Джърк офф. Кърлинг или пилинг на Бойко
Фейсбук, 7 декември 2015 г.

Сашо Диков продължава да ни радва със странностите си.
Сега пък въведе нова мода – кани някой и го оставя той да му свърши работата.
Наскоро хванал известен издател и започнал да го мъчи: защо не критикувал Бойко, защо го харесвал, какво толкова му харесвал, и пр.
Но не казва, той самият защо не го харесва, ако изобщо не го харесва.
Това е някакъв нов пирует в нашия занаят.
Не питай някого, защо не критикува Бойко – а вземи ти да го одереш, само дето не смееш.

***
И за моя сметка Сашо веднъж се опита да се направи на герой.
Когато спряха „Всяка неделя“, отидох в първото му предаване – да му помогна някак и от уважение към телевизията.
И какво се случи?
Пак това - Защо харесваш Бойко! Това е начинът да прояви храброст. Разбира се, Диков можеше да обърне въпроса и да каже: „Аз мисля, че ББ е идиот, а ти?“
Но не посмя да го направи.

***
Уж аз харесвам Бойко - а спряха моето предаване.
И какъв беше резултатът – нищо и половина.
Със Силва Зурлева през годините отношенията ни са минавали през различни фази, но си имаме уважението.
Обаче не можах да повярвам на очите си, когато тя написа, че Диков бил „последният мохикан“ – на какво, впрочем?
На несмисленото ерчене, на подхвърлянията и пр. - на това ли?
Така човек може да разговаря само с фолк диви - и по-скоро с циците им, защото този стил за това го бива.
Но на Нова това им хареса, нищо чудно и от полите край Бойко да са им подсказали.
***
Тия дни стана ясно, че министър Лукарски осъдил Диков за клевета – всеки може да го направи, стига да поиска.
Проблемът обаче е друг.
Този човек си остава тотално замръзнал от 25 години насам – казвам го със съжаление.
Знам добре това, защото съм го коткал във „Всяка неделя“ – а и той е признавал, че съм му отворил очите за занаята.
Донякъде, разбира се.
Сега обаче вече не го споменава – освен, че ме нарича с половин уста „учителю“.
Учител, учител - обаче гледа да те изработи по най-тъпия начин.

***
На него и през ум не му минава обаче да се ебава, например, с Прокопиев, там не пипа.
Мре да прави интервюта с „олигарси“, и все забравя да ги пита за зида на затвора – знаете американския лаф, че многото пари се правят, търкайки гръб в зида на затвора.

***
Сега пък го прибрала Нери Терзиева – това момиче има голям късмет, защото ако не бях я извикал от Пловдив през 1990 година и да й дам – аз, лично, като програмен директор – да води централните новини, отдавна щеше да е забравена от всички и кротко щеше да членува в Клуба на пенсионерките, пожизнено влюбени в Петър Стоянов.
И тя няма памет за доброто.

***
Веднъж ме ядосаха със самохвалствата си тия от новинарските „Екип 1“ и „Екип 2“ с едно нахално интервю в „24 часа“ – Нери я бях сложил в „Екип 2“, та се вдигнах и занесох в редакцията няколко касети, за да видят какво толкова са правили.
Е, казваха „Добър вечер, дами и господа“ - и това минаваше за новост. После и за Нери тръгна приказката, че е „легенда“.
С какво, ако обичате да споделите.
Единственият човек, който е казал нещо положително в ония години за нея съм аз - още преди 1989-а, похвалих я за предаването „Стоки за един милиард“ – то си беше едно абсолютно конюнктурно предаване, обаче личеше, че в Нери има нещо.
***
Да се върнем към основната тема.
Не е въпросът да наречеш Бойко „мутра“ и да решиш, че си Юлиус Фучик, пфу.
Писал съм такива неща за него, че сигурно е побеснявал, но съм го правил иронично.
Например, че иска приживе да си направи мавзолей, ей такива любезности.

***
Когато отидох при двете клявки от „Комбина“, които също практикуват джъркофф, повече дори от Дикофф, им разказах една история със Сталин.
И добавих, че тя се отнася в пълна степен и за Бойко.
Какво повече да каже човек.
Но отсреща само се изхилиха и се изметнаха от темата, понеже добре ги протежират - пак полите край Бойко, и те се чувстват неуязвими.
Сега Зурлева как ще ги нарече - мохиканки или по-секси някак?

***
Тия дни се случи нещо много смешно.
Томов, международникът, направи плонж пред Бойко – а пък Димитри Иванов се опита да го защити.
Има право, разбира се.
Обаче не аз съм казал патетично от екрана: „Генерал Борисов, дръжте здраво кормилото на държавата!“
Така се обръщаха навремето към Живков, точно по същия начин, и към Людмила Живкова, това пък Томов го знае добре.
Някои хора са си изобретателни в плонжовете, но никак не им завиждам.

***
А пък Джимо/Димитри Иванов решил, че Томов не прави кърлинг на Бойко – а аз.
Джимо не гледа телевизия, но някой му казал - без да е ясно, този някой на колко водки е бил.
И стана много смешно.
„Кърлинг“ е една игра, в която играчите търкат леда пред камъка/диска, за да го придвижат напред.
По тази логика онзи, който прави кърлинг на Бойко, му проправя път напред – а той отдавна си е най-отпред и сякаш започва да се връща обратно.
Излиза, че и Джимо се е заразил от болестта на Диков – и иска той да разпределя, кой има право да прави кърлинг, и кой няма.

