Край парапета
 
И празнословието, до голяма степен, също предопредели политическата катастрофа, на която сме свидетели. Полага ни се, щом бяхме толкова хладни към безсмислиците и дори към откровените лъжи, които ни натрапваха. И сега ще живеем главно с тях – нахални лъжи, съчинени без капчица въображение.
И в момента някои хора пред очите ни се преопаковат с нови лъжи – и това отново се приема за нещо нормално.
През последните дълги месеци на политическа агония никой наблюдател не се осмели да изкряска/като на Шипка: „Стига сте говорили глупости! Стига сте произвеждали словесно ДДТ, което тук ще се разгражда с десетилетия, когато отдавна няма да ви има…“ То е по-отровно дори от смъртоносния препарат за растителна защита, който причини гибелта на милиони хор.
А няма и кой да дойде и да умири ненаглупилите се херои, и Херо я няма вече.
В момента дават по телевизията репортаж от поредната сгледа между Бойко и тия от ПП-ДБ: видяхме ги да се влачат по стълбищата на Парламента, едва пристъпваха и едните, и другите – сакън, да не влязат първи в празната зала, където сякаш ще решават съдбините на света. А, всъщност, ще охраняват дребнавите си истини с лъжи – ако ми бъде позволено да използвам за тукашните селяндурски репчения една прочута фраза на Чърчил. Тя гласи: „По време на война истината е толкова безценна, че винаги трябва да се охранява от лъжи…“. И какво последва: договориха се за „политики“, но не и кой ще се упражнява с тях.
Панаирът на пустословието продължава. Дежурните гадатели ще се упражняват, отново и отново, върху поредните глупости. Все повече започва да ми харесва редактираната от Симеон версия на думата „гадател“: той казваше - „гадач“. Звучеше ми навремето смешно - като творение на сакатия му език, но вече взе да ми се струва на място – гадач, като пазач на глупотевини.
Всичко - и най-голямата дивотия, също и най-големият дивак - тук вече ни се струват на място, съвсем на място, сякаш „мястото“ и племето, което го обитава, са чакали тъкмо тях.
Мнозина смятат, че най-добре мести играта Бойко. Отново на дневен ред е устатият Бойко. На Кирчо му остана ролята на безмълвната изкусителка от пийп-шоу – няма как да е иначе, след две години нищоправене. Изглежда обречен. Бойко обаче допусна и една тежка грешка: съсредоточи битката си единствено с „Продължаваме Промяната“ – която, ако се опитвахме да живеем по-хигиенично - вече трябваше да се нарича „Продължаваме Измамата“. Тази грешка го лишава от натрупаните предимства – но той така и не разбра, че „това място“ не може да се управлява, ако твърдоглаво се опитваш да унижаваш ДПС и БСП.
Никой вече не е интересен на публиката. Една нормална телевизия няма да изтърпи повече от пет минути, и то еднократно, Асен Василев – макар че, той здраво се старае да скандализира зрителите: караше бедняците да духат супата, после пък изведнъж реши, че бедността у нас е ликвидирана. И въпреки всичко това, той всеки ден се звери от различни предавания, расте на кокорчене и пуйчене. Кирчо е донейде по-интересен, главно защото зрителят очаква да види как ще надхвърли последната си бомбастична лъжа. Той се опитва да се продаде отново на простолюдието с нови лъжи. Става за някое късно шоу – могат да го нарекат „Шоуто на Кирчо Секса“, вероятно ще изкара половин сезон.
Радев пък сякаш не може да схване, че ако някой прекалено дълго е Арбитър на глупци, почти сигурно щ заприлича на тях. Той има и странното хоби да нарушава Конституцията: навремето така ни натресе Кирчо, сега пък мълчи, когато с брадви се упражняват върху Основния закон, налагайки силово идиотската идея за ротационно председателстване на Парламента. Започвам да подозирам, че Радев крие някакво извратено чувство за хумор. Той всъщност ни подсказа това още преди години, когато, издокаран с официален костюм, се метна на гимнастическата висилка в едно поделение на командоси и направи коремно превъртане на 360 градуса. Направи го заради цивилните гарги, с които вече се беше сборичкал – но какво точно им каза, тъй и не стана съвсем ясно. При въпросното превъртане тръгваш от една точка и се връщаш пак на нея. Хайде, пак се пръкна една нечакана метафора, откъде изпълзяват тия гадини, само един Господ знае.
