2025-та във фрази
Пет пари не даваме за всеобщата, непобедимата чалга, която ни е поробила отгоре до долу - и най-вече сме безразлични към чалга-политиката, с която отдавна сме се примирили и за която някои от нас дори гласуват покорно.
***
Няма защо повече да се занасяме със себе си - сваляйте фраковете, навличайте потурите, давете се с чалгата. Отдавна стана ясно, че под фраковете ни - взети и те назаем, избиват не виенски валсове, а балкански крясък и нищо друго. Край на преструвките - и да започваме на чисто.
***
„Да почнем на чисто!“ – любимият лаф на курветините: наиграят се, нашетат се, сексшетат се и хайде при мухльото - да започнат на чисто. Политиканите ни не правят ли и те точно това – и то пред очите ни, и все по начесто - и ние спокойно го приемаме.
***
Дори комунистическият Дядо Мраз изглеждаше по-безопасен от днешния Дядо Коледа, който яко настъпва срещу Божия Син, още малко и ще започне да ни го доставя като някакъв обичаен подарък, с трайност от днес до утре и толкова. На другата година пак – „На чисто“, нали.
***
Опашка от бедняци, наредили се да получат нещо от безплатния празничен обяд. Опашка от храбреци - е по-честно да се каже. Обсебени от празничното си състрадание, дори не подозираме каква смелост се изисква, за да се наредиш на една такава опашка, да преглътнеш гордостта си, да забравиш всичко, което си направил честно и почтено в живота си – и за което никой не се сеща днес.
***
Защо обикновеният човек струва толкова евтино тук?
***
Измамничеството в нашенската политика отдавна е амнистирано, дори се приема като проява на талант, който по-скоро трябва да ни възторгва, отколкото да ни отблъсква.
***
Кирчовци ще бъдат запомнени като изобретателни изпълнители в една афера, чиято цел е да изпепели политическата система у нас или поне онова, което е останало от нея.
***
На медиите сякаш им харесва да бъдат подвеждани и злепоставяни от изучени в измамата тарикати - скоро можем да очакваме на входа на редакциите им да проверяват дали имаш диплома по измамничество, за да си добре дошъл.
***
Ние свикваме с мярката на дребни хорица, обаче зяпнали за повече власт, скоро изобщо няма да имаме представа кое е истински значимо в политиката. И така, постепенно ще бъде забравено всичко, което си струва да бъде помнено.
***
Кой днес изобщо се сеща, например, за 16 юни 1913 година – Денят на престъпното безумие, един от най-черните дни в непоносимо драматичната Българска Равносметка? Той струва на Народа 176 хиляди – 176 хиляди! – жертви, дадени заради кефа на мегаломана Фердинанд, когото наскоро направо реабилитираха.
***
Засега е сигурно едно: ще продължаваме да се държим като завършени двуличници с Историята си.
***
ПростоКирчо е нашият заслужил езикотрошач.
***
Бяхме признати за „Държавата на Духа“ – Лихачов го казваше, не някой сегашен серсемин от политическия ширпотреб. Придържахме се упорито към екологията на Духа – а сега с циганските кюмбета, които тровят София, не можем да се справим.
***
Нищо не очакваме вече – и от никого, най-малкото от политиканите ни – и това е страшно. Очакването няма място в съзнанието ни – може би това пък е форма на някакво колективно умопомрачение. Зарязани сме от всички – дори от себе си. Но нали сме хероите от наивните ни приказни утешения, кретаме някак, пак добре, че не влачим със себе си храбрите урви на Шипка.
***
Вечните телевизионни влъхви сега пък гадаят, какво щял да очаква Тръмп от нас. Как какво - да си плащаме авансово сметките, нищо друго не го интересува.
***
Онова, с което се упражняват първенците ни, не е политика - то е кърпене, ден за ден, пазарлък за пазарлък, нищо повече. И пак Народът е Големият Отсъстващ, няма го, дори не го чуваме да изплаче. Отказал се е от всичко. Напълно се е предал.
***
В годините на Голямата Измама, която някои наивници продължават да наричат Преход, не е известно политик да си е признал, че е излъгал по някакъв повод, всички са белите ангели на Истината.
***
Накъдето и да погледнем, виждаме едно и също: не е възможно дори да се приближим до Същината.
***
Разговорните предавания днес са гробище на незададените въпроси и на недовършената работа. Важни теми и сюжети като по правило набързо се изоставят, докато не са станали прекалено опасни. Повечето от днешните телевизионни герои са съучастници в лъжите и притворствата на политиците. Затова Истината остава изоставена тук и там, в отделни, разхвърляни факти, вече пребъркани от мародери.
