Вече и това го няма – излишно е да споменаваш нещо, което не съществува, освен в главите на властниците. Някакви хорица някак се тътрузят нанякъде из нещо, което изглежда все по-нереално - и това трябва да минава за държава. А тя вече няма дори и истински граници – бежанците от години насам са ги направили на дреб. Телевизиите надуват бузи, когато ги заведат до някакъв бус с двайсетина пришълци - колкото да ни просветне въпроса, колцина ли от същата порода пропускат всеки час. Преди години бяха проспали и присвояването на част от държавната граница – и тя попаднала в едни атрактивни 74 декара край Балчик, платени с евтини компенсаторки. Това беше една от безбройните заменки „Кон срещу кокошка“. И тази далавера мина и замина.

„Всичко минава и заминава“ - това трябва да изпишат на фасадата на Парламента, ако все още някой му обръща внимание. Минава и заминава – обаче неизменно отнася със себе си нещо от държавата, от държавността, от респекта към нея. Къде отнасят тази плячка новите бандюги - и това не е ясно, най-вероятно я изоставят нейде на майната си, и ще го правят, докато и държавата един ден не осъмне на същия адрес.

И все се чуват невероятни неща – например, че президентските избори, които П. Стоянов спечели през 1996 година, били своеобразен референдум за НАТО. Други пък твърдят, че Пасито ни бил вкарал в НАТО. Самият той не се налудува, тия дни казал: „България трябва да си възстанови суверенитета върху лагер "Камчия", който е руски. Ако продължим да се държим по шикалкавещ начин, се превръщаме в сериозна мишена на Путин. Нападение върху България е възможно заради петата колона - амалгамата между путинизма и фашизма - тя дава коридор за навлизане на руско влияние. Може както да е след 15, така и след 3 години".

България да не шикалкави, а направо да се захваща с руснаците – това ни съветва Соломон, после ще мислим за последиците. Човек не може да не се възхити от смелостта му. Той здраво експлоатира съчувствието ни към евреите, макар изобщо да не е евреин. Имам една куриозна история с него: той навсякъде се прави на евреин, твърди се, че само при Кадафи е казал, че е с марокански или сирийски произход, вероятно, за да му се хареса. Докато беше министър на външните работи, държеше в кабинета си една грамота от израелския парламент. Когато го попитах, какво пише в нея, понеже си мислех, че знае иврит, той презрително рече „Де да знам!“. Само дето не каза : „Майната им на евреите!“.

Наричат го „проскубан ястреб“, но той наистина вече не си знае силата. Той е нашият поп Гапон - извинявам се, че го сравнявам с православен поп и то руски. Смелчаци като него няма да мирясат, докато не ни вкарат в мазалото. Един път Пасито вече го направи - замъкна нашите момчета в Кербала и петима от тях не се върнаха никога. А той не се осмели да присъства на нито един помен в тяхна памет.

И тогава паситата си играеха с огъня. Друг един все повтаряше, че ако ние не отидем в Афганистан, Афганистан ще дойде тук. Е, не дойде тук, но вместо талибаните си ни изпраща бежанци и това няма да свърши скоро. Танте Меркел сбърка генерално с бежанския проблем. Но ние сме достатъчно великодушни и забравяме тия неща. И все амнистираме изплъзващата ни се държава и сетне се чудим, защо сме на този хал. Как тогава ония „горе“ да не се налудуват до насита. Затова повече не се ядосвайте.

На „Трети март“ вече му е дошло времето, кастрят го от доста години, пренебрегват го, унижават го - той пък се оказа държелив, не се дава лесно. Пет години плезльото Плевнеливе се глумеше с него – не го споменаваше, или ако го направеше, човек оставаше с впечатлението, че на Трети март сме се освободили от руснаците. Чак в края на мандата си взе да изпуска по някоя нормална дума, но и тя вкисната.

Празникът обаче, тъй или иначе, се държеше някак. Дори по време на пандемията, напук на призивите да не се чества, Народа не се подчини и пак се изкачи на Шипка, дори замеряха със снежни топки ПростоКирчо.

Сега обаче Празникът изглежда обречен – искат да му видят сметката направо с Конституцията – и това ни се полага, защото сме нечовешки търпеливи. Кирчо, който измами и охули с шашмите си Конституцията, сега ще я променя. Тъкмо Измамникът ще ликвидира Празника. Навсякъде другаде това би изглеждало като безподобна мерзост, направо невъзможна – само не и тук.

Номерът е плосък, но търпеливият Народ друго и не заслужава: ще противопоставят един срещу друг два празника – „Трети март“ и „24 май“. В първия имало „руски елемент“ и затова бил неприемлив – каза по телевизията един сбабичкосан идиот, вечен храненик на една злоблива мъст, каквато може да се появи само в истинските ренегати. Другият празник бил на славяните, а пък ние нали сме били славяни, та затова ни се полагал – и това ни казаха по телевизията.

