Депутинизация - и декирчовизация
 
Ще извършим по-лесно депутинизацията на България – отколкото депростокирчовизацията.
Този извод не ми дава мира тия дни.
Кирчовата маратонка ситни навсякъде – докато руският ботуш го няма никакъв. Освен в главата на Христо Иванов. Но това е нормално – залповете на крайцера „Аврора“, които кънтят в нея, не могат да бъдат лесно заглушени. При него те са генетичен рефлекс. Още поне три поколения от неговия славен джинс трябва да доказват, че са се деболшевизирали реално. Христо здраво се старае, но каквото и да подхване, все намирисва на болшевизъм. Такава е и идеята му да бъдат национализирани руските активи в България. Остава да се сети, че това пък е задача тъкмо за Иван Костов, който навремето беше много щедър при продажбата на „Нефтохим“ на руснаците. Сега може да им го издърпа обратно от ръчичките, за да бъде призната най-сетне русофобията му. Но нека бъдем коректни и да не го обнадеждаваме прекалено – тази негова мечта, по всяка вероятност, ще си остане неосъществена. Както ни казва Историята – тропнеш ли веднъж казачок с руснаците, ще го тропаш цял живот; подариш ли им „Нефтохим“ – пак същото, само дето ще играеш под масата. Тъй че, ако очаквате депутинизация от хора като Иванов/Костов, никога няма да разберете, какво, всъщност, означава това.
Все пак, ето една първоначална версия: депутинизацията е и преброяване на ренегатите.
Разбира се, има и други версии. Има и други мечтатели, и други мечтания.
Ето, тия дни сме свидетели на шумната подготовка за една битка, която дори предварително може да се нарече направо историческа. Ние по начало трудно си даваме сметка за мащаба и значението на някои събития, късно осъзнаваме тяхната роля, смятаме ги за надценени. Понякога те и наистина са такива. Сега обаче не бива изобщо да се колебаем, трябва да оставим пагубните съмнения настрани. В навечерието сме на един дързък сблъсък на ПростоКирчо и неговите подобия, които понякога биват наричани „шарлатани“ – с проклетата руска „пета колона“ у нас. Тъкмо нея Кирчо нарича „колония“, за да остане верен на идиотския си език, който обаче в случая може и да му помогне - докато противникът се ориентира, коя колония има предвид, той вероятно вече ще е обявил победата си. Много е сладко без бой да побеждаваш и то призраци – той това го умее. А още по-упорито представя като успех всяка прозявка на Властта – отдавна никой не му обръща внимание, но той не се отказва, в неговия призрачен свят всичко е наред. Така ще бъде и с демонтирането на „петата колония“ – си казва той, макар изобщо да не е наясно, къде да я търси, а някак не върви да се допита до късния депутинозатор Иванов, защото е чувал, че ренегатството е заразно зло.
Всъщност, какви са изгледите за успех на кирчовци в титаничния сблъсък с руската „пета колона“? Нека да ги поощрим и да им кажем, че шансовете им не са малки – и нека тази фриволна констатация бъде нашият принос в депутинизацията. Кирчовци публично ги наричат „шарлатани“ и те не възразяват; шарлатанството сякаш не изглежда обидно в техните очи, дава им дори някакво предимство, противникът им - който и да е той, включително и представителите на „петата колона“ - винаги ще подценява поразените от тази скверна човешка слабост. А ролята си на шарлатани някои от кирчовци играят направо блестящо - те сякаш наистина са родени за измамници. Или за мизерници, които с чиста съвест си купуват министерски постове, примерно – упорито се говори за един такъв случай, който дори бил документиран. Депутинизацията трябва да мине и през такива изпитания, това е неизбежно. По-добре пет купени висши държавни позиции, отколкото да останем безразлични към депутинизацията, колкото и тя да изглежда като поредната „Пунта Мара“. Най-важните ни начинания винаги са изглеждали така, и сега не е по-различно. И какво – все още ни има на картата и ще ни има, ако шавливите македонци не ни скроят някой номер – например, да пробутат на склерозите от Брюксел несъмнено доказания исторически факт, че българите, всъщност, са чисти македонци.
Очертава се и едно друго предимство на кирчовци в предстоящото стълкновение с „петата колона“ – то е главно в психологически план, но не бива да се подценява. И това е вече втвърденото убеждение на публиката, че кирчовци са идеалните случайници - толкова случайни, че човек вече не може да си представи, докъде се простира територията на Случайното. Всъщност, хоризонта на Случайното е там, където се намира самият СвръхСлучаен Кирчо, на когото е поверена депутинизацията. Много често така е в историята – истинската, а не измислената: случайни хора, номинали хора, дори хора с мащаба на микроби, неизвестно защо допуснати от Създателя да се лутат между нас, тъкмо те понякога печелят големите битки. Това ще се случи и сега - в съдбоносния сблъсък с „петата колона.
За чест на кирчовци, те сякаш са се преродили временно от шарлатани в самураи – и тази метаморфоза би била смайваща за всяка „пета колона“. Тия временни джентълмени няма да водят свещената си битка скришом, подмолно или коварно, а ще депутинизират съвсем открито, пред очите на цялата публика. Само трябва да открият проклетата путинова „пета колона“. А ако не успеят, трябва да се задоволят с известно количество обикновен народец – него и без друго са го деактували/отписали по всевъзможни начини от нормалния живот.