Впрочем, в „мястото“, където всичко вече ни се струва на място, 360 градусовото превъртане съвсем не е лош резултат - повечето от тия, които ни се струват на място, изчезват почти светкавично в септичната яма на Историята.
Хората от телевизиите, при цялата им наложена гъвкавост, все още не си дават сметка, че брутално са използвани от случайни типове - и може би вече невъзвратимо се отдалечават от занаята си. Можеш да постигнеш нещо в него, единствено, ако представящ пред публиката умни хора, проникновени, вгледани преди всички други в Бъдещето. Къде са те сега? Още малко, и няма да остане и едни читав водещ с интерес към умността, масово ще ги преквалифицират в теляци от Фабриката за Ласкателства.
И всичко ще приключи – и ще бъде напълно заслужено. Защото години наред телевизиите търпяха в предаванията си хора, които бяха абсолютни случайници и бездарници - и накрая и те самите заприличаха на тях. Това е един от погромите на Прехода, за който най-малко се говори. Вече не е останал дори и споменът за хората, които вдъхнаха нов живот на Парламента в първите една-две години след Промяната през 89-а. Сегашните телевизионни водещи нямат дори и бегла представа за тия хора. Само си представете, събрани на едно място, Радичков, Блага Димитрова, Валери Петров, Андрей Пантев, Георги Мишев, Марко Ганчев и още, и още. Нерядко ставахме свидетели на истинско Пиршество на духа. А сега трябва да признаем, че от години вече наблюдаваме едно безкрайно Опело на духа.
Тогава, в Парламента, Думата плющеше като Знаме – от днешните думи идва аромата на повръщано.
Телевизиите не са в състояние да изненадат публиката с Гласа на Разума - заради това тя бяга към „реалитата“. Разбираемо е, дори крясъците на шеф Манчев в „Кошмари в кухнята“ са за предпочитане пред мученето в Парламента. Дори гърчовете на някой идиот са по-интересни от нелепото фуклявене на някакъв случайник.
А колко самото „място“ си е на мястото можем да съдим и по друго – например, по чуждите посланици, които посреща - и по своите, които изпраща. Отдавна са забравени времената, в които един посланик трябваше да се слуша с два чифта уши. Постепенно „партньорите“ ни решиха, и това бе неизбежно, че нищо любопитно не може да се чуе тук - и затова заприиждаха разни безполезни типове, като онова Ксавие, френският бърборко. Впрочем, преди няколко години бе оповестено изследване, според което България бе на последно място по политическо влияние в Европейския съюз – и пак добре, че изобщо ни бяха споменали. Истинският посланик би трябвало да бъде миниатюрно копие на страната, която представлява, нейният главен агент за влияние. Сега стигнахме до там, да се надяваме някой наш посланик да събира познания за еротичните умения на градинаря на посолството, поне това. Но дори и това очакване вече е прекалено.
Когато навремето Симеон Радев си тръгва от Вашингтон, френският посланик Пол Клодел/известен поет и драматург, член на Френската академия казва, че американската столица ще стане по-безлична - толкова голям е бил престижът на великия ни историограф. За кого от днешните ни посланици може да се каже нещо подобно? Когато наскоро привикаха президента Тръмп пред съда в Манхатън, сегашният ни посланик във Вашингтон Панайотов охотно влезе в ролята на стажант-репортер за нуждите на новините на Би Т Ви и разказа за сексуалните и други прегрешения на бившия президент – и то с такъв апломб, сякаш те са разкрити от нашето посолство в американската столица.Този човек дори не подозира, че подобно говорене е недопустимо за един дипломат. Много бих искал да го чуем, ако Тръмп спечели предстоящите президентски избори - Панайотов със сигурност ще „апломбира“ тогава далаверите на сина на Байдън. Ей това е истински глупак – сина имам предвид: да даде лаптопа си, нафрашкан с уличаваща го информация, на поправка в случаен сервиз. Този трябва да е пример за нашите хора, които са си „съвсем на място“. Той ще ги доубеди, че оглупяването може да е безпределно.
