Както и се очакваше, не обърнаха особено внимание на Крейг Мъри.
Немалко наши медии предпочетоха да покажат още веднъж, че имат овчи души.
Соросоидите, разбира се, също нямат време за такива като Мъри - трябва да произвеждат медийна тор.
Предварително платена.

***
„Соросоид“ - струва ми се, че въведох в обръщение това понятие още преди около десетина години. След това то влезе в масова употреба.
Дори вече звучи някак престижно – нещо като имперски таен статски съветник.
Днес сякаш напълно сме свикнали с тайната природа на соросоидите.
А отдавна трябваше да ги наричаме другояче: Хрантутници.

***
Хрантутник е човек, който зависи от милостта на друг – зависи от милостта на Чорбаджията, може да получи подаяние, но може и да не получи, зависи колко е сръчен в неговото обласкаване.
Всъщност, ако говорим специално за медиите – всичко зависи от дължината на езика на Хрантутника и от това, колко сръчно го пуска в действие.
Затова да не си играем милозливо с думи като Хрантутник, а направо да използваме по-подходящата: Гъзолизец.
„Ох, какъв неприятен език!“ – ще въздъхне някоя по-притеснителна дамичка - макар че Г-Лизците употребяват нещо далеч по-отровно: езика на пристрастието, а нерядко и на лъжата.

***
При Г-Лизците до виртуозна степен е усвоено умението да намират толкова прочутата „G“ точка на Чорбаджията и сръчно да я стимулират и масажират.
Добре известно е, че G-точката е от изключително значение за жените, особено за съвременните, повечето от тях рядко са стигали до оргазъм, а някои и никога.
Г-Лизците могат да ги научат и отпушат - затова търсете тях, а не сексолозите.
Те са такива виртуози, че с лекота намират и G-точката на мъжете.
Къде се намира тя – питайте тях.

***
Разбира се, нашите Г-Лизци рядко докарват до оргазъм чорбаджиите си, те всъщност и никаква работа не им вършат.
Ония добре знаят това, обаче какво да правят, откъде да внесат Г-лизци в България, трябва да се задоволяват с наличните.
Констатацията за неефективността на нашите Г-Лизци е доказана, дори научно: колкото по-усърдно работят с езиците си, колкото по-чевръсто ги мяткат насам-натам – със скорост, на която биха завидели и ваксаджиите – толкова по-плачевни са резултатите им.
Ето, и още един факт доказа това тия дни: според проучване на ГАЛЪП, българите се плашели най-много от САЩ, представяте ли си?!
При толкова усърдни местни Г-Лизци, при толкова милиони, налети за услугите им!
И, какво - накрая се оказва, че G-точката на Чорбаджията им е напълно закърняла, хванала коричка, изоставена като монахиня от забравен и от Бога манастир.
И защо си харчат тогава паричките Чорбаджиите – сигурно и те се питат това?

***
На Мъри не обърнаха особено внимание – в замяна на това хрантутниците, а и не само те, мигом се втурнаха към милиардите на Путин.
Г-Лизците освен екзалтанти, са и наивници, а понякога направо се държат като тъпанари.
Путин, през доверени хора, бил скрил два милиарда долара в Панама.
Два милиарда?
Само два?
Той да си дава веднага оставката, ако са само два.
И защо да ги крие в Панама?
Да не би да се бои от прословутата фирма, която уж откри парите и тайните на КТБ?
Както каза Георги Дренчев – той е чудесен сатирик, много често афористичните му фрази са наистина блестящи : „Путин да си скрие парите в ПанАма, не мислА. Виж, някой да си скрие парите от Путин там, по може!“

***
Обаче нашите хрантутници се нахвърлиха върху G-точката на Чорбаджиите си и сега ще изкарат Путин най-големия крадец.
Макар че, дори да е вярно това, тия два милиарда са нищо - те са една пробита копейка, в сравнение с кражбите на американските банки по време на ипотечната криза, когато милиони американци бяха буквално съсипани.

***
Разбира се, време беше от Компанията да хвърлят нещо срещу Путин, понеже имаше опасност след сирийската криза да бъде видян като герой.
Е, да, разсипа ислямските главорези, обаче имал пари в Панама.
Ако бяхме в други години, и ако Путин беше малко по-нервен, след разкритията като нищо щеше да анексира и Панама - и да сложи там да управлява някой свой Нориега.

***
Какво казва Мъри, заради което със сигурност вече са му вдигнали мерника?
Ето какво.
Мъри е английски дипломат, достатъчно уважаван, той не е нечий G- ратай.
Обаче начинът, по който представя отровната мрежа на корпоративните медии, е направо стряскащ.
В тях всичко отдавна няма нищо общо със старите правила на нашия занаят - по-голямо доверие може да се има вече дори на медиите в една тоталитарна държава, отколкото на тия корпоративни хрантутници, така изглежда.
Няма нормален човек, който да повярва, че тъй наречения „разследващ екип“ сам се е домогнал до 11-те милиона документи на панамската фирма.
Подхвърлили им са ги – избирателно, разбира се.

