Телевизиите мрат да ни поднасят примери за европейското ни въздигане. Дори да е някаква съвсем ситна мравешка стъпчица към висините урсулови, те не я пропускат – и възторжено се прехласват по нея. Понякога въздигането преминава през газене из европейската кал, но и това няма значение, приемат го като височайша чест. Кал, кал – ама европейска.

Шляпането из нея е и символ на тъй жадуваната Свобода – макар вече да се питаме, дали тя не ни дойде в повече. Май ще се окаже прав онзи писател, който твърдеше, че „най-голямата слабост на демократичното общество е прекалената му зависимост от свободата“. Ние пък я използвахме главно, за да се забавляваме – в най-честите случаи с поредната измама, която ни подхвърляха и сетне ни задължаваха да й вярваме. И постепенно си повярвахме, че нещо зависи и от нас в европейския алъш-вериш. Трябваше ни време, за да схванем, че нищо не ни е ясно. Дори не сме сигурни, кой ни даде свободата и срещу какво по-точно. И, напълно объркани, дори не разбрахме, че сме започнали да воюваме сами със себе си. Накрая може да стигнем дотам, да поискаме някой да ни освободи от нас самите. Нищо чудно, след като не успяхме да запазим поне представата за самите себе си: колко струваме и какво всъщност представляваме. Кой разполага с някакъв приблизително достоверен отговор на този въпрос? Не го търсете при политиците, тях изобщо не ги занимават тия неща, смятат ги за излишни главоболия, предпочитат да ни подмятат като напълно непознати странници. А ако рекат да кажат нещичко по въпроса, обикновено се крият зад някакви досадни глупотевини. Ако искате да изживеете истински потрес, питайте ги нещичко за Българската Съдба. Заслужаваме си ги тия никаквици – след като вече нямаме мярка за нормалността в политиката. Оставихме се направо луди хора да си играят с нас, доверихме се на кирчовци, дадохме им възможност да се упражняват за сметка на държавата. Колко отчаян трябва да е народецът, или поне част от него, за да повярва баш на тия тарикати, които превърнаха политиката и управлението в една перверзна игра.

Замислих се за всичко това заради аспержите.

Според Уикипедия, „Аспержата или зайчата сянка е многогодишно растение от семейство Зайчесянкови. През есента умират надземните части на растението с дървесни стъбла и клони, но подземните части презимуват и формират нови стъбла през пролетта“. Дори и Уикипедия, този могъщ справочник, не смогва да достигне скоростта, с която в наши дни се разпространява свободата – във всичките й проявления, та дори си намира място под „зайчата сянка“. И така, днес аспержата, извън всичко друго, е и символ на свободата, поне в разбиранията на българите. Здраво подгонени от налудните изстъпления на Прехода, те са принудени да се запилеят, където им видят очите, като безмилостно изоставят зад себе си всичко, което им е било мило и драго - ако това „мило и драго“ изобщо все още може да се определи по някакъв начин.

И бегом – та чак в испанското село Торе дел Бурго, което се намирало на стотина километра от Мадрид. И в което мургави българи берат аспержи. И не само ги берат, ами ги и кръщават на „шпаранги“ – от аспарагус, на испански, и аспержи, на български, както ни обясни репортерката на Би Ти Ви. Кръстниците мили, как ли ще я кръщават след време от майната си самата България. Кръстоносците-берачи на аспержи били 90 процента от населението на заспалото испанско селце - над 500 българи и тук-там някой испанец, който, разбира се, може да бъде намерен само на сянка, да не е луд да бъхти на полето и да се мъчи с проклетите аспержи, когато българите са наоколо. А те винаги ще бъдат наоколо, когато трябва да се върши нещо под слънцето.

Питаха един нашенец – „бригадир“ на двайсетина българи – притесняват ли се те от работата на слънце. „Не – беше отговорът - само сте малко наведени, докато вадите аспержите“.

Само сте малко наведени! – това е магистралната фраза, която обяснява отношенията ни със Свободата. С всички Свободи. Репортерката Тричкова свърши добра работа, стига да прогледнете по-издълбоко на шпарангите проклети и без излишна грандомания, която би ви подвела да решите, че покрай аспержите се създавала една малка България – както заключиха водещите на съботно-неделния блок на Би Ти Ви. По дяволите, то нищо не остана от същинска България, а някои фантазират, че тя превзема нови територии.

