Радан в обувчиците на Плевнелиев
Фейсбук, 22 декември 2015 г.

Радан се пуйчи, че ще е следващият президент.
Бойко се прави, че това го интересува.
Москов възторжено играе ролята на ренегат – той очевидно не знае смисъла на тази дума.
Кунева поставя условия за някакви срокове, от които никой не се интересува.
Всички се правят на това, което не са.
Хора, от които нищо не зависи, си дават вид, че носят на гърба си цялото земно кълбо, заедно с озоновите му дупки.

***
Когато си имаш работа с български политически коалиции, поне едно нещо със сигурност липсва – истината.
В замяна на това има в изобилие притворство, самохвалство, наблюдават се и различни степени на полудяване.
Например, Радан иска да изглежда отвън като Любо Ганев, макар че си е един дребосък.
Мъниците на Костов са си сложили на лицата героични изражения, обаче отдолу, под маската, прозира страх.

***
Всички играят по свирката на Укротителя, като някои от тях дори не схващат това.
Той пък се прави на все по-грижовен.
Народен художник трудно ще го направят - но народен артист като нищо може да стане.

***
Москов е ренегат, но неговите хора не му го натрапват.
Оставили са го да пуши пури с Укротителя и да се изживява като посредник – скрита лимонка в кабинета.
Но докато Танев, Митов и особено Ненчев са кукли, пълни с неизвестно какво, Москов е пълен с дим от пурата на Б. - а това никак не е малко. Засега.

***
Москов имитира Б. в здравеопазването – непрекъснато открива някакви модерни медицински центрове.
Това е похвално – особено ако след това двамата тръгнат на инспекция в малките провинциални болници.
Защото на нас ни трябват хора, които да казват, колко сме зле.

***
Сега Москов е първи приятел с Укротителя.
До вчера обаче за негов първи приятел минаваше Радан.
Тия хора с лекота се наричат приятели – макар че тайно се ритат по кокалчетата.
А Укротителят няма нищо против да си се виждат като великани.
Трябва му още време, за да изтощи напълно Несръчковците.

***
А дотогава всички ще се наслаждаваме на изхвърлянията на разни наполеончета.
Бъдещият президент Радан, например, без всякакво колебание казва: „Президентските избори са средство да променим държавата“.
Има ли нужда да разчепкваме тази фраза, за да схванем, колко налудна е тя?
Вече се вижда като президент – и е тръгнал да променя държавата.
Нахлузва си обувчиците на Плевнелиев – и ще довърши делото му.

***
Още от началото това момче се появи на политическата сцена с торба фантазии.
Преди време писах за подобни хора:
„Колкото по-незначителен е един български политик, толкова по-присъщо му е големеенето, вживяването в чужди роли.
Но такова болестно вживяване, каквото демонстрира Радан, никога не е виждано.
Егоцентризмът и нарцисизмът на неговия Ментор/Костов, както и се очакваше, в него са достигнали истеричната си фаза.
Той е като слабакът в една банда, който се заканва най-яростно - а ако му се отдаде възможност, би се превърнал и в най-жестокия палач.
Той е хилавият мускул на отмъщението“.

***
Всички се правят на това, което не са.
За другото никой не е готов.
А кое е другото – някой сеща ли се вече?

***
Как гледат към хоризонта българските политици?
Както казваше един писател: Като бръмбар, обърнат на гръб – изобщо не проумява, какво се случва с него.

***
/вестник „Уикенд“, със съкращения/

***





Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2020 Всички права запазени.