Кеворк Кеворкян: Радев връчи третия мандат на Бойко, аферим!

    Фейсбук изтри профила ви, но вече видях, че имате нов. И новите стари ваши приятели ентусиазирано ви подкрепят. Остава обаче онова позабравено от миналото чувство за цензура. Споменахте, че ви притесняват повече причините за това и намекнахте за атаки от страна на героите на вашите текстове. Не ви ли се струва странно, дори нелепо ако това е вярно?

    Всъщност, Фейсбук възстанови, с едно мило извинение, стария ми Профил – и това се възприема като едно малко чудо. 
    А другото никак не е странно – не съм много любезен към някои от героите си, а повечето от тях са малки хорица, но порядъчно злобливи. Имам обаче подкрепата на хилядите си последователи – те са една Общност на критичността и свободомислието - и трябва да я заслужавам с всеки текст. Навремето силата на „Всяка неделя“ идваше главно от подкрепата на зрители – безпрецедентна и недостижима в наши дни. Сега, на стари години, пак имам този късмет. Няма как, трябва да се старая.

    Страстите бушуват около новия служебен кабинет, съставен от президента Радев – „Внезапният герой“, както го нарекохте. Вярно е, че още не са минали 100-те дни толеранс, но защо е това разочарование, което се усеща в коментарите в социалните мрежи най-вече?

    Защото генерал Радев демонстрира рядка ефективност: с един удар прониза и себе си, и БСП. Това беше нещо виртуозно, наистина, и никак не е лесно да се постигне .
    Той, изглежда, си мисли, че като сложи Герджиков за служебен премиер е свършил някаква работа. Невероятно е обаче да вземеш човек, който навремето е натирен от шефското място в Парламента - и да го направиш премиер. 
По-добре Радев да беше сложил за премиер генерала, който ще наблюдава изборите. Този човек сигурно е качествен, но, от друга страна пък, каква държава сме - Чили на Пиночет ли, че генерал да са занимава с изборите?

    Кой става за тази работа тогава?

    Ако Радев искаше кабинетът да излъчва сериозност, трябваше да посочи, примерно, Емилия Друмев - чудесен юрист, няма далавери зад гърба си, не е унижавана в Парламента, а и нямаше да отрони нито една излишна дума по време на мандата си. А още на първото заседание на кабинета Герджиков започна да цитира Чърчил. Новото Чърчилче.
    Радев няма как да обясни логично избора си. И затова потъна в режим на мълчание – колкото да подхрани всякакви слухове, които заляха София. 
    В крайна сметка, с един удар, Политическата секта до голяма степен изравни Радев със себе си. 
Някои могат да кажат, че не му даваме достатъчно време на Радев - прословутите 100 дни. Но и България е в свиреп недостиг от време. 
    Други пък могат да кажат, че се занимаваме с дребни неща – да, де, ами кои са „едрите“ неща, които Радев направи - освен, че опъна бузите на Цецка по време на изборите. И какво време му се полага още, след като назначи Герджиков - и това ли едрото, което е сторил? 
Радев постигна блестяща изборна победа, но сега сякаш иска да победи представата за самия него, да победи дори самия себе си. 

    Мнозина от подкрепящите генерал Радев, сега изразяват недоволството си, а тези, които най-високо говореха срещу генерал Радев и хвърлиха огромен арсенал срещу него, сега го хвалят за кабинета. Как да разбираме това?

    Вече го виждат като един от своите. Как тогава да не са доволни. Радев не си дава сметка, но с един гъвкав играч от Миналото, като Герджиков, той дава ясен знак, че е готов на всякакви комбинации. Лошото е, че и публиката си дава сметка за това. 
    Постаментът на Внезапния Герой изведнъж се пропука. Човекът, който трябваше да ни спаси от лепкавата кал на Сектата, намери най-здравото лепило – Капчица-Герджиков.
Опасявам се, че Радев дори все още не осъзнава, какво направи. А може би си мисли, че след 60 дни всичко ще е забравено. Колкото и да е анестезиран от политически мошеници, Народът обаче все още помни по-дълго от 60 дни.

    Някои вече провиждат зъл сценарий и задкулисие. Виждате ли основания за подобни хитрувания, за външно бабуване около съставянето на служебния кабинет? Чуха се имена на взаимно изключващи се личности, че са се намесили достатъчно в реденето му, вие какво виждате?

    Настина се въртят имената на различни сватовници. Обаче главният печеливш е Бойко – той изтегли джакпота, без дори да си е пуснал фиша. Но никога не са го свързвали с Герджиков. Най-вероятно, Радев е изпаднал в тежък цайтнот – докато чакаше, дали Плевнелиев ще състави кабинет. Накрая онзи официално отказа, тази негова игра бе предварително намислена. Радев изпадна в цайтнот, посегна набързо към първата попаднала му фигура от дъската и до голяма степен разяде образа си на човек, който е външен, страничен на партийните комбинации.     Направо го изиграха – поне така изглежда. 
  А той трябваше да започне да съставя кабинета си още след първия дебат с Цецка.

