Нищо чудно – помните каква свинщина сътвори сиамският му близнак Кирчо, когато непоканен се курдиса в един предизборен дебат и отказа да напусне студиото. И защо да го прави, след като по същият начин вече се беше наместил начело на държавата.

На следващия ден пък поканили Добрев да каже истината за истините на Асен. И сега казаното от двамата остава да блуждае някъде като безпризорно псе, никому ненужно - и в това отношение българинът също е изоставен, трябва сам да открие истината. Но защо да го прави – защо да се доверява на хора, които са му длъжници. Особено, ако е чувал стария адвокатски лаф, според който единствената истина е, че всеки лъже.

Добрев от години преследва Асен Василев, но въпросите му винаги си остават без отговор. Сега, по Би Ти Ви, представил една сметка, която отпраща задълго фиксацията ни по еврозоната в сферата на мечтите: 18 милиарда лева била дупката в бюджета или 9% от БВП – тоест, три пъти повече от бюджетният дефицит, която би ни отворила вратата към въпросната зона. И за да ни успокои напълно, Добрев споменал, че Гърция фалира с 9% бюджетен дефицит. Казал и още нещо, което подсказва, че дори задочния диалог с Асен е тежко изпитание за всеки, който разчита на логиката на фактите – а не се опитва да ги хипнотизира. Всъщност, точно от това се оплакал Добрев – че Асен се опитва да хипнотизира събеседниците си и това до голяма степен обяснява защо се пуйчи, без дори да примигва – и от това се оплакал Добрев. Ако всичко това е вярно, трябва да сме доволни, че накрая и ние си намерихме нашия Кашпировски. Истината обаче е още по-смайваща: нашият Кашпи успешно хипнотизира не само онези, които не успеят да избегнат погледа му, но и нещо далеч по-важно: той се опитва да хипнотизира и самата Истина - Българската имам предвид. И това не бива да ви се струва толкова невероятно – факт е, че особено през годините на Прехода тя непрекъснато е насилвана, толкова усърдно и свирепо, че е превърната в дрипа. Няма проблем да изтърпи и някакъв хипнотизатор.

Но и без хипноза Кирчо и Асен нагласиха доста афери, придадоха им и някакъв поносим фасон – не, че това беше нужно, нямаше кой да им държи сметка, така е и досега. Особено скандална бе аферата с купуването на руски газ през посредници в разгара на газовата криза. Струва си да я припомним. На 9 август 2022 година Асен Василев, вече бивш вицепремиер и министър на финансите, казва по Би Ти Ви, че – доколкото знаел?! – не получаваме руски газ през посредници.

На следващия ден - 10 август, по Нова телевизия, експремиерът Петков обаче признава, че купуваме руски газ. Същият ден Делян Добрев показва по Би Ти Ви фактури, които доказват, че само за последните три месеца сме купили руски газ за 630 милиона евро, при солидно оскъпена цена, а посредниците са спечелили 200 милиона евро.

Обаче Асен Василев казва: „Доколкото знам, не получаваме руски газ през посредници“. И обещава да провери. Тази проверка продължава и досега.

Още тогава, след тази афера, мнозина си казаха, че тия двамката - Кирчо и Асен – не просто послъгват, те здраво се забавляват от собствените си лъжи. И очевидно изпитват глад за лъжи.

Имаме си работа с хора, които искат да ги приемаме като майстори в „Тука има, тука няма“ - привидно елементарно-забавната, но иначе най-брутална измамническа игра. Кирчовци прилагат номерата й във всичко, с което се захванат. Можеш да им се довериш точно толкова, колкото на магураджията, прикоткал те за една бърза игричка в някоя от уличките около НДК, в тъй наречената „Магура“ – славната зона на новата свобода, но също и на измамата – тя пък съвсем реална. Впрочем, Асен я играе същата тази игра дори с държавния бюджет, подритва го по същия начин – тука уж има, а тука настина нищичко няма. Но вече не става дума за една стотачка, която ще измъкнат от някой провинциален заплес, а за милиарди. Навил си е пружините в монологичен режим, изобщо не го интересува мнението на опонентите му.

Две думи за „Магурата“ – истинската - за да поемем задължителната доза българска тъга. Тази пещера е едно магично място, образувана е преди 15 милиона години – и до днес съхранява рисунки отпреди 7 хиляди годни. Тя е тъкмо това, което ни трябва днес – за да забравим поне за малко „Тука има, тука няма“, измамата, която властва навсякъде. Ако това ще ви успокои, въпросната далавера е позната още в Древна Гърция. Сведения за нея има в книгата на Лазар Добрич, бащата на българското цирково изкуство - „С цирка по света“. Измамниците, които уреждат играта, имат прозвището „пиянкаджии“, а техните съучастници, които се крият между зяпачите – „пунтаджии“, тяхната задача е да привлекат баламите да участват в играта. Днес мнозина тв водещи играят ролята на „пунтаджии“ – с пасивността и мекушавостта, която проявяват в собствените си предавания, те облекчават и подпомагат „пиянкаджиите“ да продадат измамите си. Каква еврозона сънуваме, когато доскорошен финансов министър/Ас. В. е упрекван в подправяне на данни от бюджета. Трябва да сме последните глупаци, за да смятаме, че „отвън“ изобщо ни имат доверие, там със сигурност са наясно, че сме си едни „пунтаджии“, нищо повече.

