Полиграф за кирчовщината
 
В разгара на скандала с главния секретар на МВР Би Ти Ви покани в рубриката „Защо, господин министър?“ правосъдния министър в оставка Славов. Той не каза нищо съществено - не му било известно друго, извън онова, което бил научил от медиите. Дори не знаеше, какво е съчинил премиерът Денков в писмото си до Прокуратурата. Изобщо, беше полезен по темата, колкото един кошаревски свидетел.
Ако не беше премиер, щях да кажа, че Денков продължава да се вдетинява - но ще спестя това уточнение, все пак трябва да уважаваме институциите, макар че те самите никак не се уважават, касапят се свирепо по всеки повод. Денков не знае елементарни неща – и демонстрира това отново и отново с видимо удоволствие. Не му е известно, например, че Прокуратурата не отговаря на въпроси, тя очаква към нея да са отправени сигнали, подкрепени с доказателства. В крайна сметка, той така и не разбра, че бе използван старателно от хората около него, които го насърчаваха да бъде екзалтиран говорител на несмислици. ПростоКирчо направо гениално избра Денков за тази роля. Няма защо повече да си губим времето с него, да върви при сапуните си. Обаче аморалните послания, които отпращаше към публиката, няма лесно да бъдат забравени, те ще продължават да разяждат колективния морал и в това е истинската им подлост.
Едно такова послание е коментарът на Денков за часовника, който главният секретар на МВР навира в очите ни. Човек си казва, че подобно нещо е невъзможно – и, все пак, го има, изречено е. Ето какво казва Денков: „Този случай с часовника, който се цитира, е комичен. Да се твърди, че това е лична облага за главния секретар на МВР, който получава часовника на публично място, където се снима заедно с г-жа Ангелкова, народен представител от ГЕРБ, показва, че той няма никакви притеснения, че се случва нещо нередно. Попитах го, за какво става дума и той каза: "Получих го като подарък от приятели във връзка с личен празник".
За всичките години на Калташкия Преход не съм срещал по-безумно обяснение. Нашите политически галфони вече смятат за нормално да получават часовници, които струват 50 хиляди лева – и изобщо не смятат подобни дарове за подозрителни, те вече не се крият, а напротив, демонстрират се с нахалство, което трудно може да се понесе. Брутално е Денков/Сапунджиев да твърди, че тази история е „комична“. Но той наистина вярва в това. Хора като него изобщо не се съмняват в своята добродетелност, дори при чудовищни провали, а това вече е нетърпимо. Свършени сме с такива юнаци – за тях Ерофеев би казал, че не знаят къде да закачат морала си.
А може би това е начинът, по който някой ден ще се превърнем в нормална държава: властниците да забогатяват - както и колкото си щат. И когато най-после се заситят, може би ще им остане време да помислят и за шантавата ни държава и клетия Народ.
На повечето от натрапниците в българската политика много важни неща им се виждат излишни. Те нямат страх от грешки – това най-напред. Идват от небитието и се стопяват в него, сигурни, че са безгрешници. Дори Господ би се подразнил от тяхната мнима правоверност, която те изтъкват без никакви колебания. И министър Славов демонстрира подобна маниакална убеденост. Жени Марчева го попита, би ли се извинил за нелепостите, които сътвориха с промените в Конституцията. Зададе му и допълнителен въпрос, който бе достатъчно ясен: „Ами, ако Конституционният съд обяви точно тези текстове за противоконституционни?“
Внимавайте сега в отговора на Славов: „Е, какъв ще е ефекта? Това/би означавало, че три месеца държавата е управлявана от противоконституционно правителство. Това не ми се вижда достатъчно добър аргумент“ /край на цитата/. Разбирате ли, какво казва господинът? Ето какво: по-добре е Конституционният съд да си затвори очите за гламавщините, които политиканите ни излюпиха на бърза ръка.
Казано е пределно ясно и откровено цинично – и без никакви притеснения. Нищо чудно – тукашното политическо говорене отдавна е доказало, че е морално дефектно, без никакви изгледи скоро да бъде пречистено поне в някаква степен. Да погледнем за момент и към медиите – Андрю Клаван казва за тях: „Журналистите обожават да изразяват морално възмущение. Мислят си, че като са възмутени, това значи, че са и морални. И политиците са такива“.
Интересно, как обяснява Славов на студентите си тази мъдрост – че е за предпочитане да бъде замърсена за пореден път Конституцията, отколкото да се наруши рахата на Сглобката/Курника. И как преглъщат те подобни компромиси? Вероятно, остават напълно безучастни и равнодушни. След набезите на ПростоКирчо , този джобен Чингис хан, ценностната им система със сигурност е сериозно разколебана и дори увредена. Но поне едно нещо може да бъде направено: когато им се поверява държавна длъжност, да минават през полиграф, за да се установи отношението им към кирчовщината. Иначе Разгулът ще ни погълне много по-бързо, отколкото очакваме.
Само заради фрази, като изречената от министъра, разпасаните ни политикани трябва да бъдат напъдени кой откъдето е – дори и Славов, макар че ще е прекалено жестоко да го върнат в Русия, той е роден в Усогорск, в едновремешната автономна република Коми, където наши хора ходеха, за да припечелят някоя и друга рубла от дърводобив. Диво място, обаче привлекателно за нашите будали. Ако разширим територията на един популярен лаф на Джеймс Патерсън за Бронкс, тогава ще се получи: „Момчето излезе от Усогорск, обаче Усогорск не излезе от него“. И напълно естествено, днес то говори така: „Готови сме да платим разумна цена, за да не се върне властта/тук в пропутинска формация“. Тези думи са напълно подходящи за човек, който при съмнителни обстоятелства е назначен на длъжност „държавен експерт“, за да съветва друг юридически авантюрист и безхаберник – Христо Иванов. Всичко е точно и както се полага за тукашния Рай на политическите безхаберници.
Между другото: ако изтеглим една права линия от точка А – да речем, че това е Христо Бойкикиев – назад във Времето, неизбежно ще стигнем до точка Б – това пък е Мавзолеят на Ленин в Москва. По време на това въображаемо пътуване със сигурност ще си припомним и всички проявления на Болшевишката Идея - главно лоченето на кръв до пресищане. Заради този въображаем път се сетих за едно свидетелство на Валтер Кривицки от мемоарите му, озаглавени „Аз бях агент на Сталин“, цитат: „Сталин винаги е имал цинично отношение към Комунистическия интернационал и неговите неруски служители. Още през 1927-а, по време на едно заседание на Политбюро, той заяви: „Кои са тия хора… те не са нищо друго, освен шпиони на наши разноски. Те и след двадесет години няма да могат да направят революция…“. И друга подробност: Сталин нарича Коминтерна лавочка/бакалничка.
А вие още чакате Христо Иванов да направи Евроатлантическа революция за тукашните аборигени.
Няма да я дочакате: за него и без революции животът в бакалничката си е хубав.
 
