Бълхи и кучки. "Америка" купува българи - за какво й са? 2. Пропагандни дърварщини на вятъра
Фейсбук, 9 октомври 2015 г.

В дописката ми от миналата седмица стигнахме до следния въпрос: „След като всеки идиот може да ви каже американския лаф, че няма безплатен обяд, за какво тогава си харчат парите „Филантропите“ от Фондация „Америка за България – кой ще ни каже накрая това?“
Важен въпрос, понеже е повече от очевидно, че Филантропите нанасят непоправима вреда на българските медии, на които брутално демонстрират, как се купуват послушници и слуги.

Междувременно, станахме свидетели на забавни сценки.
От популярна агенция притиснаха една от храненичките на Фондацията: за какви услуги, всъщност, е получавала подаянията си.
Тя пък се изрепчи: „Като бълхи сте нахални!“
Отговорът на репортерката от агенцията си го биваше обаче: „Бълхите ходят по кучките!“
Този отговор отваря важна тема: за дребната твар в българските медии – и на какво е способна тя заради сладкишите, които й подхвърлят. Но за това друг път.

Магистралният въпрос обаче е, защо американците, все пак, плащат на хора като скандалния бизнесмен Прокопиев? Не вярвам да е за остроумните му машинации по време на криминалната българска приватизация. Защото самите американци отдавна вече се срамуват от своите „барони разбойници“, които през 19 век натрупаха колосалните си богатства с всевъзможни далавери.
А може би са му благодарни за русофобските кампании, които той усърдно провежда?
Тогава са си просто едни глупаци – понеже от тия дърварски акции няма никаква полза. И те хвърлят парите си на вятъра.
В последния си брой едно от вестничетата на Прокопиев пак си остри молива с Путин - угрижената му снимка, която заема почти цялата първа страница, трябва да подскаже, колко са потънали руските гемии. „Неговата - на Путин/?!/ - война обаче нямало да улесни разрешаването на сирийския конфликт“.
Няма смисъл да се чете по-нататък, самото заглавие е достатъчно несправедливо, нелогично, а и дърварско. Несръчен лакей се превива пред чорбаджията си.
„Неговата война“ – откъде-накъде пък тази нелепица, след като всеки знае, кой съчини сирийската афера? Несъстоялата се „Арабска пролет“ нанесе съкрушителен удар върху престижа на САЩ, стана очевидна интелектуалната недостатъчност на висшите властови ешелони там. Допусната бе колосална грешка с лъжата, че насилствената смяна на арабските диктатори с „народа“ ще отвори вратата към демократичните промени. Всички вече видяхме, какво обаче се случи.
Но хранениците на Фондацията не се интересуват от тия неща.
Тъй че слугинския плонж на Прокопиев и такива като него има нулев и дори отблъскващ ефект, заради очевидната си пристрастност и брутална примитивност.
Подобен резултат имат и останалите му пропагандни акции; те сякаш са предназначени единствено за скучаещи нисши дипломати от американското посолство в София – е, и за годишните отчети, с които да бъдат оправдани даренията от Фондацията.
Но тези акции са толкова неефикасни, че ако човек има вкус към конспиративните теории, може да се попита, дали на прокопиевци не им плащат от руското посолство - понеже подмолно компрометират американските тези, а и засилват русофилските тенденции в българското общество. Всички последни проучвания потвърждават тази тенденция.
Всеки път, когато американците се ангажират с поредните са наемници, става очевидно, че те нищо не знаят за България и народа й, дори не ги проумяват.
Накрая ще се заврат под юргана с една шепа хора – но то и сега си е така.
Днешната американска пропаганда удивително прилича на съветската отпреди падането на Берлинската стена.
Пропагандните сблъсъци между двете империи стават все по-комични. Например, докато мрънкаха, че руснаците бомбардират главно умерената сирийска опозиция – това съобщение бе пуснато, ден преди руските самолети изобщо да излетят - самите американци удариха болница на „Лекари без граници“в Афганистан – резултатът беше десетки убити, многократно повече ранени и изчезнали.
Удряй, извини се и забрави.
Ще повярваме, че прокопиевци се вместват в нормалните медийни стандарти, само когато публикуват поне с три реда съобщение за тази хуманна акция.
Хранените медии никога не биха съобщили и за сирийския Ханибал – онова животно от „Ислямска държава“, което изяде сърцето на правителствен войник. Това бе една чудесна метафора за случващото се в арабския свят.
