Налудно за Живков. Един въображаем дебат
Фейсбук, 25 ноември 2015 г.

Представете си една хипотеза - изглежда доста налудна, но все пак се опитайте да си я представите.
Не сте вчерашни, доста неща преживяхте през последния четвърт век, доста глупости изгазихте, вероятно и за вас истината и лъжата вече са като памук.
Ако срещнете някой, който ви каже, че „Човек звучи гордо“ – направо ще му изтръгнете езика, и това ще бъде доста хуманно.

***
Не знам защо в съзнанието ми в момента изплува книгата на Марк Дюген „Обикновена екзекуция“ - игрите на ума са невъобразими.
Там има следната фраза, цитирам я по памет: „Но дори когато природата го смазва, човек пак ще надвишава онова, което го убива, защото той съзнава, че умира и че вселената е по-силна от него, докато самата тя няма никаква представа за това…“.
Винаги настръхвам от тези думи, но не заради тях споменавам книгата.
А защото в нея има и една друга фраза, която направо ще ни отведе към налудната хипотеза.
Тази фраза пък принадлежи на Виктор Черномирдин, бивш премиер на Русия: „Смятахме да постъпим по възможно най-добрия начин, но в крайна сметка постъпихме както обикновено…“

***
И сега си представете следната хипотеза: Живков се явява на избори, в наши дни, в 2015 година.

***
Какъв мислите, че ще е резултатът?
Стигнах до тази игра на въображението, след като публикувах в страницата си във фейсбук „Откровенията на Живков“ – в случая така озаглавих портрета на Узурпатора, публикуван в книгата ми „Кеворк проговаря“ /2008 година/.
Публикацията имаше успех, но някои читатели се сопнаха - защо, все пак/все още, се занимавам с Живков.
Защо, защо – хайде тогава да го пратим на избори – умерено честни, с вече утвърдени тарифи, със специално внимание към циганите и всичко останало.
Кой ще има най-големи шансове срещу него?

***
Какъв успех ще имат „десните“ с техния измислен, насилен, късно придобит, книжен антикомунизъм – което е тяхното ДДС в днешното им политическо лапацотене?
Само си представете, какво би могъл да им каже Живков: „Абе, ти не си ли син на онази, която беше болшевик и половина, московски кадър и отгоре, все с мавзолея на Ленин ме плашеше – а пък сега си станал цял министър, браво, браво, ха-ха, ха-ха?
Ами твоят баща не разнасяше ли папките из коридорите на ЦК, беше плъх и половина, помня го добре!“ И пр., и пр.
Трудно се печели дебат срещу такъв всезнайко.

***
Ами онези от БСП, които така и не дадоха ясна оценка за десетилетното владичество на Живков – ту такъв, ту инакъв, хем свой, обаче не съвсем. Добре, че електоратът им е прекалено толерантен и доверчив, винаги е смятал, че шефовете на БСП просто не могат да се изразяват добре, макар че някои от тях си бяха просто глупаци.
И какви ще ги дъвчат, когато се изправят срещу Живков?
Най-вероятно просто ще пропуснат изборите, направо ще се скатаят.

***
На ДПС ще му е най-лесно – Живков сбърка с турците, а и московците го подведоха.
През 1990 година, когато се срещнах на два пъти с него, едно нещо го тормозеше най-силно: ще го съдят ли турците?

***
Ами Бойко – той как ще се държи?
Той е единственият, който е хвалил публично Живков - и това му прави чест, помните думите му: „Ние и 100 години няма да направим онова, което е направил Живков!“
Това беше извънредно предизвикателство, поне така изглеждаше.
Обаче, всъщност, не е.
ББ добре знае, че в паметта на публиката Живков вече предизвиква повече симпатии, отколкото ненавист.
Умилителното „Тато“ дразни късните демократи, и са прави да се дразнят, понеже то се наложи публично след средата на 90-те години, а не по време на онзи режим.
Притискаш по всевъзможни начини Узурпатора, искаш да го изчегърташ от Общата Памет – а той се връща и връща, ласкаво обговарян като „Тато“. Как да не се спукаш откъм антикомунистическия задник, извинявам се за откровеността.
Прост народ, а пък „десните“ още по-прости – или може би е обратното.

