Христо Иванов: Министърът-клатушко
Фейсбук, 8 декември 2015 г.

Доста хора са харесали интервюто на ББ в „Панорама“ – народно говорене и пр.
Дали да не му дадат и на него 40 лева Коледна добавка?

***
От интервюто ще бъде запомнен и лафът, че правосъдният министър Христо Иванов сам клател стола си.
Това е много любезно казано – обаче в политиката след подобни любезности следват здрави ритници.
Клател сам стола си – я какъв палавник!
Клати го, лези се като непослушно дете - обаче не пада.
На това ли се разчита - сам да се изсули?

***
Клати, храбрецо, клати - и дано да паднеш сам.
Като го гледам обаче, клатушкото никога няма да падне сам.
Светът ще се затрие, но той ще си стои и ще прави реформи, докато нищо не остане от съдебната система.
„Сам си клати стола“ - дали така ББ не ни подсказва, че такъв е бил и първоначалният му замисъл: да не си губи времето с този и останалите навлеци в кабинета, а да ги остави да се наиграят и сами да се изметат?
Интересна мечта, обаче нереалистична.
И каква е гаранцията, че накрая няма да го завлекат със себе си?
Никаква.

***
Навремето Костов направи новогодишен подарък на публиката, като освободи наведнъж 11 свои министри, без да дава никакви обяснения - може би само с игумена на Драгалевския манастир е споделил тайната. Натири ги два дни преди Рождество Христово.

***
ББ не е по-малко религиозен от Костов - поне трима папи и двама български патриарси има в колекцията си.
Тъй че, може да разгони някои от министрите си направо в деня на Светия празник.
Но няма да им направи тази услуга.
Той, изглежда, познава закономерностите на Българския Парадокс/Преход – и си е направил добре сметката: колкото повече министри плачат за смяна, толкова по-солидно изглежда кабинетът.
Поне една трета от гребците бъркат ритъма или пляскат като гламави веслата във водата, обаче лодката някак се крепи.
Каква е тази мистерия?
Народецът обаче размишлява за сланинката и няма време за други мистерии.

***
В крайна сметка, така и не стана ясно, какви ги върза и развърза Камерън в България.
Преди няколко дни предположих, че, докато е „инспектирал“ границата, е отправил някакво внушение за отношенията ни с Турция.
После стана ясно, че турският премиер Давутоглу наистина ще идва в София.
Това ли е било?

***
Посещението на Камерън при всяко положение трябва да бъде оценено положително: все пак, той не налетя на някоя банда нелегални афганистанци.

***
Новата мода в дипломацията изключва излишните обяснения.
Примерно, идва Хилари Клинтън - и публиката остава с впечатлението, че е дошла да види Боянската църква и група избрани цигани.
Не е малко, разбира се.
Няма пространни обяснения, няма комюникета - приятелските шегички са напълно достатъчни.
Няма и желание да бъдат анализирани тия визити.
Други времена са – щом и сервитьорите от ресторант „Воденицата“ се снимаха с Камерън.
Време за шоу, искам да кажа.
Приятели сме, обаче чак до там, че да се снимаме с персонала на един ресторант?

***
Навремето английската кралица беше посетила резиденцията на българския посланик в Лондон – по онова време това беше великолепният Иван Станчов.
По-рано той пък се беше представил на кралицата, облечен с фрака на дядо си, който също е бил посланик в английската столица.
Какви българи, нали!
Обаче след височайшето посещение в резиденцията, стана известна една снимка, на която нашият готвач беше преметнал ръка през раменете на кралицата.
Изражението й бе неописуемо – Алек Попов, и три романа като „Мисия Лондон“ да напише, трудно ще го предаде.

***
Така се лашка Българската История – между фрака на Станчов и снимката на кралицата с готвача.
Той, между другото, беше приличен човек и майстор в занаята си.
Обаче, нали все гледаме да прегърнем някой – пък ако може да прегърнем всички заедно, още по-добре.

***
Хей, българска прегръдко, ти си толкова широка.

***
Направи ми впечатление коментарът на Любомир Кючуков в „Стандарт“ за посещението на Камерън.
Бившият ни посланик в Лондон има интересни предположения, които стават още по-любопитни при свенливото мълчание от страна на домакините - освен лафовете за приятелство и пр.
Външнополитическите ни коментатори пък - ако не се притесняват вече да се наричат така - зяпаха снимката от „Воденицата“ и нищо не казаха.
Както винаги, на тях им е по-удобно да говорят за международното положение – отколкото, какви ги търси, или ще ги търси, България между шамарите.
Понеже и това е възможно да се случи – както охотно прегръщаме всеки/всички, и също толкова охотно са правим на Петко.
Онзи от поговорката „Барабар Петко с мъжете“.

***
Например, някои се питат, възможно ли е да предоставим летището в Безмер за английските ескадрили, запътили се към Сирия?
Пред тази весела перспектива, всеки ресторантски нестинарски танц е за предпочитане.

***
Кючуков предлага на читателите си любопитен анализ, който е далеч по-интересен от мълчанието.
Наистина, ББ подхвърли, но на крак, че „с Дейвид винаги сме гласували заедно“ – така се изрази.
Но исканията на Великобритания са от такова естество, че и аз по-скоро бих завел Камерън на ресторант, отколкото да се съглася с някои от тях.
Тези искания предполагат „свобода на избора“ при дискусиите в Евросъюза – но за нас е достатъчно да прехвърляме ръка и да се прегръщаме със смаяната кралица.
За другото нямаме силици.

***
Кючуков казва така: „Очевидно големият разговор за бъдещето на Европа предстои. И България има своето място в него – изслушвайки всички аргументи, но формулирайки позицията си съобразно собствените си интереси. Които не винаги ще съвпадат с тези на една или друга от водещите страни в Ес“.
Е, последното би било направо чудо, истинско чудо.

***
Но по-скоро Христо Иванов сам ще скочи от стола си в локвата, която направи в правосъдната система – отколкото това чудо да се случи.
Ние винаги ще бъдем от групата на Шаро.
Така сме орисани.

***





Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2020 Всички права запазени.