В годините на Голямата Измама, която някои наивници продължават да наричат Преход, не е известно политик да си е признал, че е излъгал по някакъв повод, всички са белите ангели на Истината. Знам, че е крайно неприлично да споменавам Камю, когато става дума за нашите шмекери, но той казва: „Човекът е единственото създание, отказващо да бъде онова, което е“. Човеците, за които говорим – при цялата им несъстоятелност - отказват дори да разберат какво са.

В крайна сметка, накъдето и да погледнем, виждаме едно и също: не е възможно дори да се приближим до Същината.

Всеки проблем – и всеки разговор, който трябва да намери решението му – неизменно се разпада, самоунищожава, също като ония устройства, които се взривяват, ако сбъркаш правилният код за достъп до тях. А ние вече сякаш сме забравили всички кодове – дори и онези, от които зависи оцеляването ни.

Разпадащият се разговор - това е едно от главните удобства, които телевизиите предоставят на гостите си. Яростните, но и смислени полемики отдавна изчезнаха, спори се вяло, учтиво, за незначителни неща, водещите сякаш са наети да се грижат главно за душевното здраве на гостите си.

Фиктивните сблъсъци, разтеглени във времето, нямат нищо общо с истинската полемика: тази заран един ще каже нещо, на другата пък друг ще го репликира, иди, че хвани истината. То, всъщност, това е и целта: да се разтягат локуми, важното е водещият да не заспи от скука – той и нищо особено не може да направи, ако изобщо иска. Пък и след като молците надупчат Истината, няма никаква полза да слагаш нафталин – както се пее в една песен на Коул Портър.

Молците си дупчат – а водещите се лишават от възможно най-големия кеф в нашия занаят – полемиките.

Разговорните предавания днес са гробище на незададените въпроси и на недовършената работа. Важни теми и сюжети като по правило набързо се изоставят, докато не са станали прекалено опасни. Трудно можем да открием нещо, което да е окончателно довършено – това е прокобата на Прехода. Противно е да гледаш по телевизията, как обясняват ръста на минималните заплати - без дори да ги сравняват с ръста на цените. Повечето от днешните телевизионни герои са съучастници в лъжите и притворствата на политиците. Затова Истината остава изоставена тук и там, в отделни, разхвърляни факти, вече пребъркани от мародери.

Някои полемики, които съм уреждал, са ми доставяли върховно удоволствие – например, тази между проф. Чирков и проф. Драгойчев, освен лекари, те бяха и сърцеведи. Една много специална полемика беше тази между Азис и проф. Иван Славов, който беше забележително остроумен човек. Поводът беше един скандален билборд на Азис, сложен точно срещу паметника на Васил Левски. Тогава, през 2004 г., Бойко, като главен секретар на МВР, без да му мигне окото, нареди да го свалят. Друг и досега щеше да се почесва по главата и да премисля върху съдбата на циганите - а пък Бойко просто прати пожарникарите да разкарат скандалния плакат.

Чуха се и такива реплики:

Азис: Благодаря на Бойко Борисов, че не запалиха билборда…

К.К.: Да го запалят и да го гасят след това?

Друга история. По средата на мандата си, Костов разкара половината от министрите си, някои от които по-популярни и харесвани от него. Без никакви обяснения – хвърли ги на клеветите и измислиците. По време на четвъртата „Всяка неделя“ - 2002 -2005 година – се опитах да намеря отговора на тази загадка. Последва опустошителна серия от разкази на „отритнатите“ – някои приятели дори ме укориха, че прекалявам с поредицата. Костов мълчеше и тогава, не посмя да опровергае някогашните си съратници. Но това, колкото и парадоксално да изглежда, в някаква степен обезсили твърденията им. А те бяха достоверни, вън от съмнение, бяха подкрепени с факти, документи и свидетелства. Но липсваше гласът на опонента, не се чу даже едно измяукване от неговия ъгъл. А после ония, които адвокатстваха за Костов, горчиво съжаляваха, така е и до сега…

Спасението е в очната ставка: изправяш двама умници един срещу друг, запалваш им фитила и така може да свършиш някаква работа, дори да се приближиш до Истината.

Ако са ти донейде симпатични, можеш да направиш очната ставка в Магурата – не в онази пещера, оцеляла очевидно не без намесата на някой Бог.