***
В един от разговорите ни през ноември 1990-а, Живков попита, кой ще става министър-председател – и спомена и името на Костов.
Защо?
И ето как се изрази за Луканов: „Между тях – имаше предвид, измежду неговите собствени, добре отгледани предатели – има един, който е страшно алчен и жесток“.
БСП не чу и това. Тя и досега не е дала ясна оценка и за Луканов. Наивниците се заплесват по лъготенията на някакви фалшиви типове, че Луканов бил „назначил“ 150 души за милионери. Все такива са достоверните свидетелства в българския Преход.

***
Ами колко души назначи за милионери Костов?
И пак – защо Живков го виждаше като премиер-министър, на какво отгоре?
Автор на няколко мижави статийки, по-скоро на мижави научни усилия – и премиер?
Той и стана, разбира се, но през 1997-а хумусът в българската политика беше съвсем изтънял, ако изобщо го имаше.

***
Представете си един телевизионен дебат Живков срещу Костов!
Или по-добре, не си го представяйте, няма да го понесете.
Костов щеше да се опита да изгъгне нещо за дивотиите на комунизма /имаше ги/ - а пък Живков, щеше да го пита, защо толкова е напъвал тогава да става член на комунистическата партия.
Костов щеше да говори за провала на социалистическата икономика – макар че можеше да го каже и преди 1989-а, но и през ум не му минаваше. А пък Живков щеше да се изсмее дрезгаво: „Абе, момче, вярно ли е, че си продал „Кремиковци“ за един долар?“
И пр., и пр.
Безумен разговор. Само представата за него направо ще ни отведе към Бунището, където е зарита истината не само за Прехода, а и за годините преди 1989-а.
Потънали сме в измишльотини, в мръсотии, които трябва да минават за „факти“, и пр.
***
Извън всичко друго, Курвата Преход вече е оставила без всякакво достоверно познание поколенията от „новото време“.
И как се управлява тогава такъв народ?
Само с нови порции лъжи, все по-големи.
Има и още един начин, но той ми се струва направо невъзможен: да се посегне, въпреки всичко, към Истината. Малко вероятно е да се случи.

***
Прав е бил Черномирдин, когато казва: „Смятахме да постъпим по възможно най-добрия начин, но в крайна сметка постъпихме както обикновено…“.
Подобно свидетелство срещнах тия дни и в един сборник, озаглавен „Последните дни на диктаторите“.
Той съдържа очерци от френския „Експрес“.
Там има едно свидетелство на племенницата на Брежнев.
Веднъж, през 1979 година, тя го чува да възкликва: „Реформи ли? Стига глупости! Мен ме е страх дори, ако кихна прекалено силно. Един-едничък камък, не дай си Боже, и всичко ще се сгромоляса. Икономическата свобода ще доведе до хаос. Ще видите, каквото ще видите. Хората ще тръгнат да се избиват помежду си…“.

***
Ако не сме наясно с Миналото, изобщо няма да проумеем и Настоящето. Това поне е ясно. За Бъдещето да не говорим.
Но сякаш има едно негласно съгласие да не се проумява Миналото – в този случай Съединението наистина прави Силата.
Силата на Забравата.
Историята, която се лансира, обичайно пропуска важните подробности, няма ги дори и под черта.
Да, Костов укрепи банковата система – обаче връчи една от големите банки в ръчичките на личния си сервитьор.
Днешните летописци изобщо вече не се интересуват от това.
Направи и „приватизацията“, наричана от всички „криминална“ - и сигурно Радан Кънев ще иска да му направи паметник заради това. Справедливо ще е дори два да му направят – един обезателно в Кремиковци, другият на летище София.

***
И не е само Костов, повечето са от неговия сой.
Например, преди време Плевнелиев, президентът, нарече Живков „лъжец“. Е, да, послъгвал е – ами неговите лъжи, скандални и глуповати?
Но както приватизираха всичко, което струваше нещо, така приватизираха и Истината за Миналото.
Остана ни да фантазираме дебат с Живков.
Който обаче допълнително ще ни натъжи.

***





Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2020 Всички права запазени.