***
Мъри твърди, че „филтрирането на данните от панамската Mossack Fonseca от корпоративни медии директно следва дневния ред на западните правителства…
Изобщо не се споменава кантората да е използвана от огромни западни корпорации или западни милиардери, които иначе са основните клиенти… Затова очаквайте да удрят Русия, Иран и Сирия, а малко за баланс да добавят по някоя западна страна като Исландия.
Ще бъдат пожертвани и няколко британци, повечето в преклонна възраст.“

***
Мъри продължава: „Корпоративните медии имат ексклузивен достъп до база данни, до която аз и вие нямаме.
Те се въздържат дори от това да видят дали има деликатна информация за западни компании в тези документи…
Помислете си само, какво би станало, ако бяха потърсили данни за компании и организации, които са сред основните им спонсори.
Ами ако бяха попитали за всяка публично търгувана западна компания или за всеки западен милионер?
Щеше да е много по-интересно…
Знам, че Русия и Китай са корумпирани.
Но какво ще кажете, ако можеше да повдигнем въпроси за нашите си дела тук, на Запад?
И ако пуделите на корпорациите бяха оставили хората свободно да видят информацията."

***
„Защо няма нито един американец сред уличените? - пита Мъри. – И нито една американска корпорация, защо?“
Мъри отлично знае отговора на този въпрос.
И посочва „спонсорите“ на разследващия екип, който той нарича „Пуделите на корпорациите“: американските фондации "Форд", "Карнеги", "Келог", "Отворено общество", Семейният фонд на Рокфелер.
Между другото, ако става дума за Рокфелер, тъкмо името на основателя на тази „династия“, според много автори, между които и Рон Черноу, е нарицателно за корпоративното злодейство.

***
Тягостният портрет на корпоративните медии, който представя английският дипломат, направо изглежда като некролог изобщо на съвременния медиен бизнес.
Избирателността им е отвратителна – и тя е само един от знаците на окончателно признатото поражение.

***
Ако се върнем при нашите овце, както казват французите, ще си дадем сметка, че фиаското на тукашните медии също е очевидно.
У нас се приема за нещо напълно нормално чужди фондации да наливат милиони в медии, които прокарват не само корпоративни интереси, но и откровено смучат G- точката на външни сили.
Колко успешно, е друг въпрос.
Но звуците, които издават Г-Лизачите, а и цялостното им поведение, съвсем не е благопристойно.
Нашите политици обаче, дори и тия които се правят на мъжкари, са си страхливци.
Никой досега не е посмял да разчопли мрежата на даренията в медиите, да прецени трезво тяхната роля.
Никой не смее – за да не му извадят някоя грама от американското посолство.
За тази зависимост обаче не се говори – а тя е най-отвратителната.
Знам известни наши политици, които треперят и се съобразяват повече със сплетните от някое посолство, отколкото с Библията.

***
Разбира се, големите наши телевизии, нали са трибуна на всички гледни точки, изобщо не огласиха коментара на Мъри.
И тяхната не е лесна: как да говорят за корпоративните медии, след като самите те не смеят думичка да кажат срещу безобразията, например, на големите търговски вериги.
Понякога стават направо смешни: излъчват репортаж за развалени стоки, предлагани от някоя верига, репортерите им се дърлят с пяна на уста – само дето не споменават за кой „Бъдъл“ или за кое „Ветро“ става дума.
И как да не си затварят устата, когато същите тези вериги са крупни техни рекламодатели.
За другите им зависимости да не говорим.
Тъй, постепенно, малките премълчавания прерастват в драстични безсрамни зависимости.
Путин им е все в устата – обаче и в този случай не можем да чуем, какво отговаря Кремъл.

***
Добре, че са хора като Хърсев, които напомнят /в „Труд“/ за ролята на един Жан-Клод Юнкер, чиито люксембургски гешефти не се отличават много от панамския модел – и то данъчни гешефти, изведени в държавна политика.
Обаче Юнкер е шеф на Европейската комисия, нашите политикани са готови целодневно да галят G-точката му, за да му се харесат.
Какво да правят тогава нашите телевизии с Жан-Клод, освен да си траят.
Чу се, че Кремъл готви контраофанзива – и ако съдим по процеденото от Путин, става дума за нещо страховито.
Но едва ли ще чуем кой знае колко от нашите медии.

***
В крайна сметка, панамската афера узаконява явните вече зависимости на корпоративните медии, извежда ги в правило.
Критериите за обективност очевидно са погребани, ако изобщо са съществували през последните години.

***
Докато бенгалският огън на панамската афера обсебваше вниманието на публиката, президентът Обама и шефът на НАТО хвърлиха една истинска бомба.
Според Обама много вероятно е да се предприеме военна операция срещу Либия.
Обаче никой вече не се интересува от досието на „Арабската пролет“, за провала на тази плиткоумна афера корпоративните медии няма да обелят и думичка.
Нашите медийни булонки – също.
Те ще чакат фалшивите илюминации на „Либийска пролет 2“, за да се насочат към съответната G-точка.
Приятни, благоуханни занимания.

***