Вълнения около един йух. Четиво за забава: още щрихи към йухологията*
Фейсбук, 27 октомври 2016 г.

Радан Кънев нарече Бойко „Бай Йух“ и това бе схванато като словесно хулиганство.
В политическия цирк, на който сме свидетели повече от четвърт век, словесното приличие е било нарушавано многократно, и доста по-грубо. Нравите във въпросния цирк са като в публичен дом – наричали са се „гювендия“, например, което означава курва, но никой не се е трогвал от това. Няма и защо.
Политиката си е курвенско поприще – а освен това, проблемът не е, че се наричат курви, а се държат като такива.

***
Трябва да направим уговорката, че обикновените курви са като всички останали жени, дори ги превъзхождат в някои отношения.
Във всеки случай, не са маскари като политическите курви, това ви е добре известно.
Свидетели сте, например, на мискинлиците, които днешните коалиционни партньори непрекъснато си правят; или на заплахите, които си отправят - и от които никой не се трогва.
Това също е една от особеностите на българския политически живот: когато някой се държи като курва, това не прави впечатление.
Но щом нарекат някого курва, това предизвиква олелия до Бога.
Не виждаме курвенското, понеже сме свикнали с него, но ореваваме орталъка – публичния дом – ако някой употреби подходящите думи.

***
„Бай Йух“ също е подходящо обръщение.
И е добре да го анализираме по-спокойно, а не приповдигнато.
Между другото, странното е, че никоя дама не взе отношение към казаното от Радан – а дамите, особено валкириите на Бойко, би трябвало да са по-наясно със смисъла на това обръщение.

***
Обидно ли е то, най-напред? И за кого?
Най-малко това би могло да се каже за телевизионните зрители, за водещите пък да не говорим – защото те непрекъснато са насилвани с глупости, далеч по-страшни и от най-страшния Йух.
Но ние отдавна сме обръгнали, приемаме ги като нещо нормално, дори ги обожаваме.

***
Само се сетете, какви нелепости или откровени дуращини слушате от сутрин до вечер, и не само от развлекателните, ами и от публицистичните предавания.
Какви измислени хора ви насилват с йуховщините си, и вие ги поглъщате жадно и страстно, както се изразяваше компаньонката, с която преди време се беше гушнал копнеещият за народната любов Плевнелиев – любов, която тъй и не го сполетя, за жалост.
И най-чепатият Йух - дори да е с размерите на Старият бряст в Сливен, който е европейски природен феномен - е нищо, в сравнение с глупостите, които ни навират по всевъзможен повод.

***
Не забелязвате ли, впрочем, че от години нито един политик не е цитирал нещо от някой значителен лидер или мислител, дори от автора на някоя клета книжка – нищо, нищичко, нито веднъж.
Това е и невъзможно - защото това са безкнижни хорица, които се страхуват да посегнат към някое четиво, за да не се повредят фатално.

***
И в този режим на бездуховност, един Йух ни е в очите сега.
А ще става и все по-лошо.
Защото други хора - не сегашните галфони, а далеч по-смислени от тях личности, пропуснаха да направят нещо много важно преди четвърт век - когато трябваше да запишат като член първи на Конституцията, че глупавият човешки екземпляр трябва да се държи на пушечен изстрел разстояние от политиката.
Само ако бяха записали това изискване, Прехода можеше и да свърши някой ден.

***
Но как искате това да се случи, когато той се влачи от Йуховци по йуховски начин, когато йуховщината процъфтява и процъфтява - дори и тогава, когато еректилната дисфункция е поразила почти изцяло политическата Секта.
И това е нашата прокоба: еректилни дисфункционери правят политика! Разбира се, има и изключения между тях, но да ги оставим в момента на мира.

***
Да се върнем към Радан и Бай Йух.
Най-напред, преди да истеризираме, трябва да сме наясно, какво точно означава „Бай Йух“.
Това изобщо не е обидно обръщение.
То най-често изразява притеснение, а понякога и преклонение пред човека, наречен така.
Не можеш да наречеш всеки Бай Йух.
Народът нарича така онези екземпляри, които се отличават от останалата мъжка паплач с особеностите на своя израстък.
Има и отделни типове, които направо приличат на Йух, до такава степен изразяват обсебеността си от своя чеп.
Не го размахват безпричинно под път и над път, разбира се, но това им личи.
Тия редки щастливци излъчват някаква сила, някакви феромони, заради което изглеждат много самоуверени, особено с жените.
А това е направо смразяващо за останалите мъже, които са лишени от въпросните екстри и дори не са ги помирисвали.

***
Медицината познава случаи, когато мъже са изпадали в трайна еректилна дисфункция още от младежките си години – понеже във войнишката баня са зървали някой впечатляващ израстък; това видение им остава за цял живот, дори многобройни сеанси с хипноза не могат да ги изведат от това им състояние на отпуснатост – класиците на психоанализата с удоволствие ще ви потвърдят това.