    Кое е това нещо, което може да разяде образа на новия президент?

    Опасности го дебнат зад всеки ъгъл. Но Радев не изглежда – въпреки професионалните си постижения като летец - като човек, подготвен за „Жегата“. Както е известно, тогава трябва светкавично да се освободиш от всичко, което може да ти навреди. 
    Отгоре на всичко, хората край него, вероятно и той самият, вече се дразнят, когато му се отправят дори дребни критики. 
    Дори тия дни банда лайнени тролове, които аз наричам Привидения, атакуваха Страницата ми във Фейсбук - само защото се усъмних, че е нужно Радев да се снима на фона на книги, вместо да се сгуши със Знамето ни.
Между другото, понеже споменах за Привиденията от Мрежата, истинските Привидения, всъщност, са хората, които ни управляват през годините на Прехода. Те все идват от Нищото - и после се стопяват в Мъглата. 
    Добре, приемаме, че Радев е Внезапният Герой, харесахме го. Но кога ще направи оценка за буфонадите на Плевнелиев? Оценката за собствения му мандат започва още с оценката, която той ще даде за Комика Плевнелиев. Нито една дума обаче не чухме до сега. Задачата наистина е неприятна – затова сякаш иска да я остави на Историята. Впрочем, така говореше и Цецка. Генералът на нея ли иска да заприлича?
    Големи американофили са, готови са да си разпорят карантиите за Америка - но не видяха ли, какво направи Тръмп още по време на предизборната си кампания. Той не спря да говори за дуращините на любимото тъмнокожо момче на Америка. 

    Защо някои се раздразниха от текста ви за книгите на Радев?

    Бойко чистосърдечно си казваше, че е чел и харесва „Винету“. Макар, че е чел и друго, каквото му е нужно. И той като Живков, който пък беше само колекционер на верноподанически автографи и нямаше време за самите книги - обаче взел още през 1957 година „Князът“ на Макиавели от библиотеката на ЦК на БКП и повече не я върнал.
    И вероятно, екипът край Радев си е рекъл: „Хайда да си го премерим с „Винету“ - ти ще си книжовният човек“. Добре, обаче не ги показвайте книгите на Радев по един смешновато-превзет начин. Сред тях са, и надничат като някакъв ореол около него - Йовков, разбира се, Елин Пелин – разбира се, ами как и без „Строителите“ на Симеон Радев. Няма нито една крамолна книга. Витрина - като от дома на някакъв соц еснаф, който навремето купуваше книги заради новата си библиотека. Достоевски и Толстой също са там, разбира се, полага им се. Абе, сложете и една книга, която да стърчи малко ръбато - един Бродски, примерно. Нагласена работа, вкарали са Радев във витрина и това не е добре. 
    Радев, понеже е възпитан в една впечатлява въздържаност, все още няма куража да се противопостави на читалищните напъни на някои хора край себе си. А те раждат неща, които само външно са дреболии. Няма значение, че няколко баби ще го защитят и ще врещят по форумите: Какво го почнахте, какво не му харесвате? Въпросът изобщо не е до харесването - а за нещо, много по-важно: портретът на един държавник се съставя от безброй подробности, те се слепват помежду си и накрая изплува образа му. Радев не е вече сам в рахата на пилотската кабина.

    Апологетите на Радев твърдят, че с избора на Герджиков той е демонстрирал“приемственост“? 

    Добре, де – всеки има апологетите, които заслужава. Надявам се, че Радев ще има и достатъчно сериозни опоненти – защото, както е известно, врагове имат само хората с принципи. 
Важното е Радев да не загуби контрола над себе си, от това се опасявам. Да не заложи контролния пакет от акциите си в името на някаква текуща „героизация“. И да не го водят като мечка в разни неестествени пропагандни сюжети. 
    Опасявам се също, че няма да му позволят да говори за мандата на Плевнелиев. Така той ще направи най-голямата си грешка.
    Не може да има приемственост в оскотялата, до голяма степен, българска политика. В нея винаги трябва да се почва на чисто. 
    Впрочем, каква приемственост може да има между Радев и Плевнелиев, или между Радев и Герджиков, под каква форма? С Герджиков могат да са заедно, примерно, в хор „Планинарска песен“ - той май беше и певец, освен че е майстор на поетичното слово. Може да имат и еднакви литературни вкусове, макар че избраникът му за служебен премиер пише на вдъхновяващи теми, като запека - а пък Радев чете Достоевски. Едва ли ги свързва и аферата навремето в „Агробизнесбанк“. 

