Войните на дайренцата
Фейсбук, 21 октомври 2015 г.

Тия дни някои примират, че руското външно министерство привикало посланика ни в Москва Бойко Коцев.
Ужас – сякаш три бомбардировача СУ-34 са пикирали над София.
Една обичайна практика се раздухва безпричинно, понеже някои хора мрат да се тръшкат в героични пози.
Обичайна практика, обаче тук, в София, отдавна сме я забравили.
А имаме предостатъчно поводи и ние да привикаме един или друг посланик.
И най-напред се сещаме за небезизвестния Ксавие - френският посланик, който прави всичко възможно да надмине дори артистичните клоунади на бившия американски посланик Уорлик.
Ксавие е най-агресивният лобист за всичките години на Прехода, в това отношение той е шампион, дори при общо взето неприличните нрави, които властват тук.
Проглуши ушите на българската публика заради интересите на една френска фирма, подскача като петле срещу съдебната ни система, в която имало „гнили ябълки“, бърка се навсякъде и във всичко, сякаш сме някаква френска колония.
И никой дори не помисли да му свие хилавите перки.
Или поне да му намекне да не е толкова бъбрив – защото иначе българската публика ще остане с впечатлението, че той е търговски агент на „Белведере“, а не посланик на велика Франция.
И кой да го направи – онзи Митов ли, когото вятърът довея като глухарче във Външно министерство и дори го направи министър?
Повечето от нашите политици са ампутирани от чувството за чест - магазинът, където продават тази добродетел, все е затворен за тях. Дипломатите ни пък, доколкото са останали, са напълно подвластни на аматьорските упражнения на политиканите ни.
И какво се оказа накрая?
Твърди се, че френската фирма, за която се тръшкаше Ксавието, сключила извънсъдебно споразумение с българската фирма, от която уж бе пострадала. Ако французите бяха прави, защо не са се съдили докрай? Ксавие няма да ви каже.
За него бе важно да се мотае из телевизионните студия и да говори за гнили ябълки, понеже знае, че нашите тукашни баламурници кротко ще го зяпат в устата. И дори няма да го питат за гнилите ябълки във френската съдебна система – така, за обща култура.
Но същото Ксавие никакво го няма, когато френски завод обгазява Русе – тогава нищо не остава от неговото перчене. От храбрия френски петел няма и следа. Също и от медийните поплювковци, които усърдно му пригласят.
А това е още един повод да бъде привикан във Външно министерство – но тамошните храбреци никога няма да го направят.
И сега тия страхливци, дето на едно Ксавие не смеят да му кажат две думи на кръст, се перчат около руската нота.
На мен, да си призная, не ми изглежда особено прилично да се отправя нота заради интересите на една частна фирма /Лукойл/.
Но в могъщата руска дипломация нищо не е случайно.
Струва ми се, че умишлено ни въвличат в една игра, която окончателно ще ни смрази и от която само Русия ще спечели.
И това се случва, защото практически нямаме никаква дипломация, нямаме истински външен министър – достатъчно подготвен и обигран.
Външната ни политика е оставена в ръцете на абсолютни аматьори – хора без никаква биография, за качества да не говорим.
Единственият им ценз е русофобията им.
Най-често чуваме пискливата свирчица на Плевнелиев, който изговори толкова нелепости, че човек може да се забавлява с тях до второ пришествие. Случайници като него изобщо не разбират, че външната политика не се прави с приказки на едро, там всяка дума трябва внимателно да се отмерва.
А ако някой събере на едно място изговореното само от Митов, примерно, по различни поводи, Бойко трябва веднага да го върне с наложен платеж във Вашингтон.
Да си го сложат там на рафта за най- неефикасни послушници.
Само ни вижте русофобите – и си правете сметката, какво представляваме. Какви хора са изплували на повърхността, какви приспособенци, какви въртиопашки – учили в руски академии, яли руски хляб – и те, и техните бащи, а сега първи русофоби.
Някои от тях, между които и министъра на правосъдието, са от толкова праволинейни болшевишки семейства, че могат направо да ги пратят да пазят саркофага на Ленин.
Те и докрай ще си останат в плен на конвулсиите на двойнственото си съзнание. И могат да объркат всеки, в това число и Бойко, който по принцип си следва само неговата си игра - но и той започва да се изнервя.
Например, оплаква се, че руснаците ни продавали най-скъпия газ – ами, така ще е, и още ще поскъпва, докато шепа идиоти цапат руските паметници.
Някои хора така и не разбраха, че руснаците, извън търпението им и всичко останало, са и доста паметливи, да не кажа и злопаметни.
Тия дни в София цъфнала една женичка от маниашката трупа „Пуси Райът“, която навремето оскверни катедралата „Христос Спасител“. Довтасала палавата Надюшенка – и дори нахлупила шарени маски на скулптурите на паметника на Съветската армия – и тя заслужава орден „Гнила ябълка“.
А, отгоре на всичко, й дали възможност и да разсъждава за българските ни работи - чудела се, горката, как така България „лавира между Запада и Изтока“.
То е, все едно, да отидеш в московския „Метропол“ и да питаш някоя компаньонка, какво мисли за тазгодишните Нобелови награди по физика! Че той дори Ксавието е за предпочитане в някои случаи.
И защо ни е тази палавница, кому искаме да се харесаме? Пак добре, че Бойко не я е приел в кабинета си - да си направят едно селфи.
Дотам са опрели вече нашите русофоби – до Надюша, която симулираше сексуален акт в „Христос Спасител“. И с русофобите си не извадихме късмет.
То е ясно, че на Бойко му натрапиха Митов – американското Дайренце, но той имаше, все пак, шанс да го използва по предназначение – като един презерватив, което все пак си е някаква роля.
И не той да се разправя с Лавров – а ако има нещо да му казва, да го повери на тънкото устенце на Митов.
Защото след няколко месеца той ще се измете, а пък Бойко ще си остане тук, и руският газ също ще си бъде тук.
Бъдещата работа на наемника Митов отдавна е уговорена - тъй както бе нагласен и отцеругателя Николай Младенов, и този също ще го турят да търка някакъв стол из ООН или друга някаква организация.
Младенов беше представител за Ирак, представяте ли си – и пак имаме късмет, че досега не са ни накиснали, че той е започнал гламавата война в Ирак.
Понеже Митов изобщо не вдява конеца, във външната ни политика цари пълен хаос – поне както я изговарят.
Тъкмо Бойко каза две сурови, но и справедливи думи за крадците от американските централи – и сетне, хоп, подтикват го да нагази в една ненужна полемика с Лавров – „най-големият дипломат“, според него.
На Лавров обаче не му е нужно признанието на пиклива София, която се върти като тенекиено петле ветропоказател – поне на думи.
С големите по-добре е да си мълчиш.
...





Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2021 Всички права запазени.