Да надговориш Живков
Фейсбук, 6 ноември 2015 г.

Дори и Живков не е говорил по този начин, и в най-силните си години - така си казах, докато слушах Бойко на кратката му пресконференция след балотажа.
Някои фрази от нея си струва да бъдат разчепкани.

***
Ето какво каза ББ: „Огромни усилия положих ГЕРБ да загубим Плевен… Умишлено дърпах юздите на партията, за да не постигнем още по-големи резултати… Не отидох в Плевен, в Добрич, в Пловдив… Правихме съвещание с МВР, дадох указания да наситят Плевен днес – гласче да не може да се вземе… Дали щеше да падне Плевен, ако бях там… Искате ли да се пробваме на парламентарните избори, да видим дали ще падне…“.

***
Това е гласът на Гневния Наставник, на който изобщо не му дреме от Раята, от политическите буболечки пък съвсем. Те докрай ще се свиват, за да не ги стъпче с ботушите си.
Обаче възможно ли подобно говорене да се хареса на Народа?
Живков не би си позволил да говори така, макар че понякога и той изпадаше в ярост – защото по-възрастните членове на Политбюро щяха да го скастрят насаме, знаеха всичко за него и можеха да си позволят да промърморят нещо.
На Бойко няма кой да му се опъне. От неговите хора е изключено да се очаква подобно нещо – сигурно са най-талантливи и кадърни, както ги хвали той, но за друго. Дори Цветанов се държи като секретарка – например, Бойко се затруднява с изборните данни и онзи веднага слага пред него някакъв лист, и толкова.

***
Умишлено да дърпаш юздите на партията, за да не спечели изборите в един град – това не се чува всеки ден. Партията цвили и иска още победи - а ти й дърпаш юздите, тпрууу, стойте, бре!
Как става това, по дяволите? С какви думи? Може би им казва: „Оставете ги леваците да се наиграят в Плевен!“
Обаче левакът, който стана кмет там, каза пред една репортерка, че от ГЕРБ са се държали като Ахмед ага Барутанлията.
А репортерката дори не примига умно, както е прието в днешната журналистика, понеже дори не знае кой е въпросният господин. Барутанлията е истинският палач на Априлското въстание.
Тъй че, леваците не се изпуснаха само през Москов, който обяви Освобождаването на Плевен от Падишаха Бойко - новият кмет отиде дори по-далеч. И Бойко намери най-коварния начин да ги унижи: дърпал юздите на партията, положил огромни усилия да загуби Плевен - че дори и победите ви ги давам аз, това им казва той.

***
Не му трябва победа с 100% - а само с 99%. Това трябва да изглежда като толерантност, като надхвърляне на собствения интерес.
Толерантност, проявена през нагласени загуби, брех, да му се не види – това е нещо непознато в българските условия, някаква фантасмагория прелестна.

***
Има нещо друго зад това говорене.
Ясно е, че ББ трябва да бъде схващан като Стопанина/Чорбаджията/Наставника – това иска той. И отровните си езици сами да изядат опонентите му, това вече изглежда като свършен факт.
Надбори ги, край – и много често с думи. Още преди 7 години писах: „Как го изпуснахте – голям зор ще видите с него!“

***
Един ляв политолог каза тия дни, че от ГЕРБ постигнали успех, понеже представили партията си като народна. Но не споделя, кой точно го е направил и как – може би Цецка Цачева народната, кой? А то е ясно, че ББ съвсем сам успя да го постигне. Време е медийните лисунгери край Бъчварова да направят нов филм „Човек от народа“, втора част. Първата беше за Живков.
Разбира се, за да се разберат причините за ефикасността на неговите действия и особено на говоренето му, трябва да се схване задължително и какво става в Народния Разум, доколкото е останало нещичко от него. Обаче само с псувни по адрес на ББ това не се постига.

***
И тъй, какво иска да ни подскаже сега той?
Дали вече не иска да модерира цялата игра – да усеща политиката като пластилин в ръцете си. Пластилин в ръцете на игриво дете.
Но понеже не знае, засега, какво иска лично за себе си, му е нужно още време.
Изключено е просто да се намести в канцеларийката на Плевнелиев - най-малкото, защото тя трябва дълго време да бъде проветрявана.
А и това ще го съкруши – да стане приемник на човека, когото измъкна от нищото, от германските „паркинзи“. Това сигурно му се вижда унизително. Пък и езикът му – едно от основните му оръжия – не е съвсем подходящ за ритуалните чествания, в които президентът дудне нещо. На някой Трети март, ако се придържа към стилистиката си за Плевен, може като нищо да отвори нова руско-турска война.

