Гробарите на спорта
Фейсбук, 23 август 2016 г.

Толкова сме свикнали с нашите сезонни дупедавци, че когато някой се осмели да каже нещо различно от техния лай, направо се смайваме.
Затова направи впечатление упорството, с което коментаторът Евгени Николов /БНТ/ се връщаше към скандала с американската женска щафета на сто метра.
Олимпиадата в Рио ще остане в историята с това безобразие.
След като справедливо бяха дисквалифицирани, американките бяха върнати в състезанието – подобна бруталност Игрите не помнят.
Но Евгени Николов си свърши работата.
Ето, на такива дребни неща се радваме вече.

***
Манченко пък се опита да утеши незаслужено дискриминираната Исинбаева, че навремето войните са спирали заради олимпиадите - а тази в Рио започнала с война.
Не само започна – тя бе само поредният епизод от една непрекъсната нечиста битка, без особени правила.
Поне от 1972 година това е факт: тогава, след „мюнхенското клане“, когато бяха избити 11 израелски спортисти, нито една делегация не пожела да напусне игрите.

***
Колкото пъти наричаха Фелпс „Водния Бог“, толкова пъти се сещах за Ланс Амстронг – Богът на колоезденето, който се оказа гигантски мошеник.
А на Болт би трябвало да му дадат и още един златен медал – за нарцисизъм.
Никой обаче вече не се сеща за великия Карл Люис, който бе по-универсален атлет от ямаеца.
Американците догодина трябва да изхвърлят, освен руснаците, и китайците, за да са напълно щастливи.

***
Днешните Игри са битка на фармаколози, а второстепенната роля е отредена на ямайски вещери.
Обаче и по 50 златни медала да спечелят някои атлети, все ще си останат в сянката на Естествените Великани - като Джеси Оуенс, например – героят на олимпиадата в Берлин /1936/.
Джеси - кошмарът на Хитлер, който се беше изпуснал да каже, че Оуенс не е точно човек, понеже е черен.
Днешният спорт не третира по-различно спортистите – дори най-големите. Те не са съвсем човеци за фармаколозите.

***
През 2004 година, по време на олимпиадата в Атина, разговарях с Томас Мъри, който беше участвал в разследването на най-шумните допинг-скандали, разтърсили спортния свят; към онзи момент той беше член на Комисията по етика на Световната антидопингова агенция и президент на центъра „Хейстингс“ за изследвания в областта на биоетиката.
Американецът още тогава беше сигурен, че битката е загубена.
Каза ми, например, че забранените вещества вече така са създавани, че да бъдат елиминирани в организма на спортиста от самите контролни тестове.
Мъри беше сигурен, че занапред американци трудно ще бъдат уличавани.
Феноменалната Марион Джоунс с пет медала от Сидни, три от които златни, щяла да бъде една от последните жертви. Ако не се брои друга голяма звезда - Флорънс Грифит-Джойнър, която, десет години след Сеул, където спечели пет медала, мистериозно почина само на 38 годишна възраст.
Днес сме свидетели на триумфа на фармакологията.
Скоро няма и да го крият.
Големият Грабеж е почти узаконен.

***
И ние бяхме ограбени – дори още по-жестоко.
Нашето крушение започна преди четвърт век и постепенно ни превърна в бедняците на световния спортен бизнес.
В Сеул /1988/ спечелихме 30 медала, от които 10 златни.
В Рио спечелихме едва 3 - и нито един златен.
Кой извърши грабежа, кои бяха идеолозите му?
Същите, които извършиха криминалната приватизация.
Костов продаде Кремиковци за 1 долар.
За десетилетие и половина същият този долар се превъртя в 1 милиард лева.
Добре - Костов смяташе Кремиковци и всички останали стопански достояния на България за боклуци - макар че той самият не построи нищо, освен къщата си в Драгалевци.
Подаряваше или продаваше на безценица – за да се измъкне час по-скоро от наследството на соца.
Ами човешкият материал – какъв беше той, че бяхме четвърта световна спортна сила в Сеул?
Как щяха да се справят с него?
Как щяха да обяснят успехите му?