    Между другото, дори за най-дребния грях някой провинциален властник го въртят на шиш месеци наред. Но това очевидно не се отнася за по-едрите риби. Щом не иска да скърши хатъра на Бойко и ще прави ревизия на кабинета му, Герджиков може да не скърши и собствения си хатър - и да започне с ревизия на себе си. Нека ясно да каже, какво си спомня за източването на „Агробизнесбанк“.

    Не забрави ли някои от предизборните си теми Радев?

    Е, да, забрави ги - сякаш Цецка му беше последният глуповат слушател. Например, какво мисли сега за Нашествието на Ордите?
    Тия дни имаше едно скандално изказване на сръбски министър по този повод, но тук го почерпиха с оглушително мълчание, премълча си и Радев. 
    Снегът ще се стопи и тогава ще придойдат буйствата на Нашествениците. А ние и досега нямаме идея, как ще се справим с тях. 
    Радев не бива да мълчи, ако иска да го виждаме в онази роля, която загатна, че ще изпълнява. Той трябва да се вгледа и в мистерията с арестувания в Австрия българин. Да не я оставя само като пълнеж на телевизионни предавания. Този човек е заловен за съучастие в ислямска клетка – той не е някакъв единичен местен плевел. И заверата в Пазарджик я превърнаха в скучна съдебна оперета.
    Впрочем, нека да сме справедливи – при първото си посещение онзи ден в Брюксел Радев ясно изговори претенциите ни около бежанския проблем. Но Юнкер вече изглежда напълно неадекватен – поне за нашите грижи.

    Какво печели Бойко Борисов от случващото се?

    Бойко си седи на брега на реката и чака тя да довлече труповете на противниците му. Радев му свърши възможно най-голямата услуга с назначаването на Герджиков. Не си спомням друг да му е направил толкова щедър подарък. Даде му всички шансове да се върне на бял кон, което изглежда неизбежно – очаква го трети мандат, връчен му отсега от Радев. Аферим.
    И там наоколо се подхилква Симеон, който нещо мишкува около тях. Румен Овчаров каза, че винаги след НДСВ на власт идва БСП. Този път това няма да се случи. Навремето беше друго – Симеон беше извън прашасалия български политически хербарий, и той успя, заради някаква все още неизличена, макар и мътна, тяга на българина към Миналото. 
    Но след това Симеон се срина - а сега Радев изважда от развалините Герджиков и го качва на самолет без двигател.
    Публиката с основание се озадачи от избора му. 

    Новият премиер проф. Герджиков ще успее ли да извади скелетите на ГЕРБ от гардероба?

    Изобщо няма да се опита, защото веднага ще го захванат за неговите собствени. Няма да дочакате никаква ревизия.
    Ами Радев - кога той ще направи ревизия на Плевнелиев и на някои от неговите отвратителни практики?     Предполагам, че са го обвързали с оковите на различните съображения. Но хората не го избраха като Съобразяващия се Президент - избраха го като Външния човек, Страничен на келявата ни политика.

    Спечели ли Радев от историята със „Спартан“-а, с която летя до Брюксел, или загуби?

    Тази комедия е подходяща за гаврошите от „Шарли Ебдо“. Дано не се сетят да я използват - големи гаври могат да измислят, черният им хумор е отвратителен. 
    По-лошото е друго: вероятно доста хора са си казали, че етюдът със „Спартан“-а е опит да се запълни липсата на друго. 
    Но пак добре, че Радев не отиде в Брюксел с МиГ29, като сам си го пилотира. 
    Не схващат ли хората край него, какво послание излъчват по този начин. На най-кекавата страна президентът й цъфва с военен самолет. Етюд от самодеен провинциален театър.
    От една страна, това е смешноват сиромахомилски жест, от друга – несръчен опит за героизиране. Героизирането обаче трябва да се извършва много внимателно. Сякаш някои искат да го представят като Новия Мачо – и така да преборят Стария – Бойко.
    Нарекох Радев „Герой“, понеже разби Статуквото. Но се опасявам – след избора на Герджиков, че Статуквото, като някакъв октопод мазен, може да го всмуче. И да се затвори над него.

    През всичките години на този нескончаем български преход, българите мечтаеха най-много за справедливост, т.е. виновните да бъдат наказани. А сега – пак големи опасения за връщане на миналото, докога?

    То ще се връща дотогава, до като не го опознаем – и за хубавото, включително. Усещането за скотско съществуване, което владее мнозина, е и заради това, че се чувстват изоставени от Миналото. 
И сега не трябва да се хранят излишни надежди за някакви магистрални промени. 
Всичко ще си остане в Блатото на Приемствеността. Жалкото е, че вместо палячото Плевнелиев, сега с евнусите от Брюксел трябва да се съобразява един генерал, който е от съвсем различна категория, вън от съмнение. Няма да има никакви резки движения – Блатото е нашето Елдорадо. Но да се надяваме, че Радев поне няма да продължава витринното блюдолизничество на Плевнелиев.