***
Спасението е в очната ставка: изправяш двама умници един срещу друг, запалваш им фитила и така може да свършиш някаква работа, дори да се приближиш до Истината.
***
След като Илон Мъск проучи набързо скандалните практики на Американската агенция за международно развитие, Тръмп я закри, като междувременно обяви, че тя е похарчила 100 милиона долара за презервативи, предназначени за Хамас – това звучи направо налудно, но никой не отрече твърдението на президента.
***
И ние сме кярили от закритата агенция – 431 милиона долара за четири години. Колко от тях са за презервативи, не се съобщава. Вероятно няма такъв разход, защото повечето от хората, които правят американската пропаганда тук самите са си едни кондоми, нищо повече, предназначението им е да предпазват, доколкото могат, от срамни болести и въобще от неприятности чорбаджиите си. Никой от тях сега няма да излезе крачка напред и да се похвали, че е свършил нещо свястно, това са безталантни хорица, а и плашливи. Същите са и ония, които ги подбират и им се доверяват.
***
За 431 милиона долара може ли да си спретнете тук една „дълбока“ държава?
Дълбока държава в дънна държава – как ви изглежда това?
***
Цяла война мина, закачаха се за какво ли не, но не и за най-важното – защо започна и как свършва тя. Кланяха се на измамници, но не и на Истината.
***
Има нещо, което трябва да се направи на всяка цена - самата История ще благодари някой ден на онзи, който се осмели да се разрови в този случай. Трябва да се издирят и оповестят записките за разговорите на нашите перушани, главно на Кирчо, с Макрон - какво са си говорили с френския чаровник, който хладнокръвно ни измами и се смразихме непоправимо със скопяни.
***
Бойкотът срещу хранителните вериги беше, всъщност, сблъсък на корпоративният капитал с бедняците, на които все още им е останал някакъв кураж. Този сблъсък беше и с участието на телевизиите - но не като наблюдатели/свидетели, а като заинтересовани страни, те ще си останат такива и до края на конфликта, какъвто и да е той. От тях милост не трябва да се очаква, никаква.
Но поне имаме право да попитаме: Как се отглежда безсрамието в телевизиите?
***
И Животът има глас - и той говори непрекъснато. Обаче ние изобщо не го чуваме. Други гласове надделяват и покваряват слуха ни. Случайни гласове на случайни хорица, все още несъстояли се. Техният бъбреж винаги надделява, а сетне се чудим защо и държавата ни изглежда като недокрай състояла си, като държава алангле.
***
Един от най-драматичните периоди в Българското Време – митичният Преход - се оказа именно маскарад на несъстояването. Това беше и все още е Голямата Прозявка в Българското Време. Нищо не се състоя както трябва. И днес сме поданици на държава, която все чака нещо да й се случи наготово. Чакането е нашето призвание, утре ще го признаят и за нашия най-внушителен подвиг.
***
Спомнете си, от колко време никой от несъстоялите се не е произнасял думата „Народ“, сякаш тя им обърква някакви далеч по-важни за тях сметки. Или, може би, защото дори се срамуват от него, от Народа - и това може да допуснем. Когато несъстояли се управници се срамуват от Народа си, това е дъното.
***
Всички мерят боя си единствено със себе си.
***
Някои заговориха за „насилието“ срещу политиците – това вече наистина е отвратително словоблудство. Да говориш за насилие срещу Политическата Секта – когато голяма част от Народа ти е подложена от години на унищожително насилие, направо на прочистване – това е повече от позорно. Но у нас всичко е възможно.
***
С невежи водещи – сякаш подбрани на кастинг за случайници – телевизиите просто бойкотират Времето. Сякаш се пазят да не бъдат запомнени от Него.
***
Утвърдената стилистика на разговорния жанр се изчерпва с повика „Хайде, кажи нещо, че бързам, времето свършва“. Водещите на тия предавания са нещо като съдии, които мерят с хронометър в ръка, кой първи ще дотича до финала на разговора, където се пъчи вечният победител – „Лъжата“.
***
Интересно, когато не са толкова приповдигнати и са извън предпочитания от тях притворен режим, дали екзалтираните посрещачи на Ф-16 биха си признали, че ние, всъщност, сме прошляците на НАТО? Предани до безбожие – което обаче няма да ни позволи да преглътнем горчивия факт, че предаността не ни осигурява никакво предимство.