***
Костов веднъж каза, че до 1989-а в България нямало култура.
Това не беше някакво срамно изпускане – напротив, той си вярва, когато говори подобни безумия.
Не посмя да каже същото и за спорта – защото щяха да го зарият с медали. Само в художествената гимнастика тогава те бяха около 300.
Грамада от медали пред Кмета Цеко/Костов.
Какво са си мислили тия грандомани, няма значение.
Но спортът, като толкова други неща, бе изхвърлен в нищото.
Всичко трябваше да започне от начало – за да се примъкнат и да си намерят място новите властници, повечето от тях формени нищожества.

***
Веднага след 10 ноември 1989-а започна атаката срещу гимнастичките. Нарекоха ги „момичетата на Политбюро“.
По този повод, имам един поразителен разговор с Лили Игнатова и Диляна Георгиева – можете да го откриете в сайта „Всяка неделя“/Блиц.
Двете шампионки донесоха торба с медали и ги оставиха в студиото.
Всъщност, хвърлиха ги в лицето на задаващото се Нищо.

***
А крушението бе неизбежно, след като Народът бе тотално изоставен - без порядък и ценностна система.
Опитаха се да го оставят и без памет – а това за него щеше да бъде най-голямото унижение.
Само че, на всеки четири години споменът за Сеул ще изплува.
Отново и отново.
Напук на насилниците на Миналото.

***
Значителна част от политиците на Прехода се оказаха свирепи към Народа - сякаш социалната им чувствителност бе ампутирана още на 10 ноември 1989 година.
И започна голямото Пропадане – включително и в спорта.
Спортът бе зарязан, защото дразнеше и напомняше, че не всичко е било
криво в Миналото.
А сега строим стадиони за по пет милиона лева в села, където не живеят и пет души.

***
Ние се радваме на сребърния ни медал в скока на височина.
Хубаво, обаче невъзможният рекорд на Стефка Костадинова стои като един Еверест – непревземаем вече близо 30 години.
Той е още по-фантастичен, като се има предвид, какви висоти достигна през това време допинг-индустрията.
Тази експлозия на Стефка я прави по-голяма от Болт.
Но ние се свеним да го казваме.
Питайте Стефка, Боян Радев и останалите ни велики спортисти, как ги караха да се чувстват виновни, понеже са били велики спортисти в „онова време“ - проклетото време, което все не дава мира на Костов и другите фанфарони.

***
Пак добре, че Плевнелиев не мята в Рио гюбеци с трибагреника, както направи в Лондон.

***
Гледах по телевизията един младок, който се представи за представител на „дясното на десните“.
Те така си говорят вече.
За въпросните „десни в дясното“, най-важното бил опита, те ценели преди всичко опита.
И този на разсипника Костов ли влиза в библията им?
Ценят „опита“, но за тях той започва от 1989-а, може би дори от 1997 година.
От тогава трябва да започва и спортното летоброене.

***
По-горе стана дума за Хитлер и това ме подсети за една любопитна книга, появила се наскоро – „Личната библиотека на Хитлер“ на Тимъти Райбек /издателство „Рива“/.
От нея научаваме, че сред любимите книги на Хитлер са събраните индиански произведения на Карл Май - но това между другото.
Също и социологически трудове, включително и едно уникално съчинение на Роберт Лей, написано през 1935 година.
Тази книга е отпечатана в 6 хиляди екземпляра и всички те са унищожени – с изключение на личния екземпляр на Фюрера.
Ето защо: книгата на Лей така идеализирала Хитлер, че дори самият той не можел да преглътне публикуването й.

***
В този факт има поука и за нашите властници.
Те така и не разбират, че техните съветници ги правят за смях, когато публично им кадят тамян.
А от напъните им доста често мирише и на по-лошо.
Но тъй и не мирясват да хвалят чорбаджиите си.
Тяхна си работа.

***





Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2020 Всички права запазени.