Отдавна мина времето на инфантилните обяснения, с които също порядъчно обиждаха негласувалите - като това, например, че са отишли да берат гъби. Е, да, но дори някои гъби да са опасно неразличими от отровните, пак са за предпочитане пред това да те тровят ден след ден, капка по капка, с една все по-невнятна/налудна политика.

Докато не получи разумно публично обяснение за бойкота му, негласуващият българин ще става още по-неотстъпчив. Все повече ще се затваря в себе си, ще отхвърля с отвращение всяка покана за разговор. Ще трябва да управляват глухонеми.

Какви му се виждат – на това неотстъпчиво мнозинство – политиканите ни? Като крадливци? Това е сигурно, но няма смисъл повече да се чопли тази тема, всичко е ясно и дори се приема за нормално. Намерете един политик, неизкушен от далаверите – и го показвайте на населението като кита Голиат навремето, това беше най-атрактивният номер на един пътуващ цирк. Един гигантски чироз, който трябваше да вдъхновява поданиците на Соца.

Какво е отношението обаче на „глухонемите“ към некадърниците, към случайниците, към ония, които развяват нахално неукостта си – успяват ли бързо да ги различат и да ги натирят навреме? Панаирът, който устроиха кирчовци, ни подсказва недвусмислено, че хората все още трудно се ориентират в истинската същност на тази паплач. Въпреки това, бойкотът на негласувалите на последните избори в някаква степен се дължи на отвращението тъкмо от тези нахалници. Трябваше да разберем, че не Харвард, който бе използван като плашило, ами и Господ не може да промени нечия неандерталска същност. Откъдето и да изпълзи, дивакът си остава дивак. Но никак не е приятно да видиш, че властолюбивият измамник има нагона да насили всичко, до което се добере, да го превърне в някаква пещера.

Имат ли обаче негласувалите все още някаква мярка за нормалността в политиката и властта? Каква е тя, какво е оцеляло след дългогодишната свирепа разправа с нея? Ще е цяло чудо, ако нещичко се е съхранило по някакъв начин.

Българинът го обиждат непрекъснато и по всевъзможни начини. Никоя власт не си направи труда да го предпази поне от тази беда. Прясна случка от деня на изборите - дребна история, обаче от онези, от които най-много горчи. По телевизията някакъв белгиец, български зет, обяснява, че преди – около 2013 година – смятал България за ориенталска държава; говори криво-ляво български, любимата му българска дума е палачинка, на неговия език тя не била толкова сочна; и тъкмо палачинката изглежда го подсеща, че сме имали идентичност, по-ясно различима от белгийската. Сервират го този на екрана и какво очакват – да си хвърляме капите до небето, понеже някакъв „европеец“ харесал думата палачинка? Идиотска история. Обикновено пренебрегваме такива неща, вместо да се замислим и да проумеем, какво ни е отредено – а то не е никак обнадеждаващо. Един ден все някак ще втасаме за Шенген/сухопътният, но другият Шенген – този на общото Духовно пространство – едва ли ще се случи някой ден. Ще ни броят през палачинките, грънците, фолклорните мурафети и толкова. Хвърляйте капите.

В началото на 2003 година разговарях – с телевизионен мост от Гуда, Холандия - с един невтасал европеид, холандец, наричаше се Емил Рателбанд. Беше изръсил доста дивотии за България, включително и пред „Вашингтон пост“. Хубава забава се получи, Юри Лазаров писа, че съм се държал като лисицата с гарвана от баснята на Лафонтен - пързалях горкият холандец, който се готвеше да става политик, иначе си беше все още хлебар. Питах го за впечатленията му от „нашата“ столица Букурещ, той пък се зарадвал на тролеите ни, понеже си мислел, че само в неговия роден град има; с една дума – разходих го из собственото му невежество.

Сетих се за въпросния холандски хлевоустник, понеже като него се държат европейските първенци с нашите властници – имат ги за лакоми и глуповати гарванчета. Нашите послушници трябва да се опитат да разменят ролите, време е да се държат като Лисицата – поне в някаква степен.