***
Една черна хипотеза: удобни ли сме да ни превърнат в „домакин“ на някакъв бъдещ, нарочно предизвикан конфликт - при нашата овча преданост и непремерено гостоприемство това не бива да се изключва.
***
Единственият ясен и видим резултат от безкрайните мърсувания, прикрити като „Преход“, е обедняването на милиони хора у нас – за немалко от тях по-подходящата дума е „оскотяване“. И това ги принуди да презрат собствената си Памет – да се откажат от нея и така да се откажат и от себе си. Това се превърна в най-жестоката катастрофа, която е сполетявала България.
***
Телевизиите са се превърнали в брокери на Осакатената Истина, но приемат съвсем спокойно тази си участ. Обръгнали са, а може би вече дори смятат, че е голяма чест да стопанисват Лъжата. За тях Живота е нещо мъртво, беззащитно и те не се страхуват да се гаврят с него, както намерят за добре.
***
За всичко опираме най-напред до завършени глупаци. Не искаме да забележим умния човек и умността – дори да ни издерат очите. Те ни дразнят - за разлика от глупащината, която ни успокоява, понякога дори и възторгва, уютно ни е с нея. Дали вече не сме повярвали, че оцеляването ни зависи най-вече от пълното ни оглупяване?
***
От село Забърдо канят Тръмп, Путин и Зеленски да продължат преговорите си при тях. Кметът на селото бил сигурен, че това ще се случи, понеже вече бил написал песен за Тръмп, която се изпълнявала от хор „Евробаби“.
А една зрелостничка каза по телевизията, че английският език е вторият ни майчин език.
Всичко е наред. Бавно и необратимо полудявам
***
На 1 юни видяхме една забележителна емисия на „По света и у нас“: вместо да се заплесват по детския празник с инфантилни изпълнения, новинарите от държавната телевизия си позволиха да ни кажат каква мрачна истина наднича зад него. Обектът за бедността при българските деца бе направо смразяващ. Чухме, например, че немалко от тях се хранят веднъж на ден. Веднъж на ден. Веднъж!
***
Този факт изглежда още по-отвратителен, когато се сетим за глезотиите около „нашия“ Ф-16, който някак се домъкна тук. Защото и сто Ф-16 да цъфнат, те могат да осигурят сам една привидна сигурност за една държава, която е мрачно гето за немалка част от децата си. Те ще пораснат като бедняци и никога няма да се освободят от травмите си.
***
В телевизионните репортажи по повод 1 юни нито едно дете не спомена, че иска да му подарят книга.
***
Сякаш са им изболи очите на властниците и те не виждат Злото, докато не се случи нещо извънредно – но и тогава не схващат, че ужасът не е само във фалшивите домове за възрастни.
***
Представяте ли си един живот, в който не ви се пречкат български политици, а пък ако изобщо ги няма – е, това ще е представата на мнозина за Рая.
***
Няма лесно да се отървем от срама, че сме дива държава, която е успяла до такава степен да оскоти населението си, че то е загубило представата за святостта на задължението да се грижи, дори със сетни силици, за родителите си и дори е забравило за този си дълг.
***
Сякаш сме попаднали във вихъра на някакъв опустошителен смерч. Всички се усещат изоставени - и още по-лошото е, че сякаш не проумяват на какво се дължи това.
***
Властниците все така фатално закъсняват във всичките си начинания. Трябваше медиите да се натъкнат на няколко миниконцлагера, по-жестоки от нацистките и по-изобретателни в смазването на човешкото достойнство, за да се сетят да изцедят от себе си няколко капки състрадание.
***
В по начало нечистата игра, която тук е представяна за „политика“, партиите не залагат идеи, а водачите си, които рано или късно биват пожертвани. Ето, Симеончо се задава – кой ще ти мисли за някакви идеи. Дори не забелязват разкошното внушение на някои наглед незначителни факти – например, когато една женица му подарява сако с цели 77 джоба!
***
За разлика от разумните общества, ние не полагаме никакви усилия да упражняваме паметта си, независимо, че тя е останала единственият ни съюзник в битката за оцеляването ни. Напротив – гледаме да я смачкаме и заличим. Това е и причината нашите клетници да приемат, че единствено им се полага живот в унижения, примирили са се да бъдат използвани и за нуждите на един коварен експеримент, който трябва да установи колко издръжлив всъщност е българинът - и дали някога ще успее да възстанови, поне в паметта си, себеуважението си.