Научих, че немалко хора били впечатлени от телевизионната изява на кирчовия министър на транспорта: бил рязък, настъпателен, готов да обвини в държавна измяна всеки, който мисли със собствената си глава. Напомнял за някогашните комунистически агитатори от околийски мащаб – и той като тях бил сигурен, че носи правдата в задния си джоб. Изобщо не съзнавал, че, всъщност, е един ефикасен репутинозатор и с лекота увеличава броя на тукашните проклети русофили.
И такива рискове съпътстват депутинизацията, но въпреки всичко тя ще започне всеки момент. Публиката отсега е нетърпелива да чуе преразказите на ПростоКирчо за случващото се – те, както винаги, ще бъдат шармантни, което означава, че няма да имат нищо общо с Истината. За жалост, лятото идва и публиката ще бъде лишена от възможността да стои на тъмно и студено, за да даде и тя своя принос в свещената битка.
Един ден ще чуем по телевизията, че „петата колона“ е ликвидирана. Край - няма я.
Този триумфален успех ще се чества всяка година - на 3 март.
Обади се и крайцерът-разрушител Иван Костов – тъкмо в навечерието на офанзивата. За къде сме без Демона на Съсипията от Драгалевци. Партиите трябвало да се обединят в името на националната сигурност. Този пък така и не можа да приеме, че фундаментът на сигурността са добре функциониращите притежания на националното стопанство – и затова с лека ръка ги похарчи с безумната си приватизация. Той е нашият Хари Труман, заслужава да го похвалим, че без да хвърля атомна бомба, превърна най-ценните стопански обекти в една Хирошима.
Същият ден, когато Разрушителят поучаваше ахмаците по телевизията, имаше протест пред Министерския съвет на миньорите от ТЕЦ „Марица 3“ заради затварянето на централата – тъкмо пред нея се кипреха Кирчо и Асенчо по време на първата си предизборна кампания, когато лъжеха като разпрани, включително и за тази централа, като обещаваха да не я закриват. В същия репортаж министърът на екологията призна, между другото, че няма връзка със собствениците на централата, които били от Великобритания и Шри Ланка. Собственик навремето, в качеството си на премиер, беше Разрушителят, но той - за да се хареса на американците - им шитна двете централи „Марица 1“ и „Марица“ 3 почти като подарък. От години се обсъжда тяхното съществуване, казусът стигна и до Брюксел – явно е, че са нарушени и се нарушават един куп европейски директиви, включително и тази за неправомерно подпомагане от страна на държавата.
Ето един пример за заплаха за националната сигурност - кога обаче ще се захване ПростоКирчо с тази „пета колона“, кога ще отвори очи за най-скандалната афера – тази с грабежа, практикуван от „Дънди Прешъс“? Но, както е известно, канадец канадецу око не вади.
След неизбежната историческа победа на ПростоКирчо над руската „пета колона“ ще дойде ред на не по-малко съдбоносната битка с „петата колона“ от идиотизирани нашенци. Тя не се отличава с многочисленост, но в замяна на това обитава главно коридорите на Властта. Много е вероятно вече всички следващи български управници да се заклеват не в Конституцията, а в „Декларация за независимост от петите колони“.
Кирчо, Великият Случайник, отдавна няма да го има, понеже ще се е скрил в някой далекоизточен финансов бордей. Сега обаче той все още е тук и е причина сърцата ни да туптят гордо, защото два танкера с американски втечнен газ са се устремили към нас - като символ на тъй жадувания разгром на руската „газова колона“.
Все пак, очакването, че победата над „петата колона“ е сигурна, не означава непременно, че е извършена едновременно и лоботомия на целокупното българско население, за да мисли то по единствено правилния начин – затова се сещаме за царевицата. Идете при чичко Гугъл – напишете „царевица“ и ще научите любопитни подробности за това кротко растение. Сетне напишете „американска царевица“ – и ще ви поднесат, между другото, и информация за библейския смисъл на сънищата за царевица. И накрая, напишете „развалена американска царевица“ – и тогава, от Мрака на Мрежата, ще изплува една забравена история от първите години на Прехода. Припомнете си я, за да не се екзалтирате прекалено.
От тази история става ясно, че руската „пета колона“ е навсякъде – дори се е навряла в американския царевичак. Затова борбата с нея ще бъде ожесточена - и напълно безкористна.
След Иван Кръстев, тия дни и Асен Василев цитира лафа: „Ако не си на масата, значи си в менюто“. Негов автор, всъщност, е Глен Бек, когото изобщо не споменават. Защо обаче двама известни поборници с „петата колона“ ни натрапват тази фраза, как да тълкуваме това?
Ще сбъркаме ли, ако решим, че при някои хора много неща, включително и депутинизацията са мотивирани от желанието им да седнат на масата – и никога да не станат от нея?


Тагове: Кеворк Кеворкян, Кирил Петков, Христо Иванов, крайцерът "Аврора", Иван Костов, "Нефтохим", казачок, "пета колона", "пета колония", шарлатани, македонци, случайници, Путин, ХариТруман, министър на транспорта, ТЕЦ "Марица 3", министър на екологията, Асен Василев, "Дънди Прешъс", царевица, Иван Кръстев, Глен Бек

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2022 Всички права запазени.