    Твърдите следното: „Горката БСП – каквото спечели покрай Радев, сега го похарчи с Герджиков“. Толкова убедено го казвате, защо смятате така?

    То е ясно. БСП не е само „Позитано“. Отгоре на всичко, от там тъй и не опознаха електората си. В него има огромно количество хора, които не махат знаменца по урвите към Бузлуджа, но ценностната им система не приема и лазенето към безпринципни комбинации, те са им омръзнали от години. Гласуваш за Радев – пък получаваш Герджиков, това е непоносимо за тях.

    Великите десни комбинатори като че ли са замислили нов Реформаторски блок № 2. Големият въпрос е дали ще им стигне „материалът” и може ли да бъде добра комбинацията?

    Тяхната е ясна – как да се прилепят след изборите, ако дотогава оцелеят, към Бойко. На същият принцип, както и досега: той им подхвърля някаква власт, те го топят в Европа. Чуден бартер

    Всички изследвания са категорични, че бъдещата формация на аптекарския бос Веселин Марешки ще влезе в следващото НС.Това ли е новият балансьор? И как разчитате подобен знак?

    Нямам ума, който да ми подскаже, защо някой би харесал Марешки, не знам.

    На сцената вече има нови герои, но един доскорошен беше много бързо забравен. Вече никой дори не споменава името на Плевнелиев – това добре ли е или по-скоро показва нещо друго?

    Но той не ни е забравил и ще продължава да ни баламосва.
    Друго е срамно. Мислимо ли е изобщо, след като Плевнелиев е президентът с най-малко одобрение за всичките години на Прехода – с
    60 процента недоверие - телевизиите да го търпят да самохвалства непрекъснато в студията им.
    Защо продължават да се лигавят с него? Той усърдно комизираше страната си - а сега вече започват да фалшифицират и героизират собствената му мижава историйка. Дано само Радев не напише предговор към измислените спомени на Плевнелиев – в името на „приемствеността“. 
    А в последните дни на кабинета си, Бойко дал 7 милиона лева допълнително на БНТ. Интересно за какво? Изобщо, възможно ли е да се харчат 70 милиона за една телевизия, която катастрофално загуби битката с големите си конкуренти? Може би причината е Цветанов, който открай време е фен на сериала „Под прикритие“ - защото и той е под прикритие като важен политик. И така никой не се занимава с неразбориите и далаверите около този сериал. Позволиха им да го изкарат „световен успех“, представяте ли си – и по този начин унижиха авторите и актьорите, понеже ги карат да живеят с една лъжа. Но пък някакви провинциални тарикатки са се напечелили яко покрай сериала. Като ще правите ревизия, включете в нея и държавната телевизия. 
    Хайде да видим, дали поета Герджиков ще направи ревизия на европейските пари, налети в медиите. И дали Радев ще го поощри. 
    Като се започне с фамозния Миро Найденов-Мършата, играта с европейски пари продължава и продължава. Е, как искате да има трезва преценка на онова, което се случва и което ще се случва, когато медиите са на яслата - и лакомо поглъщат отровната храна, която им подхвърлят. 
    И ето я представата за „новия“ журналист: вързан със сиджимка за яслата с европейски пари, разпределени от разни Мърши - и надул бузи да преглъща авантата. А сетне да дращи обективно.
    След като изхарчиха по медиите колосални суми за земеделските програми, нищо не се промени в скотското съществуване на обикновения селянин – само дето го унижават, като го наричат „фермер“. 
    Ще държат медиите на къса сиджимка - а пък Радев ще си чете книгите от витрината. 
    Дали той е наясно с тези и още много други вонливи язви? Съмнявам се. Все пак, живял е в една различна среда и общност. 
    И ако това предположение се окаже вярно, той е обречен да бъде жертва на „приемствеността“. А това ще бъде жалко. 

    Той трябва да има около себе си честни хора, ръбати и нестандартни – а не маниаци, които искат да изградят собствените си представи за него - сякаш е някаква кукла.  



Тагове: Кеворк Кеворкян, Мариела Балева, Фейсбук, "Всяка неделя", Румен Радев, БСП, Огнян Герджиков, Емилия Друмева, Цецка Цачева, Росен Плевнелиев, Бойко Борисов, Прехода, Доналд Тръмп,"Винету", Тодор Живков, Макиавели, Симеон Сакскобургготски, Румен Овчаров, БНТ, "Под прикритие", Цветан Цветанов, Мирослав Найденов, "Спартан", Веселин Марешки

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2024 Всички права запазени.