Може би битката ще бъде спечелена от онзи, който разполага с
по-кадърен Капо ди клак. Да припомня: това е човек, популярен в света на операта, който продава ръкоплясканията, възторжените възгласи, а понякога и освиркванията на своите клак-ове/клакьори.
Време е да признаем и ролята на клак-овете, които напоследък нахлуват неудържимо в социалните мрежи. Те изглеждат много подходящи за нашенската политика – по начало нейните герои не се свенят и сами да си ръкопляскат, но нямат нищо против да разполагат и с добре мотивирани клак-ове. Затова вече усърдно си ги осигуряват, а сетне ги оставят да беснеят на воля. И, разбира се, както се очаква, техните ръкопляскания едва се чуват от ругатните, които неуморно произвеждат.
Досега не сме били свидетели на толкова мащабна намеса на клак-ове в политиката. Това са хиляди хора, немалка част от които не могат достоверно да бъдат разпознати и които не страдат от никакви скрупули, когато трябва да опозорят или направо да унищожат противниците на избраника на техния Капо. Те са безжалостни, когато трябва да очернят някого – това са новите варвари, които даже не се интересуват какво оставят след себе си.
Много е вероятно, по време на предизборната кампания, да наблюдаваме яростен сблъсък – предимно в Мрежата. Ще бъдат активирани стотици съмнителни профили, практически мъртви досега. Посегателствата срещу човешкото достойнство ще бъдат такива, че накрая ще бъде потъпкана дори паметта за него.
Но друго е по-важно: в крайна сметка, какво се случва с Гнева ни, който толкова ни липсва и който всяка власт се старае най-напред да погребе?
А той е единственото нещо, което ни държи изправени.
Днес Гневът, доколкото изобщо съществува, е в плен на най-различни злоупотреби - и много често не е ясно, всъщност за гняв ли става дума или за нещо съвсем различно.
И докъде може да се стигне с платения гняв?
И дали един ден няма да се превърнем в население от клак-ове?
Вече изобщо не се сещаме, че Истинският Гняв - като нищо друго! - заслужава да бъде почетен – най-малкото - с един специален ден.
А има дори Ден на пицата. Последният път, когато го отбелязаха в телевизионните новини, един въртеше парче тесто над главата си - и по някое време то заседна на мазния му тил – няма проблем, да ви е вкусно, пък и важното е, че въпросното тесто си има ден.
Има ден почти на всичко – но няма Ден на Гнева, а колко неща ни предизвикват не само да се разгневим, но и направо да побеснеем.
В миналото датата 16 юни 1913 година е припомняна като „Денят на престъпното безумие“ – в този ден мегаломанът Фердинанд започва Междусъюзническата война, която струва на Народа 176 хиляди жертви. Отдавна вече никой не си спомня за това отвратително покушение на династията на Кобургите срещу българското племе, а самият Фердинанд наскоро бе изцяло и окончателно реабилитиран – това пък е покушението на политиците от последните десетилетия срещу собствената им чест и достойнство.
Завинаги ли сме се отучили да се гневим?
Нека поне да се престорим, че един ден в годината охрабряваме Паметта си.
Ден на Гнева – 16 юни!