окончателно погубени. И това е крайната присъда - затова нито един български политик не говори на тази тема, няма и да говори. И не защото политиците ни са някакви студенокръвни животни, все още недокрай опознати, а защото няма какво да ни кажат. Та те казват "Майната ви" дори на собствените си деца и ги отпъждат от съзнанието си.

И децата им го връщат - не заблуждавайте хората, че се оформя ново поколение, което ще ни оправи по някакъв магичен начин: пълна катастрофа са и повечето от тези хубостници - издържат ги родителите им, живеят при тях, не искат да работят.

Само си представете, в каква бездна от морална неукост обитава някой редови екземпляр от това поколение, колко безмилостно възприема крушението на собствените си родители - и друго не ви е нужно.

Тия, дето трябва да променят България, се пазарят дори за съдържанието на учебниците си - искат ги още по-лесносмилаеми и услужливи като телефонните им любови.
Свършени са, Прехода постигна и това: корумпира ги с незнание и с изолиране от истините на Миналото.

Няма кой да ни подскаже отговорът на най-важният въпрос: в края на краищата, как ще я караме с Истината - с Нашата, Българската Истина?

Отдавна се примирихме, че истини, полуистини и лъжи у нас са преплетени като свински черва. Свикнахме и с ония, които ги произвеждат, включително и с мнозина водещи и репортери, на които след млечните зъби направо са им поникнали пластмасови - и затова все не са наясно, как да смелят Лъжата.

У нас всяка поредна истина живее трийсет минути, какво се случва след това - няма никакво значение. Специално новнарските емисии отдавна са се превърнали в един микс от наложени от властниците неистини - и от истини, чиято достоверност медиите вече не са в състояние да преценят. Това превръща повечето от днешните телевизионни герои в съучастници на политиците.

Повторението на интервютата им с тях ще бъде техният некролог.
След тях Истината остава като някаква сюреалистична картина, нарисувана с кръвта на Времето.

Ето и сега, след "Аферата Петрохан" мнозина се навряха в криминалната загадка. И не искат да приемат, че истинският виновник е самата държава , която се държи като закоравял престъпник с децата си.

Повечето от днешните телевизионни лица са просто разносвачи на небивалици. Породата на истинските коментатори е почти заличена, затова дежурните оплаквачки се чувстват толкова уютно в различните предавания. На повечето от тях им висят етикетите „лъжец” или „преоценена стока”, обаче ги търсят и търпят.

Други пък продължават нелепо да интимничат с Истината.
И така преди няколко дни пак се обединихме. "България се обедини около бронзовия медал на..." - оповести някакъв второразреден костюм: нито го вярва, нито изобщо е истина, но трябва да се отбие номера. Много лесно обединявате, бе - това само доказва, че истинското ни Единение задълго ще си остане мираж.

И никой не иска да представи на Народа причините, които правят невъзможно това - властници-комплексари себе си не могат да разчетат, как тогава ще обединяват.

Затънали сме в дивотия, която трудно ще изгазим - а за утешение телевизиите ще ни изтезават с изстъпленията на хора, които злоупотребяват с предоставената им трибуна.

Научих, че по една телевизия се чула следната мъдрост: "Щом Румен Радев казва, че ще се пребори с олигархията, тогава трябва да започне с Путин" - това изтърсил някакъв идиот.

Това е красноречив знак, че днешните телевизии са покорени от един сякаш невъзможен език/и разказ - пределно варварски, което не му пречи и да е отровен.