Пак същата смрад: когато Европа забрани руския газ, точно тогава тарикатите-кирчовци го купуваха най-стръвно, тия измислени русофоби и безкнижници, които сега пък припадат по „24 май“. Газовите ни спекуланти напълниха джоба на Путин – тия същите ще му дадат чудесен шанс да направи една специална операция и набързо да анексира делото на Светите Братя. Той вече оповести версията си, че славянската писменост е дошла в Русия от „македонската земя“. Трябва да очакваме най-заклетите русофоби да започнат да търгуват с нея.

И постепенно и този празник ще осиротее. Така ни мачкат открай време - изобщо не им е нужно друго, освен да ни оставят на бесуванията на паситата. И един руски ботуш няма да хвърлят насам - достатъчно им е ние да си се оплитаме в лудостта на властниците ни. Те пък да правят, каквото си щат, тъй или иначе ще затрият всичко – и едва тогава, ако Господ се смили, може би ще започнем на чисто. „Да започнем на чисто“ - с този лаф курвите се прибират при изоставените си съпрузи.

Но дали някой е наясно, какво означава за нас „новото/чистото начало“? Какви трябва да са тогава ония, които все още се мъкнат из тукашната пустош? Какво трябва да се случи, за да изчезне от гена ни отвратителното послушничество и подлизурство? Възможно ли е това изобщо, докато се мазним на поредния „Голям брат“ – който много бързо ни усеща, колко струваме и започва да се държи с нас като проклет селяндур, като Чорбаджия-изедник?

Кой може да хакне гена ни и да промени към нещо друго програмата ни? Не искаме много – поне да сме унгарци, поне това. Сега, ако се случи, разселването на празниците ни ще има трудно предвидими последици. „Трети март“ на дръвника – тази унизителна и съвсем ненужна деградация ще има отровни ефекти за Историята ни, както, разбира се, и за литературата ни. „24 май“ пък вероятно ще бъде изкуствено реанимиран, до степен, че може и да бъде умъртвен. Той и сега не е в цветущо здраве – телевизиите обаче усърдно крият това. Ако близо половината от учениците са функционално неграмотни, когато завършват образованието си; ако тази година в 28 училища всички зрелостници са получили двойка на задължителната матура по български език; ако хората четат все по-малко; ако мнозина наши чудесни писатели от Миналото скоро ще бъдат само едни сенки - тогава на какво се дължи еуфорията ни?

Как си позволяваме изобщо да привиждаме някакъв Народ, който „върви възродени“ – когато около 2 хиляди и петстотин училища са закрити през годините на калташкия Преход.

Когато сега подкарат за нуждите на Празника „възродения“ народец, сигурно ще го предвожда ПростоКирчо, който като премиер съчиняваше умопомрачителни думи, за да ги тропоса насила в родния си език – и това си беше направо езиков фашизъм.

Или пък вдъхновението ни ще дойде от една от основните фигури измежду кирчовци, която и досега разнасяла навсякъде платнена торба, с каквато студентите в Харвард носят учебниците си? Вижте ме, коя съм! При такива примери на парвенющина, как да не предпочетеш празника на духовността.

Отгоре на всичко, и руснаците ще заудрят все по-силно тъпана, за да внушат на всички, че азбуката, с която толкова се хвалим, е създадена от гърци и то в македонските земи. Ако властниците ни бяхме хора като хора, а не тотално сгрешени, ние най-напред азбуката си трябваше да опазим от агресията и лъжите – ей го НАТО, най-накрая и то може да послужи за нещо смислено - за тази истина трябваше да се подмазваме, за да не я подменят.

И с азбуката ли трябва „да започнем на чисто“? Всеки път, когато стане дума за Македония и скопските обирджии, този въпрос ще разбърква сърцата ни, но вече ще е късно. Обирджиите имат одобрен ловен билет, за да отстрелват и прибират, каквото си харесат от Историята и Духовността ни. Получиха тази привилегия, докато ние глупеехме, как да овъртолим празниците си, за да се харесаме повече на Чорбаджиите си.

Издънени сме отвсякъде – невнятни хорица подхвърлят както си щат националния ни празник. И нахално ни оставят на милостта на скопяни, които ще претакат Историята ни, докато я превърнат в някакво Илиенци за преоценени стоки.

И какво правим ние, докато дойде денят на Закриването? Нищо, чакаме ги идиотите-заличители да се наиграят, да се налудуват, да се насерат публично - а сетне някой да дойде и да ни принуди да започнем „на чисто“. Няма да се случи. Ще се примиряваме с всичко. Нямаме съпротивителни сили. Вече всеки политически шапшал може да ни води за носа. И го прави успешно. Брутални измамници, спекуланти дрисъци с лекота ни надиграват.

И тъй, постепенно, Народа ще замяза на политиците си.

Ако това вече не се е и случило.

Ще сменят празника – но понеже са страхливци, ще го направят като ръчкат с мръсни ръчички из Конституцията. Страх ги е от Народа – заради този си страх не искат да чуят неговия глас с един референдум. Някои от тези пъзльовци, които се афишират като „десни“, по произход са не червени, ами направо кървави отвътре. Болшевишките номера също им идват отвътре и дори не крият това.

 

 

 /каре/

 

Върви Народе възродени.