Ограбените сте вие
Фейсбук, 14 октомври 2022 г.

Големи страсти събуди текста за Костов.
Коментарите за неговата личност са гневни, дори яростни.
Не бива да се учудваме.
Вече повече от 20 години политиците ни одумват, когато им е изгодно, тукашната Криминална Приватизация.
Но никога досега не са изтървали и две думици за Главната Жертва.
А това сте вие/Народа.

Народа загуби усещането, дори убедеността си, че е стопанин на труда си.
Тази убеденост донейде може да е била измамна – но това е нищо, в сравнение с Големия Грабеж, извършван, сякаш нарочно, пред очите на всички, нахално и безцеремонно.

Големият Грабеж прекърши съдбата на хиляди хора – мнозина от тях все още са край нас, все още помнят и страдат.
Оттам е тази черна неприязън, която прелива от коментарите ви.

Оставиха ви в нищото – да се оправяте, както намерите за добре.
И се заеха да „управляват“ присвоеното – некадърно, естествено, защото и като „чорбаджии“, си оставаха все същите некадърници, поне повечето от тях.

Все пак, едно нещо свършиха както трябва: напълниха главите на младите с лъжи.
И те окончателно са загубени за Истината.
***
Всичко, изречено от Светеца/Костов по телевизията, веднага се превръща просто в едно гъгнене – щом човек чуе разказа на леля му, покойната вече Гълъбина Ръждева/програма „Всяка неделя“, 2004 година.
Гласът на тази пределно откровена жена, дори донейде безпардонна, ще преследва Светеца до края.
/вижте прикаченото видео; цялото интервю можете да видите в
сайта vsyakanedelya.com/

Заради бруталните подробности, с които е изпъстрено интервюто й, тя винаги ми припомня казаното от Андрю Клаван: „С изключение може би на Бог, винаги има само един свидетел на вътрешния мир на човека“. Ръждева е тъкмо този свидетел.

Но ние сме пословични с нехайството си по отношение на всичко – включително и към Паметта, особено към нея.
Днес тя вече окончателно е превърната в една дрипа, нетърпимо вонлива. Ние сме свършени, но не го знаем – а дори подозирам, че това не ни интересува особено.

Лъжците се оказаха талантливи, тъкмо те – завършените никаквици, но майстори в това отношение.
И ги оставихме да дялкат с ножовете си Истината/Историята, както те си знаят.
Само едни идиоти могат да го допуснат това.

Ние се плашим от Паметта, дори от собствената си – сякаш е някакъв вмирисан мъртвец.
Не ни е до нея – тя ни ограничава, вместо да ни вдъхновява.
Костов знае това и е спокоен.

Той сякаш следва казаното в една миниатюра на Ницше: „Аз го сторих – казва паметта ми. – Не е възможно да съм го сторил – казва гордостта ми и остава непоклатима. Накрая паметта отстъпва“.

При Костов паметта е стриктно редактирана. Впрочем, тя само ще ти
пречи, когато сам извайваш собствения си паметник.
Обаче една книга, съставена от свидетелства на хора, които добре са го познавали, озаглавена „Аз, Костов – и другите“, би трябвало да го срути. Но той само тънко ще се усмихне – и така ще ни каже: „Стига ви толкова“.

В „Политиката отвътре“ има един фрагмент, който заслужава специално внимание, той се отнася до Иво Прокопиев, отгледания от самия Костов Принц на Приватизацията.
Ето го: „Така наречените „десни“/медии – „Капитал“ и „Дневник“ оклеветиха управлението на ОДС още преди края на мандата… Обикновено такива медии са с властите, за да получи техният собственик желани законови промени, обществени поръчки или провалено наказателно преследване…“ /край на цитата/

На какво се дължи късният гняв на Демона на Криминалната Приватизация към неговото най-глезено чедо – това трябва да се разчопли внимателно. На какво се дължи този разрив между двамата и от кога датира той?
Какви са същинските причини за бруталната атака на Костов?

Какво се правеше в подобни мътни случаи – „Търсете жената“ отпада, понеже и двамата са примерни християни, моногамни до петите – политическите им авантюри ги презадоволяват.
Остава другото – „Следвайте парите“. Но това е обречена битка.

Във въпросния пасаж от книгата има и ясно послание към Христо Иванов, който от години търгува с тъй наречената „Съдебна реформа“ – за да получи неговият опекун Прокопиев „желани законови промени и провалено наказателно преследване“.
Костов го казва, не друг.

Но най-важното е друго.
С цитирания пасаж Костов направо се саморазобличава.
Само трябва да си припомните отношенията му с назначените от самия него „приватизатори“.
Тъй. Исус Костов съчинява книги.
Някой трябва да им отговори.
И едва тогава му простете.
***
 



Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2022 Всички права запазени.