Американската пропаганда у нас сякаш се прави от бивши околийски секретари на комунистическата партия, набързо преквалифицирани след Девети септември 1944-а от прости селяни в агитатори, още по-прости и дървени. Без никакво въображение. Москва е сърцето на света, как искам да погуляя по „Червения площад“, а пък ако има и водка – ехе, пей сърце. Сега пък прокопиевци непрестанно търкат чизми по улиците на Вашингтон, с надеждата да ги припознаят за „свои“. Понеже не знаят едно популярно фолклорно утешение: „Вземи си куче, ако искаш да имаш приятел във Вашингтон“. Неусетно пак стигнахме до кучките.
Част от тази безсилна пропаганда са и дърварските действия на американските посланици в София – толкова безсилни са и още по-дърварските им изявления, които са на ръба на поносимостта.
Спомнете си, например, бившия посланик Пардю, чийто аргументи винаги са започвали и свършвали с тропота на ботушите му - и воайажите му в „окупирания“ университет по време на скеча, който трябваше да мине за стачка. Той се държеше толкова наперено, сякаш всеки момент ще превзема двореца на чилийския президент Алиенде.
Ами посланик Байърли, който се държеше като Ленин и искаше да бъде закрито ДПС. Е, закри ли го?
Ами онзи смешен човечец Уорлик, който опита всички възможни комедийни роли, за да се злепостави пред българската публика – от идиотското му кукленско присъствие в сериала „Стъклен дом“, до похожденията му в дискотеката „Ялта“ - дали не смяташе, че там, в края на Втората война, е съчинена новата карта на света?
Обикновено го съпровождаше Галка от „Каризма“, може би за да превежда цените му мисли на Сталин – когото също можеш да срещнеш на това място, ако си опушен достатъчно.
Тия хора бяха по-неграмотни от средния българин, който беше ценил американските културни и изобщо всички други достижения през годините на Стената. Като студенти чакахме с часове под дъжда, за да се доберем до новоизлезлия роман на Фитцджералд; същото се случваше, и когато научавахме, че книга на някой доскоро скрит руски автор внезапно е пробила обръчите на прекалените съображения - „Един ден на Иван Денисович“ на Солженицин, примерно.
Българската публика разбираше Америка през величието на Фокнър или Уулф, Херман Мелвил или Хемингуей. А сега посредници са някакви невнятни хора и вероятно дълбоко неграмотни. А местните им шерпи са повече от незначителни. Но са упорити в прискимбичванията си.
Само български политик би се отнасял с респект към чиновниците от въпросното посолство, след като бяха публикувани в Уийкиликс част от тайните грами, отнасящи се до българските властници. А тепърва ще излизат нови и нови документи за лакейските пируети на нашите първенци – но те не престават да са стараят, като някакви механични пумпали са.
Впрочем, американците още в началото на промените след 1989-а бяха крайно неласкави за българската опозиция, държавният им секретар Бейкър беше я описал почти с погнуса. Тази погнуса едва ли е намаляла и в наши дни.
Не разбираш българския народ – и затова не го харесваш, гнусиш се от българските политици – тогава защо харчиш пари за новата си прислуга? Не е ясно.
Между другото, има един факт, който мина незабелязано: когато предишната американска посланичка си тръгваше, Соломон Паси я изпрати с цигански оркестър!
Не с някоя от ангелогласните ни певици, а с цигани. Каква държава е това! А когато Хилари Клинтън довтаса, и тя се срещна, неизвестно защо, с представители на циганите – не с пратеници на българските пенсионери, примерно, или с учени или интелектуалци.
Тия хора, в своята изначална неграмотност, сякаш искат да ни внушат собствените си комплекси от негърското си население. Ясно е, какво следва.
Обаче за рабфаковските агитатори, като прокопиевци, всичко това няма значение.

ЕДНО УТОЧНЕНИЕ.
Понякога стават грешки и от прекалена редакторска грижовност.
В „Уикенд“, откъдето е този текст, в пасажа, в който споменавам имената на неколцина велики американски писатели, Уулф е станал Вирджиния Уулф.
А аз, разбира се, имам предвид Томас Уулф.
Нашите преводачи изписват „Улф“ - като автор на „Паяжината и скалата“, но и „Уулф“ – например в сборника „Нетърпимост“, където този писател е представен заедно с Фокнър и Колдуел.
Тъй или иначе, става дума за автора на „Погледни към дома, ангеле“, а не за английската писателка Вирджиния Улф.

Други публикации на автора можете да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com , както и в сайта vsyakanedelya.kevork kevorkian, който представя звездни моменти от легендарната програма
„Всяка неделя“.





Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2020 Всички права запазени.