По времето на онази глума с холандския хлебар бях започнал да нахвърлям книгата „Лисицата и Овчарката“, виждаше ми се лесна работа, познавах достатъчно и Симеон, естествено в ролята на Лисицата, и Бойко – Овчарката. Бях пълен с любопитни подробности и книгата сама се нареждаше/пишеше в главата ми. Но колкото повече напредва една книга във въображението ти, не посегнеш ли навреме към писалката/компютъра, всичко отива по дяволите. Онова, което е в главата ти, се превръща в някакви пранги, вече ти е невъзможно да направиш и най-ситната стъпчица нанякъде - а донякъде започва да ти се вижда и скучно това занимание. Веднъж питали английския писател Дж.Б.Пристли, как е станал писател. Още си спомням отговора му: „Сигурно сте срещали немалко хора, които казват, че имат чудесни истории в главите си, но все не им остава време да ги напишат. Е, аз имах време“. Напоследък ме занимаваха новите забавления на Лисицата, най-подходящото заглавие за тях изглеждаше „Лисица в Курника“. Лисицата, и то от доста време е Бойко, по-точно е да се каже, че е някакъв мелез между Лисица и Овчарка – но Овчарката дава вид на изкуствено приспана. Останалите играчи, някои от които с основание носят медальони с надписа „БП“/Без Порода, просто не са от категорията му – освен гросмайстора от Сараите и неговият „син“ Пеевски. Основното му качество е търпеливостта, на моменти изглежда, че е с всеки, докато стане ясно, че е с никой – и е само със себе си. Готов е да преглътне всичко, ако това ще му осигури допълнителна преднина пред опонентите му – може дори сам да е уредил ареста си, и това е възможно. Построи най-сигурната тръба за руски газ към Европа – но и купи осем американски самолета за около два милиарда лева. С едрите сметки изглежда, че е наред – другото са дреболии. Не го тревожи факта, че всички се задоволяват с огрубения му език, не го чуват ясно, но това му е изгодно. Обаче думите остават, примерно тези - „Нито един българин няма да отиде на фронта в Украйна“.

В изборната нощ, а и през цялата кампания, не стана ясно някой говореше ли изобщо на Народа? За щастие, отдавна не смеят да говорят от негово име. Народа пак го бяха натирили в ъгъла – но не е ясно, кой ще издържи, докато той кандиса и се предаде окончателно.

Никой не обръща внимание на БСП, лафът „Борим се от 10 години с модела ГЕРБ“ не върши никаква работа; сякаш „червените“ изобщо не се сещат, че друг един модел – този на кирчовци, в който те участваха, ги хвърли в канавката.

Бойкота на избирателите принуждава партиите само да се съхраняват някак си. За повече от това те дори не мислят. Оцеляването им зависи от съхраняването на лидерите им – в това отношение шампиони са ББ и Пеевски, които впрочем са най-демонизираните политици. Те спечелиха и от това, че новите играчи се самоокарикатуриха до степен, непозната до днес.

Въпрос, дочут от екрана: „Пред какво е изправена България след тези избори?“ Практически несъстоялите се избори далеч не са най-важното нещо. България е изправена пред други беди, някои от тях опустошителни. Какви – няма да получите отговора от политиците ни. Повечето от тях изобщо няма да успеят да коментират призива „Повече България!“, те дори няма да проумеят смисъла му.

„Синя България“ бе пометена, изборите разлепиха некролозите на „синята“ идея. Интересен би бил коментарът на Костов – човекът, който талантливо организира убийството й.

Някой от посърналите вечни „анализатори“, които очевидно също бяха бойкотирани от негласувалите, изтърва следната нелепост: Кирчовци имали най-европейското лице по време на изборите ?! Тия, които се показаха като вагабонти, надхвърлящи дори представите на Бай Ганю за балканската вагабонтщина? Извод: полученият даром ресурс - доверие, власт и пр. не може да промени същността ти.

Дочуто от екрана: Крайно десните в Германия увеличават рязко резултатите си след убийството на един полицай в навечерието на изборите. Тук, случаят в Бургас, когато бежанци станаха причина за смъртта на двама полицаи, отдавна е забравен.

След цялото евроатлантическо плямпане на ППДП, „Възраждане“ също ще има трима евродепутати.

В изборната нощ партиите не обърнаха никакво внимание на медиите. Този разрив изглежда окончателен, но и напълно основателен.