Караянчева, диверсифицирай пристрастията си
Фейсбук, 19 февруари 2021 г.

Вчера Бойко взел със себе си Караянчева и отишли да видят как върви изграждането на газовия интерконектор с Гърция, от който зависи диверсификацията/разнообразието на източниците на природен газ.
Вместо да я накара да диверсифицира пристрастията си.
Преди два дни тя се държа брутално в Парламента, който по някакво чудо – да речем, осмото - е оставен в ръцете й.
Опозицията поиска да бъде привикан премиера, за да отговори на въпроси за "шахтата-убиец" и смъртта на младото момче.
Но Караянчева на бърза ръка приключи дебатите.
Аргументът й беше абсолютно безсрамен: защото убийството се политизирало.
Ами, ще се политизира бе, момиче – след като тъкмо дивата ни политика е причина за убийството.
И сякаш не политизирате всичко друго, което ви попадне пред очите.
Остави ги депутатите да се изговорят, поне това да направят.
Говорете за смъртта на детето, дано да ви стане ясно, защо в тази държава човешкият живот няма никаква стойност.
Караянчева обаче не разрешава.
Днес ново двайсет: Караянчева лично внесла предложението на опозицията да се изслуша премиера за убийството.
Очаквано, депутатите на ГЕРБ отхвърлили предложението – ех, какви сме майтапчии! – без да им дреме, че по този начин бламират собствения си парламентарен шеф.
Тя обаче останала доволна – как ги надхитрихме глупците от опозицията.
Както се казва в една реклама – пестиш без да знаеш, че пестиш.
Обаче Караянчева пести приличие и човещина – без да знае, че го прави.
И нахалства - без да знае, че го прави.
Какво се чудите, че с „хвърчащи бележки“ се откриват павилиони, които убиват хора.
Че тя държавата се управлява с хвърчащи лафове и елементарни номера – и то в Парламента.
Ако ни беше останала поне капчица наивност, щяхме да посъветваме Караянчева да остави яловите хитрувания и да поведе депутатите си из София: да открият криминалните обекти и да изтръгнат от тях кабелите на смъртта.
Поне ще ги запомнят с нещо свястно.
Разбира се, че няма да го направят.
Съмнявам се, че все още ги тревожи убийството на момчето.
И отдавна са забравили двете невръстни деца, които загинаха, по различно време, от паднали върху тях футболни врати - ръждясали, изгнили.
По времето, когато над 50 милиона лева европейски пари бяха изхарчени за нови стадиони в пусти села.
Убиваме деца, правим нови стадиони, за да напълним гушите на „нашите“ пеликани - и сме на опашката на големия спорт.
Сега минава за успех, когато някой нашенец го пребиват на ринга.
Споменах за рекламата на една хранителна верига, с която напоследък ни надуват главите: „Пестиш, дори без да знаеш, че пестиш“.
Тия също нахалстват: сякаш българинът толкова си е надвил на масрафа/на келявия живот, та дори не забелязва, че пести.
Накъдето и да погледнем, Животът все натиква в лицето ни своята мрачна диагноза: „Правиш глупости, дори без да знаеш, че ги правиш“.
По телевизията показаха едно разкошно момиченце – написало стихотворение за Левски.
Питаха го, знае ли как е изглеждал той.
„Да – отвърна детето - бил с руси коси и синеок“.
„И ти си такава – рече репортерката и допълни: Кой на кого прилича, ти на него, или той на теб?“
„Той на мен“ – отвърна детето.
Той на мене?!
Ужасно нелепо – но няма кой да махне тази реплика.
Глупеят – без да знаят, че глупеят.
***



Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2021 Всички права запазени.