15 години без Джени
 
На 14 януари се навършиха 15 години от внезапната смърт на Надежда Дженева – Джени, която порази всички.
„Златният глас“ млъква завинаги.
Майка й казва:”Сякаш я откраднаха”…
„Какво остава от един човек?“ – се пита съпругът й Кеворк Кеворкян. И яростно опровергава фразата на един писател, че “Хората изчезват просто така.” Написва книгата „Писмо до Джени“.
И ни казва: „Хората не изчезват просто така!“
През 2006 година Кеворкян учредява ежегодна стипендия на името на Надежда Дженева, която се връчва на студент от Факултета по журналистика на Софийския университет. Досега са отличени 15 студенти, някои от тях вече са известни имена от радиото и телевизията – например, Христина Христова от БНТ, Николета Хаджийска от Би Ти Ви и др.
През 2007 година учредява и награда на името на Надежда Дженева - „Златен глас“ на Българското национално радио. Между досегашните 12 лауреати са Божана Димитрова, Светлана Дичева, Таня Величкова, Диана Чепишева, Любомир Пеевски, Петър Волгин, Тома Спространов, Мартин Минков…
***
ПРИЯТЕЛИТЕ ЗА ДЖЕНИ
НИКОЛА АНАСТАСОВ: БЕШЕ ЛЕКО С НЕЯ
Аз използвах всяка възможност, за да не пропусна часът на „Писма за Надежда“. Харесвах много предаването, заради умното и разбиращо чувство, с което Надето гледаше на страдащите хора. Тя се занимаваше с тежки човешки проблеми. Представяше живота такъв, какъвто е. Но въпреки тягостните теми, човек оставаше с ведро чувство.
А моята обич е и лична. Нашите семейства бяха близки. Тя беше едно любвеобилно същество. Дълги години сме обсъждали приятелски житейските си неприятности. Заради светлия й характер, това бе леко с нея.
Без да се натрапва, тя ни даряваше със своето желание да се живее пълноценно, което е най-красивото нещо. Благодаря й за това…
Тя ни липсва. Но си е в нас.
/Фотос, текст: С Никола Анастасов и съпругата му певицата Мария
Косева/
СВЕТЛИН РУСЕВ: НОСЕШЕ ИМЕТО СИ КАТО ДАР НА СЪДБАТА
Тогава не си давах сметка за това, което днес не напуска съзнанието ми – Надето носеше името и призванието си като дар на съдбата.
И сега някъде там – отвъд земните привидности – усмихната и лъчезарна, ни изпраща кротките, спасителни писъмца на Надеждата. Не знам родителско прозрение или Божа промисъл е било, но очевидно, че Надето от самото си рождение е носила знаците на човешкото съчувствие.
Всъщност, в малкото пространство на „Писма за Надежда“ Надето събираше много човешка болка, милост и доброта, които даряваше с дълбокия смисъл на името си – Надежда!
/Фотос, текст: Със Светлин Русев и Нешка Робева/
ЛЮБОМИР ЛЕВЧЕВ: ВЕЧНАТА НАДЕЖДА
Надежда – едва ли има по-човешко име. Когато родителите мислят за децата си, надеждата и любовта се сливат като синоними.
Надето Дженева бе една чаровна Надежда. С талантливата си публицистична деятелност, главно в телевизията, тя стана за хиляди, а може би за милиони зрители лъч в мъглата на гаснещите надежди. Как постигаше това? Нейният талант бе добротата, ведрата усмивка и чувството за справедливост.
След като се бе омъжила за любимеца на народа Кеворк Кеворкян, тя не можеше и не искаше да претендира за шумна известност. Повечето човешки надежди предпочитат да бъдат тихи тайни…
/Фотос, текст: С Любомир Левчев – обичлив и верен съюзник в
разправиите с „любимеца на народа“/
ВЕЖДИ РАШИДОВ: ТРЪПКА НА ОБИЧ
Каква странна история е животът! Срещаш някого и го подминаваш, все едно никога не сте се виждали. И обратното – срещаш го и изведнъж се появява едно странно чувство за привързаност и обич. И не си задаваш въпроса, защо се получава така… Може би от страх да не го загубиш, или дявол знае защо…
