Апология на тъпана
Тия дни насила направиха военния министър Тагарев герой – като здраво го наругаха заради непремерените му приказки по една американска телевизия. Той това и чакаше: мечтата на някак скалъпения тукашен евроатлантик е да го ругаят заради неговата „ситуационна“ правоверност, така той подхранва доверието на опекуните си. Ругатните му създават реноме на ЕА светец.
Поканили го за интервю в СиЕнЕн – и той наговорил разни нелепости за руското влияние в България и за нуждата от контрол върху медиите и дори върху социалните мрежи. Военен министър-цензор – направо е готов за още една ЕА нашивка. То това е и основното предназначение на повечето ни военни министри от Ерата на Прехода: да се доказват като заслужили за нашивки, другото не ги интересува. Един от тях, отдавна забравения Ненчев, в един миг на красиво откровение, направо си каза, че е „стар тъпан“. И, може би оттогава, за нашите ЕА партньори това се оформи като най-важното изискване към кандидатите за български военен министър, всичко останало е без значение - важното е да си тъпан. Не „тъпанар“, а „тъпан“ - трябва да правим тази тънка разлика - човек, който, без да роптае, е приел, че няма нищо възвишено в неговата роля. Така че, когато сега наричат Тагарев „цензор“, той изобщо не отчита това като някаква обида. Все едно, с перце за китара да се опиташ до доведеш до еякулация дебелата кожа на тъпана. Мисия невъзможна.
Подобни хора жадуват да са герои – и колкото са по-отблъскващи за част от публиката, толкова по-добре. Сещам се за думите на Р. У. Уитакър: “Доста излагащ за американската култура е фактът, че прототипът им за герой е каубоят - един необразован, дебелашки, викториански, емигрирал селскостопански работник“. Нашите тъпани обаче изобщо не биха се смутили от това твърдение, с подобни думи не можеш да ги нараниш. Те нямат претенции да са ангели, това пък изобщо не ги занимава, сякаш са чели Хайне: „Управляващите скришом пият вино, а открито проповядват вода“. В тях, далеч по-интересна от всичко останало, е тъкмо скришната им страна.
И русофобията им е фиктивна, водеща е далаверата – заради нея те незабавно биха забравили всичките си „фобии“. Ако остане на такива като Тагарев, войната в Украйна ще продължи 100 години - и през всичкото това време той няма да престане да говори за „руското влияние“, което трябвало да бъде цензурирано. Един автор сравняваше работата на героя си срещу Съветския съюз с „оглеждането на слон през нощта с джобно фенерче“ – това в годините на Студената война. Нашите са същите – знаят, че няма никаква полза от усилията им, обаче продължават да се стараят. Друг автор твърди, че комунизмът е пропаднал, защото не отчитал „свинята вътре в нас“ – пасивният враг, дремещ в душата на всеки.
Любопитно е, как съответните служби на новите ни първи братовчеди оценяват качествата на тъпаните, които оглеждат, как изчисляват коефициента им на полезно действие, доколко са наясно със свинята вътре в тях. Говори се, че един от най-важните въпроси е, как се отнася тукашният кандидат-тъпан към доставката на отдавна платените самолети Ф -16/блок 70. Предимство получавал онзи, който не си спомнял изобщо за тази сделка. Тагарев вероятно е получил висока оценка по този въпрос Нещо повече, на него му е създадено и специлно алиби: съпругата му е съдружник, макар и в друго дружество, със собственика на фирмата, която спечели търга за доставката на дронове за 11 милиона лева на Военното министерство. Идеята е да се заплеснем по тази афера, за да забравим съвсем измамата със самолетите Ф-16 блок. Същият ефект ще има и гюрултията около интервюто с Тагарев – така че, той с удоволствие ще приеме обвиненията, че е цензор.
Каката от Си Ен Ен, която го е интервюирала, е можела съвсем да подсили алибито му, като го пита за въпросните дронове, обаче не го е направила - но пък 11 милиона лева са си една скучна далавера, според американските стандарти, особено в сравнение с двата милиарда, които платихме за фамозните Ф-16.
Обективната публика, подразнена от цензорските амбиции на Тагарев, проявява наивност и не разбира, че хора като него искат да ги ругаят – и по този начин да бъде героизирана ЕА им фасада. Те могат да съществуват и просперират най-добре в режим на противопоставяне. Настояват да ги схващате като смъртни врагове на Русия, примерно. Но това също е една измама – те пет пари не дават за никаква Русия, а пък за русофилите още по-малко. Всичко е камуфлаж, игра на портфейлите. И колкото са по-опитни в това отношение, толкова повече сякаш ги ценят опекуните им. Дронове, недоставени самолети – дребни хитрини, това са трохи, в сравнение с другото, което публиката обичайно бързо забравя, ако изобщо е научила. Сега, буквално пред очите й, някои хора изпълняват заръката да докарат България до просешка тояга, за да я приджобят съвсем евтино.
