Някои продължават да се чудят, как трябва да се държат със Соломон Паси - след като наскоро той разигра в студиото на Цветанка Ризова предварително подготвения си театрален етюд. Аз пък се чудя, как една най-обикновена размяна на реплики се привижда на някои хора като скандал – а Соломон дори не напсува православието, изобщо не го спомена.

Само по едно време вметна, че ще си тръгне, ако водещата го прекъсва с въпросите си. И някои решиха, че заканата му е покушение срещу „свободата на словото“ – в случая тази на Цветанка - вместо да се радват, че лесно ще се отърват от един натрапник, който изобщо не се свени да дразни публиката с неприличните си подмятания.

Впрочем, истина е, че повечето от днешните телевизионни водещи разчитат не толкова на въпросите си, колкото на неуместните си намеси, заради които разговорите им предизвикват в зрителите световъртеж.
Вместо да придадат някакво качество на въпросите си, водещите непрекъснато мрънкотят, че не е достатъчно времето, отпуснато на рубриките им.

Зрителите пък отдавна са наясно, че от водещите не може да се очакват някакви впечатляващи резултати, когато са обсебени от страхове – този с просрочването на времето е най-безобидният.
Повечето от тях са задръстени от далеч по-черни предчувствия – най-вече какво ще им се случи, ако проявят някаква несъобразителност към поредния политически льохман, който се е изтъпанил срещу им и който за разлика от тях е свободен да ръси каквито си ще глупости.

Едно от най-важните правила в разговорния жанр е водещият да не губи контрола над себе си. Вместо това, доста от хората, които се имат за водещи, се стремят – и то с нелепи подмятания - да контролират събеседниците си. Нещо почти невъзможно при многото ограничения, които трябва да спазват от менюто за сервилничене с политиканите.

Не можеш да направиш запомнящо се интервю, примерно с Паси, ако по някакъв начин не разкриеш още ли псува православието и колко пъти на ден храни демоните си с фразата „Майната му на православието“. Скандалът, който винаги ще тлее край него, е подхранван главно от тези думи.

Те са важни, а не заплахата му, че ще напусне студиото, ако водещата го прекъсва. „Прав ти път!“ – би му казал един качествен водещ , и със сигурност ще бъде акламиран от публиката, която е наясно със словесните мискинлици, с които я дарява от години Соломон.

Сега обаче се случи друго, въпреки че той изобщо нямаше намерение да се разкара от студиото: заваляха декларации - на телевизията, на различни организации, дори на собствената му съпруга, а накрая и той драсна два реда, от които стана ясно, че цялата работа кънти на кухо.

Стига де – чак сега ли вдянахте, че Соломон похищава „свободата на словото“, чак сега и едва в този случай?

Всеки по-паметлив българин обаче с лекота можа да изреди няколко пределно скверни негови фрази, с които той е закичил иконостаса на българомразието си.

Бъдете сигурни – и за споменатия псевдоскандал той е намислил всичко предварително и затова не трябва да му прощавате. За него всичко е една забава, играе му се и го прави с всичко, в това отношение няма никакви задръжки.

Навремето гениалният Борис Димовски го нарисува, при едно негово участие във „Всяка неделя“, като симпатичен дявол – лези ти се нещо, какво толкова. Обаче почакай малко и ще видиш, какво следва след лезенето.

С този шарж Борето по-скоро се глумеше с него, сякаш подценяваше някои особености на характера му – и това при цялата си безподобна прозорливост, която му позволяваше да прониква до най-скритата същност на героите си, дотам, докъдето те дори не се сещаха, че е възможно.

Веднъж стана дума за „дявола“ и Димовски го нарече „Шмекер!“ – само тази дума процеди през характерната си, присвита усмивчица и я повтори,
сякаш за да е сигурен, че си го разбрал. Въпросната дума пък изобщо не е груба, особено ако я сравниш с псувнята по православието.

И онзи си се нашмекерува – главно с думи, но това изобщо не е безобидно и винаги ще е за ваша сметка.

***