Надето е човек от този тип: срещнеш я, изпиете по едно вино, побъбрите малко и ето ти тръпката на уважение и обич. И във времето, вместо да се разочароваш, виждаш качества, които липсват в много хора.
Има хора, които са от рядката порода да свалят звездите от техните обичайни места – може би защото са измислица на небето, или защото са самоцел за някои, или просто повод за мечтание. Тя беше от тези хора…
Личният си живот, толкова незабележим понякога, тя ревниво пазеше – за да не мине случаен несретник, който нелепо или без да иска да развали неговата хармония, чувството й за живота…
Това е Дженката, без която денят ни не е същият и красивата лъжа за звездите ни осветява все по-малко, и по-мътно, по-тъжно и по-глупаво…
/Фотос, текст: С Вежди Рашидов и съпругата му Снежана Бахарова/
/Приятелските спомени са от книгата „Писмо до Джени“, 2006 година/
***
МАЛКИ ИСТОРИИ
/Фрагменти от „Книга за Джени“/
Харесваше натуралните хора. Преди години правеше много репортажи от домове за изоставени деца за “Писма за Надежда”.Връщаше се разнебитена, казваше:”Не е възможно да има такъв живот!”, и пак тръгваше.
Често пътуваше със съпругата на тогавашния премиер.Тя казвала на шофьора:”Спри тук да пикам!” Но Джени я харесваше.
***
Кръщаваше много тънко и незлобливо приятелите си – например Максим Бехар е “Целувкин”.
***
Веднъж стана дума за перуката на В.М.
„Само да си направиш нещо подобно, и веднага ще те оставя“ – каза Джени.
Много обичаше да разказва историята на Леа и Еди Казасян. Седи Еди с любовницата си в някакъв ресторант, и влиза Леа Иванова. Отива при тях, царствено сваля перуката на Еди и казва на слисаната дама :”Виж си любовника, ма!”
***
След службата за 40-те дни дядо владика Н. ми казва:”Ти се държа лошо
с масоните в едно предаване.А те са много отмъстителни и силни в онази болница!”
Това вече е параноя.Но не му го казвам. Още не съм гледал записа на онова предаване.
***
Не си спомням да съм й казвал:”Защо не ми каза това по-рано?” Понеже тя казваше всичко навреме. След интервюто с Амосов, баща й казал по телефона:”Твоят тази вечер се насра окончателно”.
А тя ми предава думите му и добавя от себе си “Да не ти дреме!”, и се смее.
***
Малките/на ръст/ жени са големите! – обичаше да цитира тази фраза…
***
Сякаш точно за нея се отнася казаното от един автор, че не иска да бъде отворена мида – независимо от външната й дружелюбност и лъчезарност. Трябваше да бъде спечелена.
***
Когато някой се грижи за всички наоколо, лесно можеш да допуснеш грешката, че той е вечен.
***
Малцина знаеха, че е от семейство на сериозни интелектуалци. Не го казваше, дори когато някой нов интелектуалец - потник, понесъл на гърба си цялата провинциалност, с нейната незабравима смрад и несръчност се напъваше в нейно присъствие.
***
Човек трябва непрекъснато да очаква злото. И винаги забравя за това.
***
Патриша Корнуел казва в едно свое писмо: „Ако има нещо, което съм научила в живота си, то е, че мъртвите не са мъртви – те могат да говорят.Освен това,никога не е късно за справедливостта“.
***
Хората изчезват просто така?
Хората не изчезват просто така.
***

 



Тагове: Кеворк Кеворкян, Надежда Дженева, "Писма за Надежда", Максим Бехар, Леа Иванова, Еди Казасян, Амосов, Патриша Корнуел, Вежди Рашидов, Никола Анастасов, Любомир Левчев

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2021 Всички права запазени.