***
Каквато и свинщина да се случи, ние все я виждаме като частен случай, изтикваме я към частното, надявайки се да я изолираме по този начин - и да си караме някак и с тази заблуда.
***
Паметта трябва да се упражнява, за да не залинее. БНТ ни подсети за това със следната автореклама: „По повод 175 годишнината от рождението на писателя Иван Вазов БНТ ще излъчи филма „Под игото“. Писателят Вазов? Вече не е „патриархът“ – и как ще продължи тази деградация?
***
На едно население, което все повече не желе да се преструва на Народ, трудно можеш да продадеш лафа „Силата е в теб“, който беше девизът на една от пропагандните кампании на американското посолство.
***
Няма друга държава, която така безжалостно да похабява бъдещето на децата си. Само ги вижте какво правят с Националната детска болница – още не са я започнали, а вече се дърлят, кой повече ще открадне. После някак ще я подкарат с вечните оправдания и глезотии – сякаш строят Хеопсовата пирамида.
***
Повечето от хората, които се отъркват в политиката, знаят какво трябва да правят за себе си - но дори не подозират, какво не бива да правят за останалите.
***
Онова, което се води за държава, все повече измършавява откъм идеи, откъм воля, откъм всичко. Дори откъм приказки е ялова вече, няма кой да те подлъже – сочно, вкусно, та чак да ти потекат лигите. Сега я карат по старата народна секс-формула – от вратата за краката.
***
Приехме – с лекотата, с която приемаме и всичко друго – че вече сме разпилян Народ, не сме баш катунари, но с лекота прибягваме от място в място. Обаче никой не си направи труда да изследва, какво се случва с нас при най-голямото преселение, с което ни ощастливи Прехода - когато около два милиона души се ометоха оттук.
***
Има обаче една „миграция“, която е дори по-жестока, по-унищожителна от видимата – и това е лутането на нашите хора между Минало и Настояще. Тя е опустошителна за всеки човек, дори той да не си дава сметка за това. И това се стовари върху главата на клетия българин, който лекомислено се примири с лъжите на тукашните новоизпечени европеиди с напукани пети.
***
Как оцелява един Народ, който присъства на хладнокръвното линчуване и унищожаване на Паметта за Миналото му?
***
Модата днес е да се натрапват хора-сенки.
***
Проява на особена подлост е да се твърди, че Народът нямал воля за промени! А вие, нещастни случайници, имате ли я - и как я проявявате?
Позволяват си безсрамно да одумват Народа - като някаква безлична тълпа. Дерат го с глуповати размишления, унижават го – и това е може би по-страшно дори от оскотяването му, за което те нямат очи. Това е оскотяване с думи
***
В наши дни наблюдаваме в мемоаристиката една безподобна разюзданост, направо свирепа. Разбутват Времето с притъпен касапски нож - вместо с хирургически скалпел - сякаш си имат работа с някакво свръхиздръжливо говедо.
***
Свобода ли е свободата, дадена на загубеняци?
***
Изглежда, на България вече не й се полагат кадърни управници.
***
Вече не можем да очакваме милост дори от някой второкачествен Бог.
***
Паметта е особено непоносима за сивите властници и те стръвно ще я унижават, ще я насилват като кърджалии – и това ще продължава, докато не ни превърнат в бежанци от собствената си памет.
Зареяни безцелно в собствената си пустош.
***
Дали не ни е нужен Европейски съюз, в който и слабаци като нас, приобщени за нуждите на масовката, да се усещат равнопоставени с останалите – особено тогава, когато всички сме изправени пред труден избор?
***
Няма какво да се чудим, че българите все повече ще се усещат като бежанци в България. Това е неизбежно, след като за повечето от властниците ни „родина“ е ЕС.
***
Политическата ни Секта сякаш пребивава на стотици години оттук, на няколко робства оттук.
***
Сектата е парализирана. Не вършат работа и онези, които оправдаваха всичко с несъстоялият се „соц“ – ако имаха капка разум, изобщо не трябваше да го правят, но те се подлъгаха и се започна идиотската надпревара с един мъртвец.
***
Съветският тип тотално насилие не съществува, обаче нерядко сме свидетели на насилието на посредствеността. Бавно, но трайно се превърнахме в Рай на все още несъстояли се хора, които медиите и специално телевизиите налагат с някакво садистично упорство. Всъщност, това бе очаквано и неизбежно при очевидния превес на неандерталците в политиката.