***
Но подобен шок може да се изживее и в по-късни години.
Не искам да кажа, че изреченото от Радан е резултат от подобен шок, но е напълно допустимо такова предположение.
Срещата с някой Бай Йух в някакъв момент може да му се е отразила пагубно, да му е създала комплекси, от които дори и политиката не може да го освободи.
А, както е известно, пребиваването в политиката има много общо с изпадането в хипнотичен транс - някои остават в това състояние през цялото време на мандата си като депутати или министри, и нищо не може да ги събуди.
Всичко, което правят или не правят, е именно в това сънно състояние.
И заради това сме на този хал, но това е друга тема.

***
Прекалено фриволно е да се смята, че Радан е искал да обиди онзи, когото е нарекъл Бай Йух.
Разбира се, като се имат предвид политическите напрежения помежду им, и това е вероятно.
Но дали Радан е наясно със смисъла на тази квалификация?
Широките маси, носители на здравите народностни традиции, знаят, че тя по-скоро героизира онзи, към когото е насочена.
Има, разбира се, и някои среди, в които „Бай Йух“ се схваща като нещо оскърбително: „Виж се, целият си заприличал на един Йух“; „Мислиш като същински Йух“; „Само Йухът ти е в главата“, и други подобни.
Но не би трябвало да виждаме нищо лошо и в това – особено, след като се намираме в ледниковата ера на сексуалните отношения, под диктата на еректилната дисфункция.
Когато масово сме поразени от тази прокоба, всеки, който си свирка, ни изглежда като Бай Йух.
Той обаче не ни е виновен – трябва да сме честни към себе си и да приемем това като факт.

***
Словесната експлозия на Радан няма никакво значение за въпросния Бай Йух – но пък върши добра работа на самия Радан, а и на съмишлениците му.
Еротизирането на тяхната идеология не е лош ход.
Още повече, че тъй нареченото „дясно в дясното“ – ташак в ташака, ако се изразя като Радан – само един Йух може да го съживи и дори да го ободри.
Представете си само, какви живителни процеси, макар и в начална фаза, могат да започнат във въпросното „дясно в дясното“.
Който и да е Йух може да далеч по-ефикасен в това отношение от всяка доктрина, дори и от Иван Костов ще е по-ефикасен.

***
„Десните в дясното“ могат да получат истински импулс от йуховщината на Радан.
Могат дори да си припомнят, че, всъщност, са „интелигентните и красивите“ в политиката, че изобщо не ги интересуват никакви йухове, особено собствените им – а бъднините на истинската Демокрация.
Това може да изглежда твърде префинено, като някаква еректилна вялост, но пък нали целта на въпросните красавци винаги е била да се противопоставят на примитивното, в това число и на грубо-мъжественото, изобщо - на простите народни въжделения, в които Йухът винаги е имал и ще има своето важно място.
Понеже народът би предпочел йухът му да функционира, както трябва, а не свободата.

***
Можем дори да предположим, че Радан ни подсказва и друго: трябва да се освободи най-сетне България от йуховските народни мечтания - и да се поведе по пътя на европейските ценности, сред които не е известно да имат място терзания по йухове от каквото и да е естество.

***
Разбира се, има и друга, доста по-мрачна последица от словесната Хирошима на Радан: без да иска, той привнесе още един щрих в култа към Бай Йух.
Нека Радан ни опровергае, ако не сме прави.
Но не го съветваме – все пак, като водещ политик, той трябва да е наясно, че у нас преобладаващата част от населението фаворизира йухът, какъвто и да е той.
Защото за мнозина и собственият им йух е останал единственото им утешение.

***
Разбира се, и това твърдение може би трябва да се провери – например, агенцията на Румяна Бъчварова може да направи експресно проучване с един-единствен въпрос: „Каква е оценката ви за обръщението Бай Йух – обидно или хвалебствено е то?“
Резултатите, поне според мен, са ясни предварително – понеже тук едно от най-злите проклятия е да „Да ти умре йухът“.

***
Докато чакаме резултатите от проучването, предлагам няколко фолклорни проблясъка, които да помогнат на Бай Йух и Радан да си изяснят отношенията:
Йухът ми не е мандра/ Немам каквото ми искат;
Йухът ми побеля от него/ Омръзна ми да ме занимават с неговите работи;
Йухът ми ще забели/ Нищо не може да ми направи.
Йухът му в гърне/ Празна работа…
/Цитираните пословични изрази са от „Мръсен“ сборник. Нецензурното в българското народно творчество“, съставител Цочо Билярски./

***
/Написах този текст на 19 т.м., на следващия ден излезе в „Уикенд“.
Сигурно вече са ви омръзнали коментарите около експлозията/еякулацията на Радан.
Но ви предлагам още една гледна точка – за да ви приканя да се сетите, на какви йухови глави ни правят всички.
Трябва да се втренчим в йуховщините им – за да забравим другото – примерно, резила ни в ООН, а и всичко останало. /
***





Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2020 Всички права запазени.