Един Василев харчи като безумец, друг Василев все не може да хване двата края на въпросното безумие. Първия е финансовият министър на кирчовци Асен Василев. Другият е Николай Василев, вицепремиер и министър на икономиката, транспорта и съобщенията в коалиционното правителство на Симеон. В отчаянието си от нахалството на съфамилника си, преди време той беше направил една „инсталация“, която в реално време показваше колко е публичният дълг на страната и колко дължи всяко българско семейство. От близо две години Николай задава един и същи въпрос на Асен: за какво са изхарчени, в края на 2021 година, за девет дни девет милиарда лева. И все не получава някакъв смислен отговор.
В замяна на това, в края на миналата 2023 година, Асен В. изхарчи, също толкова скоростно, вече 11 милиарда лева. И никой в Сглобката не примигна дори веднъж. Според Николай В., при такива темпове на харчене, в края на мандата на Сглобката външният ни дълг ще нарасне до над 70 милиарда лева - сега е над 40 милиарда, двойно повече от наследените от ББ двайсетина. А публиката нека се звери в цензора Тагарев.
На Наполеон приписват думите – „Никога не прекъсвай врага си, когато той греши“. Тоест – не прекъсвай Асен В., докато не се налудува докрай. Грешникът е той – но кой има полза от лудостта му? В момента Бойко, главният дюлгерин на паянтовата сглобка, изчаква – независимо какво говори – най-удобният момент, за да натири кирчовци към поредната им дестинация, нищо чудно тя да се окаже и някоя руска банка, Симеон Дянков, друг русофоб, вече извъртя подобен пирует. Бойко изчаква, обаче скоро ще са му нужни доста силни диоптри, за да разчете резултата от пасивността си. Необяснимото в този случай е овчата пасивност на Народа, той сякаш дори не се интересува, какви са намеренията на властниците: да го уморят, да го прогонят или да го ашладисат с някое друго племе. Вече всичко е възможно – дано не му се наложи да се успокоява с твърдението на Оруел, че Животът не изпитва вина, няма съвест.
Всеки ден след обявяването на историческия ни пробив в Шенген става все по-ясно, какви шегаджии са Денков и Габриел – австрийският вътрешен министър тия дни безцеремонно спука балона, който двамката усърдно се опитват да надуят. Духачи на спукани балони. Белгийското председателство на ЕС бе също категорично: пълното ни присъединяване към Шенген изобщо не е приоритет. Но това не притеснява дуото духачи, напротив - сякаш настояват да ги признаем за богове на измамата. След време ще искат да ги признаем и за страдалци, жертви на русофилите.
Умберто Еко казва в „Нулев брой“: „Зад гърба ни винаги има някой, който ни мами… Живеем в измама и ако знаеш, че те лъжат, трябва да живееш в подозрение“. Ние тук знаем, че ни мамят, но си оставаме същите доверчиви наивници. Защо? Примирили сме се, дори ни е сладко - как се случи това?
Нещо повече: Народа сякаш няма доверие вече дори в себе си.
***
/каре/
МИСТЕРИЯТА ПРОДЪЛЖАВА
В броя на „Уикенд“ от 2 декември миналата година стана дума за една телевизионна мистерия – цитираме въпросният текст дословно:
„По Би Ти Ви представиха 19-годишно момиче, бито от полицаи по време на безредиците на 16 ноември. Бито, та пребито – с ритници в корема и черни клетви, за да не можела да ражда. Всичко това, разказано ни от анонимното момиче.
От МВР обаче отрекоха всичко, телевизията оповести и техния коментар: осигурили обстоен преглед, по момичето нямало дори една драскотина, това било удостоверено с медицинско свидетелство.
Очертаваше се една класическа недовършена история и разплитането й изискваше публиката да види джокерите на двете страни - медицинското свидетелства на МВР и това, с което разполагал адвокатът на момичето.
Телевизията се опита да довърши историята, да я извади изпод мистериозното й було: повториха фактите и съобщиха, че притежават медицинско свидетелство, но не могат да го покажат. Така приключиха с участието си в мистерията – а публиката си остана с една двойно недовършена история.
И с едно новопоявило се съмнение: дали МВР и телевизията не са сключили някакво съглашение - да не се позорят взаимно. Ако е така, това ще накърни тежко репутацията по-скоро на полицията, отколкото тази на телевизията. Публиката отдавна е свикнала с недовършени или зле аргументирани телевизионни разследвания – нерядко в тях наблюдаваме неравностоен сблъсък между бухалката на могъщата медия и перцето на крехката истина.
Все едно, ще очакваме разплитането на мистерията – ако двете страни вече не са я забравили“/край на цитирания текст/.
И така: кой ще прояви повече доблест – телевизията или МВР?