Зли хора
 
Няма да престанат да унижават човешкото в себе си – няма да дочакаме това от тях. Чуждото премеждие или нещастие, колкото и да е очевидно, само ги доозверява, нямат задръжки да се покажат такива, каквито са. Всичко може да се очаква от такива хора.
Ето го сега и Атанас Атанасов, церемониалмайсторът в пласирането на фалшиви конспирации, тъкмо покрай тях той все още е в политиката. Питат го за атентата срещу главния прокурор Иван Гешев и той процежда отровата си /цитат/: „На базата на професионалния опит, който имам, ми прилича на многоцелево активно мероприятие, което на първо място има за цел да героизира „жертвата“. И отклоняване на вниманието от политическата криза… Трябва да се разследва и версията за инсценировка“/край на цитата/.
Да оставим настрана очевидната нелепост – че атентатът трябвало да „отклони“ вниманието от безподобната мазня, в която затъна тукашното подобие на политика. Така излиза, че и ДСБ/партията на Костов е сред заподозрените за атентата, понеже тя също има значителна вина за политическата криза, която предизвика заедно с гламавите си ортаци – веселяшката банда от кирчовци - и сега трябва да се заметат инфантилно-крадливите им изпълнения. А тъкмо Гешев няма никакъв интерес от това – нещо, което е очевидно и за уличните псета.
Друго е далеч по-важно: злобата, която затулва чувствителността, а дори и разума на хора като Атанасов, до степен, че изглежда направо неправдоподобна. Как иначе да си обясним чудовищното предположение, че един баща/главният прокурор ще използва децата си в една „инсценировка“! Тази злоба е и основната причина, почти всичко, съчинено в годините на Прехода, да изглежда като една нелепа инсценировка – чак до участта на клетия ни народец, който вече почти е достигнал жалкото състояние на „инсцениран“ Народ… Дотам го докараха малоформатните злобари, които приватизираха всичко, което попадна пред очите им, включително и ценностната система на обществото, те наложиха и собствените си мерки в политиката, превърнаха я в позорно занятие, преливащо от презрение към всичко нормално. Как се нароиха тия злостни типове – това е важен въпрос, който ще бъде винаги затулван, понеже отговорът ще бъде унизителен за всички, дори и за онези, които допуснаха това Зло. Изобщо не бива да се подценява стореното от Злосторниците на Инсценировката - те успяха, в някаква степен, да принизят дори общия/колективния манталитет до нивото на собствения си манталитет.
В ерата на Тоталната Инсценировка естествените човешки жестове сякаш загубиха смисъла си – например, лидерите на някои от партиите не пожелаха да осъдят поне с една-две думи атентата. Иначе са майстори в притворните пожелания/послания за щяло и нещяло, в това са неудържими. Сега мълчат – и сигурно се радват на Атанасов, който лъска злобата си като злато, както казваше един писател.
Политиканите ни, ако бяха поне малко досетливи, щяха да свикат извънредно заседание на Парламента – и вкупом да осъдят атентата. И щяха да спечелят нещичко от тази инсценировка на благоприличие, колкото и всъщност фалшиво да е то.
Безподобно разпасаното публично говорене накрая ще има своите реални жертви – писах за това още преди години. След словесното трошене на кости, ще последва и истинското. А дотогава публиката старателно ще бъде приучавана равнодушно да наблюдава камарата от „трупове“, жертва на медийните изстъпления.
Иначе България трябва да е най-безопасната страна в света – ако се съди по броя на експертите по „сигурност“, които щурмуват телевизиите след всяко криминално деяние. Сега атентатът срещу главния прокурор, който по всяка вероятност ще ни върне в чакалнята за европейски загубеняци, отприщи лавина от конспиративни теории, някои от тях смесени с политически брътвежи. Най-гнусен бе въпросът „Кой има полза от атентата?“ - и не беше никаква изненада, че го задават някои прехвалени „правозащитници“ – те са открай време едни от най-активните участници в Инсценировката.
Хайде, Атанасов цял живот се е препитавал от конспирации и инсценировки - главно той ги е организирал, няма начин да не се разшава след атентата. Ами Лена Бориславова, второто аз на ПростоКирчо – и дори неговото първо аз, ако ги извадим и двамата от Инсценировката, която ги запрати направо във висините на българската политика – тя пък толкова несретна, че вече може да приюти всеки и всичко. Лена също подозирала, че атентатът е инсценировка – като оставим настрана загадката чий „Аз“ е носила в този момент в себе си, тя най-напред е жена, утре ще стане и майка и, преди всичко друго, би трябвало да помисли за чуждите деца, които можеха да станат жертви на атентата. Но това не я занимава, а това е странно.
Оставаше да каже, че атентатът е работа на руснаците – обаче откакто взеха да наричат второто й „аз“ Кирчо Рублата, престана да се занимава с тях. Едва ли и нея са я включили във фантазния списък на „рубладжиите“, за който тя отвори дума преди време, понеже сигурно е разполагала с неопровержими доказателства. Както и да е. Във всеки случай, загубата на чувствителност към чуждите грижи, при нея може да бъде обяснена отново с Инсценировката, която охотно издевателства и върху собствените си герои. Такъв насилнически епизод – според Лена – вероятно е стълбищното й премеждие с второто й „аз“, то може да изстуди сърцето на всеки, попаднал в нейната роля. Обяснимо е – но далеч не е оправдано.
Бойко каза няколко думи за атентата, но цяло денонощие по-късно – толкова беше зает да умува и къдри поредната инсценировка: кабинет на кирчовци, подкрепен от него. Беше ясно, че нищо няма да излезе от тази врътня – въпросните тарикати му подхвърлиха един проектокабинет и отново отказаха всякаква подкрепа от него. Така Бойко си уреди един атентат срещу самия себе си. Упорството, с което се опитва да бъде Всепрощаващият Арбитър няма да мине без някакво кръвопускане – ГЕРБ не се нуждае от арбитър, а от лидер. В манталитета на тази партия няма място за арбитражи, съглашения и друга подобна лигоч - там на почит е силата. Чудя се, кого е провъзгласил Бойко за новия си Конфуций – имаше един по-раншен, който му причини доста неудобства, но той така и до края не го разжалва до обикновен тукашен гадател – а, както е известно, повечето от тия непрокопсаници са кривогледи, поне по отношение на Българската Съдба.
Мрачината, която обитаваме, става още по-непрогледна.
Какво следва? 


Тагове: Кеворк Кеворкян, Атанас Атанасов, Иван Гешев, Иван Костов, кирчовци, Народа, Лена Бориславова, Кирил Петков, Бойко Борисов, арбитър, Конфуций, мрачина, "Шан-з-елизе", Чърчил

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2024 Всички права запазени.