/каре/
Прочетено отново
ЛУЗЕРИ СРЕЩУ ЛУЗЕРИ
Повече от 30 години стоим гърбом към младите, наложили сме си да бъдем слепи за истината, че те направо катастрофират – поколение след поколение, на все по-невръстна възраст. Образователната ни система бълва неграмотници – и това изобщо не може да бъде оспорено, след като 40 процента от учениците изпълзяват от училищата функционално неграмотни. Това е безспорен геноцид – това е думата.
Повече от 30 години другите лузери – политиканите – не могат да се споразумеят, поне в някаква минимална степен да се придържат към Истината – за отминалото време и за Настоящето – тоест, за бунището, из което газим. Това самоунижение, на което ни подлагат, е невиждано другаде – младите усещат това и то ги отпраща още невръстни към тоталното незачитане на всичко преди тях, превръща ги в брутални отрицатели.
Безчувствието на политиците към поуките/знаците на Миналото безмилостно поразява съзнанието на младите – това е една от причините да не зачитат нищо. Мъдрите нации се опитват отново и отново да осмислят уроците на отминалото време – само за нас, през последните години, то е някаква тегоба, нещо ненужно. Българското време се отмерва по кефа на политиканите скопци – нищо предишно не е от значение за тях, за Бъдещето пък изобщо не се сещат. Достатъчно им е да шляпат из рядката кал – в момента, сега, и да протакат това шляпане възможно по-дълго.
Късно е вече и да се измисли някакъв девствен пояс за младите – по подобие на поясите на целомъдрието, с които рицарите предпазвали жените си от изкушения, преди да тръгнат на поход. Монтираш им железния капан, заключваш го и си спокоен. Нещо подобно трябваше да измислят за невръстните българчета, за да ги предпазват от въртоглавщините на политиците – нещо като трънен венец за девствени/чисти умове. Тия дни се чу, че според някакви нови учебници пак не сме били под турско иго, а просто сме си съжителствали с агите. Било е една отлична кооперация – от тях ятаганите, от нас, будалите – главите.
Ние продължаваме пасивно да съзерцаваме и ятагана, който свисти над разума/познанието на младите – и дори сме дотам наивни да не си даваме сметка, кой най-вече има полза от нашествието на лузерите. А това са най-вече политическите несретници/лузери, властниците като цяло.
Лузери обичат лузери.


Тагове: Кеворк Кеворкян, Би Ти Ви, Атанас Славов, Денков, Сапунджиев, Кирил Петков, главен секретар на МВР, Ангелкова, Прехода, Ерофеев, Жени Марчева, Конституция, Конституционен съд, Андрю Клаван, Чингис хан, Усогорск, Коми, Русия, Джеймс Патерсън, Христо Иванов, Ленин, Валтер Кривицки, Сталин, Коминтерна, бакалничка, лузъри, образование, Миналото, девствен пояс

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2024 Всички права запазени.