Свободата роди прекалено много грандомански изхвърляния. Няколко години ние все ставахме част от Европа, като предимно обитавахме подлезите на големи европейски градове, като Берлин и Виена например. Подлезите бяха луксозните убежища на нашите просяци. Плевнелиев, ирландската пастирка, която стана дори президент, се хвалеше, че е участвал в ремонта на Бундестага, само дето не споделяше, как и колко е плащал на клетите строители-балами, които беше довлякъл от България. Твърди се, че те са си докарвали по-малко от просяците ни в подлезите.

Между другото: защо Плевнелиев е сигурен, че в предишния си живот е бил ирландска пастирка, а не български чобанин примерно? Пак Свободата е виновна, няма как да е иначе.

Както и да се навеждаме – по-малко или повече – в крайна сметка, ще се окажем изоставени в Нищото, дори повече от сега. При това, наново оформени „от незнайна ръка по незнайни правила“, ако използвам донейде една фраза на Роберто Каласо.

Нашите хора твърде доверчиво приеха Свободата, която им бе предоставена. Тя не бе претеглена във въображението им – понеже в „ония“/тоталитарните години само единици „раждаха“ свободата във въображението си. За всички останали тя се изчерпа с възможността да се доберат до аспержените полета. Това им беше напълно достатъчно – три месеца в Торо дел Бурго, осем евро за час работа и сетне обратно в България, където можеш да се почувстваш като по-особен сред местните аборигени. И така – напред-назад като роби на аспержите. И дори няма кой да напише една песничка за аспержените полета…

Как беше: „лесен живот със затворени очи/ да не разбираш нищо, което виждаш/става трудно да бъдеш някого“ – това са стихове от „Ягодови поля завинаги“ на великия Джон Ленън…

И още за свободата.

Телевизиите въртят една реклама за 20-годишнината от членството ни в НАТО.

Текстът й е абсолютен графомански разкош. То и друго трудно би се съчинило за въпросния юбилей. Очакванията са били разумът ви да е бил в отпуск, докато четете/слушате одата. Чуйте я.

Това наистина е разтърсващо послание, истински апотеоз на Свободата и Могъществото. Ако Варшавският договор съществуваше днес, щеше да се разпадне още при първото излъчване на тази знаменита реклама.

Читателят/Слушателят ще бъде поразен от стихове като „Да се учим, да сполучим“. Също и от „Това е свободата на хвърковатите чети“ и особено от пророческото „И на тези с лъвско име и в очите плам“!

„И в очите плам“ – това е наистина грандиозно откритие. Това е полет на въображението, многократно надхвърлящ внушенията на най-ярките образци на световната поезия и изобщо литература.

Това не е от онези открития, с които изобилства литературата. Далеч е надхвърлена всякаква трафаретност и даже нормалност. „И в очите плам“!!! – това е експлозията на една гениална творческа лудост.

Този „плам“ може да е изповядан само от един съвременен пълководец от ранга на … Кой, кой, кой – нека да оставим този въпрос открит и спорът да бъде решен от онези читатели, които също са били заразени от въпросния „плам“.

Но понеже „свободата“ съвсем разгащи „демокрацията“, както уточнихме в началото на тази дописка – нека да бъдем донейде демократи, дори и за сметка на НАТО, и да кажем, че напълно е възможно въпросният „плам“ да се е разгорял в човек като Соломон Паси. Той е забележителен, дори гениален ласкател, може би в добрия смисъл на думата, ако има такъв. Той наистина може да пламти вдъхновено и заразително, НАТО има късмет, че неговото тъй страстно горене не е предизвикано от рубинената звезда на Кремъл – тогава пък Алиансът щеше да се разпусне доброволно.

Тъй или иначе, чудесата на днешната Свобода са безгранични, така излиза. Дори и аспержите доказват това. Не ни остава нищо друго, освен да се съгласим с тях.

Бъдете като аспержите. Бъдете зайча сянка.

За другото има кой да се погрижи – с плам и тъй нататък.

Послеслов:

Сега може сериозно да се разгневите.

Друга версия на рекламата за НАТО започва така:

„ПРЕДИ 20 ГОДИНИ БЪЛГАРИЯ ИЗБРА СВОБОДАТА“.

Имаме си работа не с ласкатели, а със завършени измамници.