***
Не търся сметка на някой, че плонжира в генералските ботуши – ако му е хубаво, да го прави.
Интересувам се, какво става в държавата, накъде върви тя.
Затова зададох някои въпроси, които са не кърлинг – а як пилинг, с най-едрата шкурка.

***
Ето какво написах в дописката си “Кормило за Бойко“за призива на Томов „Генерал Борисов, дръжте здраво кормилото на държавата“:
Това означава ли, че генералът държи здраво проклетото кормило в момента?
Или по-скоро е пожелание да хване кормилото, ако е възможно – здраво?
Сам ли да го хване - или да продължава да го върти като някакъв геврек, заедно с хората край него.
Всъщност, може ли да бъде „държано“ здраво въпросното кормило, когато наоколо се петляви президент, който плещи предимно глупости – най-вече срещу Русия?
Държава ли е, всъщност, България?
До каква степен?
Има ли тя изобщо кормило?
Къде е то - в Брюксел, Вашингтон или някъде другаде на майната си?
За да държиш здраво кормилото, не трябва ли най-напред да зашиеш устите на пустословци като Плевнелиев - и да разкараш аматьорите край себе си, които са те налазили като бълхи?
Колкото и здраво да държиш кормилото, това не е достатъчно, ако не покажеш, че си по-загрижен за Българската Съдба, отколкото за потупванията на брюкселските зелки.
Специално Генерала трябва да ни каже, че мисли за Българската Съдба
поне толкова, колкото за магистралите.
Като хване Генерала здраво кормилото, това ще означава ли, че ще се сети и за циганските орди?
Никакво кормило май изобщо вече не съществува.
По-добре Генерала да се хване за някоя мисъл – добре ще е, ако тя е за Българската Съдба.“

***
Ето това написах – кърлинг ли е то?
Това е доста повече, отколкото да казваш за някой, че е „мутра“.
Иначе коментарът на Томов може и да е бил добър – но открай време нямам респект от външнополитическите ни коментатори, защото една дума на криво не изпуснаха преди 89-а.
Могат да ме опровергаят, разбира се, като си издадат сега тогавашните коментари, може и да са гениални.

***
И да кажат най-сетне, какви са им днешните каузи - за какво воюват, какво мислят за циганите, за приватизацията, за Прехода, за БСП, за „десния“ бъркоч, и пр.

***
А аз написах през последните години над 600 дописки и каузата ми е ясна: Съдбата на България.

***
Ето какво написах пък за Бойко, горкият, още преди шест години:
„Когато е така обгрижван от медиите, има опасност скоро да загуби представа за себе си…
Ако не се скрие от влажните си ухажори, в скоро време ще вижда нещата край себе си деформирани и тогава часовникът му ще започне да върви на обратно…
Няма да харесва вече огледалата, в които се оглежда, и ще започне да ги чупи…
Медийният му образ живее твърде самостоятелно и независимо от него и той се превръща в обитател на собствените си отражения“, и пр.
Кърлинг, а?

***
Покрай кърлинга и пилинга излезе и една забавна история.
Тя е свързана със Симеон.
При него бях – заедно с Христо Куртев – през февруари 1990-а, когато направих първото тв интервю с него, снимах с испански екип.
То разбърка направо вътрешностите на държавата.
Димитри го нямаше.
При Симеон бях и през ноември 1990-а - заедно с фотографа и оператор Атанас Кънчев, когато направих книгата си „Разговори със Симеон Втори“, тя излезе в тираж от 130 хиляди копия, разбъркването продължи.
Димитри го нямаше.
При Симеон бях и през 1996 година – заедно с проф. Чирков.
Димитри го нямаше.
Кога е ходил с мен при Симеон?
Никога.

***
Обаче ето какво написа във вестник „Сега“ на 9.09. 2009 г.:
„Сега „царят” ни повежда към таванското си кабинетче…
След него по скърцащото стълбище се изкачва Кево, след Кево съм аз, след мен камерманът.
„Ох!” Изохквам аз, понеже в теснотията си натъртвам рамото в левия рафт. Камерманът върви на верев, щото е по-плещест от мен и с тежка камера на рамо и гледа да не блъсне камерата”.
Занимателно – и абсолютно измислено.
Спомените са нещо коварно.
Но поне за едно Джимо е прав: че съм го взел на работа, когато е бил безработен.

***
Не обръщам внимание на спомените за „Всяка неделя“.
Но ми е омръзнало да се упражняват с тази велика програма.
Обаче истината за нея я има.
На мен ми стига онова, което е написал за мен Петър Увалиев:
„Вие пръв и единствен съумяхте да вградите в сплашеното българско съзнание непосредствеността, най-могъщата подривна сила, която руши отвътре живота по еднопосочно партийно предписание“.
За мен написаха, след интервюто ми с академик Амосов, че „окончателно съм нагазил в блатото на антикомунизма“ /“Работническо дело“, декември 1988-а/.
Имаше и специална Декларация на ръководството на БСП, и Заявление на правителството на Луканов.
Имаше го и Вотът на доверие, когато над 480 хиляди души ме подкрепиха.

***
Кърлинг, а!

***
Да не забравя: сигурно се питате, какво е това „джърк офф“.
Означава мастурбиране.
/Вестник „Уикенд“./

***





Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2020 Всички права запазени.