В други времена Панайотов би отворил някоя война с приказките си, като нищо. Защо тогава да се надяваме Митрофанова да се държи по-различно. Наскоро тя каза, че ако е български гражданин, ще гласува за Костадинов/“Възраждане“. Думите й прозвучаха неприлично, далеч отвъд правилата на дипломатическия етикет – но от това най-много губи самият Костадинов. А Митрфанова вероятно окончателно е загубила целия си респект към страната ни, още когато са й пратили фактурите за газа, който купувахме като разпрани от „Газпром“ - и то тогава, когато Евросъюза се опитваше да наложи ембарго върху руските доставки. Да не говорим за другите сведения покрай въпросните фактури. И, все пак, Митрофанова би могла да е по-въздържана – освен, ако не дава някакъв знак по адрес на Костадинов. Ако е така, това ще е много любопитно. Особено, когато нашите политикани са готови да сервират на всеки влиятелен западен посланик България на сребърен поднос.
Доскорошната американска посланичка минава за отличничката измежду западните посланици. Както позволяваше на Бойко да й вика „Херата“ и да й прилага хватки от свободата борба, така му изигра номера с десанта на кирчовци. Всъщност, тя ги приватизира от Радев - как успя, президента да каже някой ден или да направи още едно коремно превъртане. Но покрай тях създаде невероятна суматоха, която още дълго ще вилнее тук. Не е малко.
Обаче и след нея нищо смислено не остана в телевизионните архиви - от прекалено слагачество водещите не успяха да измъкнат от Херата нито едно изречение, което да остане за Историята - не за оная, дрипавата, която те съчиняват, а за Истинската. Празни приказки, които не предизвикат дори елементарното любопитство на публиката.
Подходът към събеседниците им създава най-големи грижи на водещите. Те сякаш са убедени, че гостите им са ангели, нищо по-малко от това. Още с поканата си към тях те сякаш подписват договор с едностранното задължение да приемат приказките им като абсолютно достоверни. Само си помислите, от кога не сте чували водещ да каже на госта си, че говори глупости или че лъже. Никога не биха поели подобна отговорност. Това ги превръща в Послушни Попивателни.
А и никой не следи, как се развиват в занаята – единственото правило, което трябва да спазват е, да не допускат дори една малка пъпчица да не се яви по сурата на Властта.
За повечето нещастници от Властта или медиите още отначало си е ясно, че ще си останат все край Парапета, че са си за там, за никъде другаде. Парапета на Кирчо, край който той опозори една жена - и това се оказа приемливо за мнозина. И днес, все едно, че нищо не е станало - „мястото“ е заето да човърка приключенията на Тръмп с неговите си проститутки.
Тук, в „мястото“, което си е „съвсем на място“, онзи парапет е славният пилон, на който мнозина ще развяват знамената си.


Тагове: Кеворк Кеворкян, пустословие, ДДТ, Херо Мустафа, Бойко Борисов, Чърчил, Симеон, Кирил Петков, БСП, ДПС, Асен Василев, Румен Радев, коремно превъртане, телевизии, Прехода, Радичков, Блага Димитрова, Валери Петров, Андрей Пантев, Георги Мишев, Марко Ганчев, Шеф Манев, "Кошмари в кухнята", Ксавие, Симеон Радев, Пол Клодел, Панайотов, Тръмп, Байдън, Митрофанова, Костадинов, "Газпром"

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2024 Всички права запазени.