Износът на оръжия и горива за Украйна в началото на войната – в брутално нарушение на Парламентарно решение, когато развилнелият се търгаш ПростоКирчо изуми дори германският „Ди Велт“ и той написа: „Най-бедната страна в Европейския съюз спасява Украйна“ Това беше истинско покушение срещу волята на Парламента – злонамереното му опозоряване навсякъде другаде би било повод за разпускането му. Само не и тук.

Ами, другата търговийка на Кирчо - под патронажа на френския президент Макрон, след която капитулирахме и оставихме в ръцете на скопяни Македония. И така, окончателно стана ясно, че видимата държава е нещо, криво-ляво аранжирано за показ, нещо картонено и бутафорно – важните въпроси се решават другаде и тайно.

До такава степен са ни притъпени сетивата, та вече не отчитаме, че живеем в една луда държава; равнодушно ставаме свидетели на събития, които непрекъснато, методично и нахално опровергава представата ни за нормалност.

Вижте, как разиграха кирчовци и сделката за „въздушния“ Шенген. Оповестиха предварително големия успех, обаче австрийците ги опровергаха и годината щеше да завърши с една голяма лъжа на Денков. Но после се оказа, че проблемът е другаде - в съгласието да приемем обратно бежанци от Австрия Тя е приютила 7 хиляди нашественици, пропуснати през годините от нас, и иска да ни ги върне. Тъй и не стана съвсем ясно, какво са спазарили нашите хора – но факт е, че основният проблем беше замръчкан в уточняванията и доуточняванията за „въздушния“ Шенген.

Властта се е превърнала в денонощен магазин за опровержения и самоопровержения. Пак развя предварително победоносния байрак – този път за „въздушния“ Шенген. И се наложи дори ББ да й дърпа ушите. За австрийците да не говорим: колкото са по-въздържани те, толкова повече подскачат нашите екзалтанти.

Отнякъде изпълзя цифрата 6000/шест хиляди – толкова афганистанци и сирийци трябвало да приемем обратно от Австрия. Според нашите победители обаче, ставало въпрос за по-малко от стотина. Но те не бива да забравят, че на тях и един Далил им е достатъчен – „бежанецът“, когото добре отгледахме, нахранихме и дори лекувахме, и сетен го пратихме в Германия, за да се взриви в Ансбах. Малко преди германците да ни го върнат обратно.

Да бъдем трезви – за разлика от екзалтантите. Възложиха ни възможно най-мрачната роля, честитиха ни Новата година с нея: да бъдем надзиратели. След като се провалихме като пазители на граници – нашата?европейската? – ни дариха с тази неблагодарна роля.

И то да надзираваме не „клети“ – по презумпция - бежанци, предварително амнистирани в бедното въображение на танте Маркел – а хора, които имат всички основания да отмъщават. Понеже са вкусили вече от сладостите на европейския рай, предоставени им даром, но сега ги връщат обратно и ги поверяват на една жалка държава - да ги дундурка някак.

И защо, изобщо, европейците си мислят, че тази роля е по силиците ни?

Впрочем, това изобщо не ги интересува, те просто искат да разкарат Опасността по-далеч от себе си. Подаряват ни проблема си – и ни назначават за надзиратели.

Този дар не е само унизителен. Ние сме държавата, която не може вече да се справи с нищо – а сега трябва да наглежда част от авангарда на Ордата. И то най-озверялата й част - заради унижението, на което я подлагат със самото Връщане. Връщат ги обратно в място, което не само не харесват, ами направо презират - и преди години са го прегазили на път към Рая.

Но сега ще ги заключат тъкмо там. Място, което те ще наричат помежду си концлагер.

Как ще се справим с тия хора?

Медиите, които все още са съхранили куража и почтеността си, не се поколебаха да нарекат Денков „лъжец“ – заради врътните около Шенген.

Но сега не става дума само за някаква стандартна за нашите Властници лъжовност – с нея отдавна сме свикнали. Сега сме изправени пред една безподобна разрушителна сила. Заплесваха ни седмици наред, дали и кога са ни подхвърлили „въздушния“ Шенген - този пореден балон на европейските ни надзорници. Но се оказа, че става дума за нещо, наистина съдбоносно: какви условия сме договорили, какво ще ги правим хората, изхвърлени обратно в техния ад.