***
Не може да очакваш нещо от „младите“, когато истинските личности са затворени в някакъв специален изолатор и накрая си получават своето с отвратителната фраза „Отиде си големият…“ - все още липсва добавката „Майната му!“ Големият? Затова ли си работил цял живот, за да те кръстят така, преди да те изсипят в трапа – той пък съвсем стандартен.
***
А какво ли би трябвало да се случи, когато неусетно и безмълвно си отива – от себе си – самият Народ?
Напоследък все по-често си мисля, не му ли се полага някакво Възмездие за всичко, което му се случи?
***
Ясно е, че не сме същите, но какви сме – този въпрос обаче все по-рядко ни занимава, скоро и изобщо няма да се сещаме за него.
***
В разгара на водната криза в Плевен властите съобщиха, че са открили помпена станция, която никой не знаел, че съществува. Абе, хубавци мамини, дето се упражнявате от години да съсипвате всичко, до което се допрете, то така може някой ден да ни съобщите, че не можете да хванете дирите и на самата държава – нещо напълно възможно, още повече, че тя отдавна вече е ипотекирана…
***
Колкото повече употребяваме думата „емпатия“, толкова по-нечувствителни ставаме. Крием се зад тази чуждица, сякаш сме получили окончателно опрощение: завинаги да си останем безчувствени пънове с големи усти, от които се излива емпатия.
***
Факти за „младата смяна“, на която някои толкова разчитат: извадени са 120 хиляди изпълнителни листа срещу длъжници на възраст от 18 до 30 години. 80 хиляди са длъжниците между 25 и 30 годишна възраст.
147 хиляди българи на възраст между 15 и 29 години не учат и не работят и все още са издържани от родителите си.***
Телевизиите могат да ви показват калта, заляла поразените селища след поредния потоп – но до другата КАЛ, тази на неописуемите далавери, няма да ви допуснат, просто не са в състояние да го направят, толкова са оплетени в явни и скрити зависимости.
***
Долавяте ли безразличието, което вече проявяваме към собственото си оцеляване? Сякаш се отказахме от себе си, вече сляпо се доверяваме на някакви случайници, оставили сме се в несръчните им ръчички. Какво, по дяволите, очакваме от тях?
***
Сякаш участваме, без да го знаем, в някакъв зловещ експеримент, който трябва да ни подскаже колко дълго още можем да оцелеем или да се превърнем в нещо друго. Но е факт, че сякаш се познаваме все по-малко. Но и това незнание като че ли не ни смущава особено.
***
Днес почти цялото внимание на голяма част от медиите е ангажирано с Незначителното – с незначителни и главно безопасни сюжети, както и с незначителни хорица, които свободно се търкалят из тресавищата на различни „шоу-програми“. Те пък нахално претендират, че провеждат важни „социални експерименти“. Елегантно казано – свидетели сме на експерименти с екскременти.
***
Телевизиите лакомо поглъщат просташката продукция на Сектата и дори се облизват за още. Те отдавна са пощальоните на сквернословията, които си подхвърлят политиците, нищо повече от това.
***
Неизкоренимо е встрастяването на днешните телевизии в криминалните сюжети – сякаш не си дават сметка, че писецът поражда повече Зло, отколкото брадвата.
***
Случайници ни лашкат нанякъде – но ние и сега ще останем верни на страховете си да не се доверяваме на прозрения, дори на собствените си.
***
Открай време разчитаме на подмазваческите си умения, но и те вече не вършат работа – на Големите не им са нужни мазни лакеи, а хора, които предусещат интересите им и дори могат да ги задоволят, без излишно да се афишират.
***
Покажат някоя бедна душица – и съвестта им вече е чиста. Две минути постен репортаж за Захвърлените Българи е начинът да получат някакво опрощение – така поне си въобразяват телевизиите. Страх ги е и дори може би ги е гнус да се поровят истински в бедността.
***
И никой вече не иска да знае, как толкова хора бяха превърнати в бедняци.
***
Неприбраният боклук от всякакво естество се превръща в грамаден проблем. Също толкова опасен е и неразпознатият навреме боклук – най-вече този в политиката.
***
Всичко е разсипано до степен на безнадеждност – а магазинът за Надежда е заключен за нас. Обречени сме да живуркаме сред развалини от всякакво естество, трябва да се примирим вече с това.
***
Ръфат се като побеснели улични псета, но са готови да се чифтосат във всеки един момент.
***
И тази участ се падна на Народа – воден от омраза да прави избора си. Сякаш няма друго решение, към което да прибягнат горките ни хора. И това безспорно е една от най-драматичните страни на Разпада – Народът не знае какво да прави за себе си, дори със себе си.
***