***
Ролята на Конструктора вероятно повече му харесва.
Купуването/Продаването на Плевен е дребна работа. Още година-две, и изобщо няма да останат мощни партии. Сега му е лесно да си играе на коалиции. Скоро може да стигне и до идеята да конструира някоя и друга нова партия.
Например, нарича Първанов „бивш голям социалист“ – но ето с него могат да вземат на абордаж продънената гемия на БСП.
Отгоре на всичко, и той като Живков казва едно, а пък прави друго. Ръката му е все на задната скорост. Блазе им на опонентите му.

***
Има и друга гледна точка към второто действие на изборното Позорище – към победата, към победителите и победените. Към общия резил.
Победителите са прави. Победените, които твърдят, че изборите са били пълен хаос, също са прави. И ония/“Реформаторите“, които тежат като воденичен камък върху ГЕРБ, също са прави. Специално от тях нищо особено не може да се очаква - важното е кокала да е в устата им. Както споменах на друго място, те до свършека на света все ще подтичват след ББ, нещо ще пролайват , но лаенето с кокал в устата излиза като скимтене.
Всички са прави. Да са оправят с победите си.
Но нямат никакъв шанс да направят така, че страната да изглежда нормална.

***
Ако сте гледали само обедната емисия на Би Ти Ви в деня на балотажа – още веднъж ще се убедите, че това не е държава, и който иска, нека да си се хвали с победата.
Зарити сме с уникални дивотии.
Например: пиеш едно кафе в кафенето, даваш пет лева – връщат ти 50 и отиваш да гласуваш по съвест.
Циганите пък вече нищо не крият, искат си и това е. И пр.
Затова, големият въпрос е: в каква държава искате да сте победители.

***
Според някои пък, народът бил станал по-прагматичен – и разбрал, че който е добре с властта в София, може да има някаква далавера за общините. Е, с такава прагматичност сме готови за ново робство, най-малко 500 години.

***
И от БСП също са прагматични – и се държат като глухонеми. А и какви послания да имат, когато социален министър на ББ е Калфин.

***
Накрая стана ясно, че проблемът не е в изборният кодекс – а в това, че няма нужда от избори.
А това отваря нов проблем: колко власт още може да поеме ББ, какво би могло да засити апетита му – и дали той ще продължава да похапва, дори когато изобщо не е гладен.

***
Новинарите от Би Ти Ви добре си вършат работата. На 30 октомври със сигурност поне три пъти са вбесили управляващите – но го правят тънко, ако им се изрепчиш, ще покажеш, че, отгоре на всичко, нямаш и чувство за хумор.
Фразата на годината положително е на Теодора Енчева: тя коментира оставката на шефката на столичната общинска избирателна комисия и каза, че нейната заместничка е добър избор, понеже е специалистка по урните – досега била шеф на софийския крематориум! Това бе забележителна проява на тънка ирония.

***
Пак в същата емисия и Рада Домусчиева имаше добро попадение: преди балотажа кабинетът удължил с 15 години концесията на Христо Ковачки за добив на въглища – и хоп, плакатите на неговата партия изчезнали от Перник - танто за кукригу. Това е отличен пример, че вече наистина няма нужда от избори - сядат и се разбират предварително, и толкова. Няма защо да стъкмяват и модерни концлагери като зала „Армеец“.

***
За другите историйки даже няма смисъл да се губи време – дреболии в пепеляка, в който гази Стопанина. Един кандидат за съветник гласувал за себе си, но и неговият глас се изгубил някъде. Други 11 балами – май пак в Пернишко, гласували за своя избраник, а сетне в протокола станали 112 – но и тази история бе представена ненатрапчиво, с някаква умора, да не кажа с тъга.

***
При тази стилистика, и други, съвсем различни сюжети, започват да звучат двусмислено в цялостния контекст – например, някакъв идиот пак карал в насрещното платно на магистралата; е, ами, къде да кара, по дяволите – казва си зрителят – когато партиите от властта, и не само те, все карат в насрещното.
У нас много неща са все в насрещното, всичко е все наопаки, все сме изненадани – или изпитваме радостта на гламавите. Пак ще ни изненадат валежите, сетне и снегът, а и Потопът на Ордите от пришълци вече се е задал, водата е стигнала до устата ни – но се правим, че не я забелязваме.
Нашите политици нямат решение за пришълците, като некадърни зубрачи чакат да им подскажат от Брюксел, все някой трябва да ни прошушне нещо.

***
Но ако нямаш решение за Ордите, и с 110% да спечелиш изборите, изобщо няма да си щастлив.

***





Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2020 Всички права запазени.