Че ти дори един избягал затворник да върнеш обратно в зандана, ще си имаш работа вече със съвсем друг човек, по-скоро някакво човекоподобно.

Как ще ги умиротворяваме тия от Ордата - ако това изобщо е възможно.

Някой готов ли е с тези отговори?

Някой изобщо възнамерява ли да ги даде на собствения си Народ?

Не – и през ум не им минава.

Тогава направо настанете отритнатите от Австрия в центъра на София.

Опразнете любимия ви Партиен дом - превърнете го в техния ислямски Смолни – и се предайте наведнъж, за да спестите поне протяжната агония.

Това не са преувеличения. Вижте, какво стана в новогодишната нощ в Берлин, в Германия. Във велика Германия, която Ордата поругава и унизява, когато й скимне. И това са само репетициите с халосни патрони.

Но инфантилната върхушка на Европа все още не провижда истинската Буря.

Това е животинска липса на прозорливост.

А ние какво ще правим - с тия стотина – стотина?! - души и изобщо?

И не ги бройте, колко от тях са млади и колко стари, колко са жени и колко мъже - самоубийствената жилетка, натъпкана с експлозиви, е удобна и за млади, и за стари, за мъже и за жени.

Стига да са достатъчно прозрели в техния закон – а те са прозрели.

Ами нашите властници, нашите покорно-съглашатели - те какво са чели, те какво знаят? Та толкова нахално продължават да предизвикват Съдбата.

Фатални за България решения се вземат на галоп, без промисляне, без вникване в последиците от тях. Непрекъснато попадаме в сложни ситуации, но нищо не може да ни направи по-въздържани. Дори опасността България да се превърне в една самовзривяваща се бомба не прави по-предпазливи нашите Властници.

Ще ни доставят - от винаги празничната Виена в мрачна София – гневни мъже, как ще ги удовлетворим? Безумието не може вече да бъде сдържано, непрекъснато получаваме известия за това, но дори не си правим труда да заговорим за тях. Това не са милиардните незаконни оръжейни далавери с Украйна, нито пък предателствата към Македония. Скоро ще бъдем изправени пред една самоделна бомба, криво-ляво натъкмена и тъкмо заради това още по-опустошителна. По-рано, в началото на похода на Ордата, се замисляхме как ще бъде осигурена издръжката на един нашественик - твърде щедра, в сравнение с париците за един български пенсионер. Сега – когато мислим за оцеляване - и това не е толкова важно. Но Властта очевидно не разбира, какво всъщност се случва, за да го артикулира честно с Народа. Тя няма време за това - заета да представя провалите като успехи. А новата ни роля на освободители на Европа от навлеците ще ни изправи пред драматични перипетии.

Журналистите са мисирки, това е ясно. Време е ББ да измисли подходящо прозвище за социолозите. Според някои от тях, повечето българи били щастливи – въпреки че България продължава да е с най-висока смъртност в ЕС. Според други социолози, същите българи, които били щастливи, очаквали 2024 година да е по-лоша.

Хайде, поне за малко да бъдем сериозни: има ли изобщо щастливи българи, възможно ли е това?

Но телевизиите ни занимават с друго. По данни на БДЖ, до края на месец октомври 2023 година, при движението на общо 171 000 влака, закъснелите в крайна гара са били 15 000. Общо закъснение в минути – 480 000 минути. Според телевизионните шамани, това е образът на Голямото Зло. При такава опустошителна повърхностност, как да очакваме тогава Съдбата изобщо да е благосклонна към нас.

В „Панорама“ проследихме едно впечатляващо участие на чудесния писател Мирослав Пенков – гласове като неговия абсолютно обезсмислят разговорите с политиците. Но в един момент Пенков, който от двайсет години живее в Тексас, каза, че „България се подобрява“ – и никой не го попита, как се случва това чудо.

И то тогава, когато Живота ни сервира единствено неприятности, черните краски видимо преобладават. Обикновеният човек се страхува от всичко, а политиканите ни - никак, те никога и за нищо не изпитват съмнения.