Надувайте балони - докато ви прегазят!
Фейсбук, 26 септември 2015 г.

Непрекъснато чувам, особено в телевизионните среди, една и съща глупашка фраза: „Кой знае за това, вече никой не го знае този, ама аз не знам нищо за Парцалев“ и пр.
И все се въздържам да им кажа: „Ами, вземете се научете най-после, идиоти, светът не започва и не свършва с празните ви кратуни!“.
Сега им го казвам.
Във въпросните кратуни се вихри само едно хилотене, нищо друго. Но последиците са далеч по-сериозни.
Никакви хора успяха да наложат възможно най-порочната идея – че всичко започва от днес, от самите тях. Чуждият опит няма никакво значение, те се боят панически от него, предпочитат да се изживяват като гиганти, а са си едни хилави лилипути. Независими сме от всичко преди нас – този лозунг съскат те. Така честват и Историята – по най-кривия начин. Онзи ден някой идиот дори може да е сметнал, че Цецка Цачева е обявила независимостта на България. Всеки момент ще обявят друг и като освободителя ни от турското робство. Празненствата за Деня на независимостта останаха в сянката на един банален сюжет, но телевизиите го въртяха до премала: някакъв кандидат-офицер поискал ръката на приятелката си, това се оказа по-важно от всичко друго. Ясно е, кой ще бъде кумът, като съдя по настоящите медийни екзалтации. Това беше поредното вяло честване, нямаше го и Плевнелиев да ни обогати с някое инфантилно прозрение. Следващият президент трудно ще го достигне в това отношение – и това ще направи българският политически цирк още по-постен.
Все пак, имаше един бисер. По телевизията казаха нещо феноменално: „Десетки балони излетяха в небето като символ на независимостта на България“!!!!!!!!!!!!!
Балонът като символ на независимостта! Ако беше жив големият ни писател Йордан Радичков, който преливаше от остроумие, сигурно щеше да хлъцне от изненада. Балонът като символ на независимостта? Ами, може би пък да е точно така – рее се известно време в небесата, после –пук! – и вече го няма. Така опитът на един репортер словесно да се украси честването прерасна в откритие. Защото ние сме толкова независими днес, колкото и едно клето балонче, което струва 50 стотинки, независимо от цвета, макар че лилавите може и да са по-скъпи. Всичко, което се изрича покрай различните насилени празници, има стойността на въздуха в едно балонче – е, този в лилавите може и да е по-ценен за някои. Оди за балони.
Загърбваме Миналото, което ни гледа със съжаление – и надуваме собствените си балони. Така шансовете свястното да оцелее стават минимални, ако изобщо ги има.
Особено стръвно надувачите на балони се интересуват от личния живот на другите – може би понеже техния е несъществен и безсъдържателен. А как да допуснеш всеки навлек близо до сърцето си, особено ако то е в развалини – нещо неизбежно в ерата на балоните. Интересът към личното е по начало неприличен, зоната на интимното е свято място. Но надувачите на балони все си врат гагите там - дори България да е в пламъци, това ги интересува. Но и това не е случайно: по този начин те искат да принизят смислените хора, доколкото са останали, до нивото на силиконовите фолк-кукли, с които се чувстват най-удобно, понеже заедно надуват балона на измамата. Някакъв от БИГ БРАДЪР се хвали, че е имал Преслава – и това се превръща в централната тема на българското блато. Независимостта от смисленото, загърбването му – това трябва да се чества вече.
Питат те алчно, с кого си спал – но не и какво си чел напоследък. Телевизиите се превръщат в концлагер на неукостта, малцината четящи там могат да се поберат в един микробус. Всички се интересуват от цици, почти никой – от книги. Диви хора – обаче правят кампании, за да предизвикат интерес към книгата. И тогава може да се натъкнеш на невероятни неща, MADE IN BG. Наскоро направиха акция: можеш да размениш стара хартия срещу някоя книжка. И едно семейство, заедно с лъчезарната си дъщеричка, донесе 10 килограма хартия. А невръстното дете си избра не друго, а книжката „Бойни изкуства“?! Хилете се, надувачи на балони – нищо, че сме свършени.
В началото споменах Парцалев – той беше велик талант, народът отдавна го беше признал за народен артист, когато най-накрая властите се наканиха да му дадат това звание. Обаче още от сега е полузабравен, надувачите на балони се интересуват единствено от сексуалната му другост. Затова се принудих да спомена нещо напоследък, макар да не ми изглеждаше съвсем прилично. Веднъж Парцалев казал на Живков, който не го обичаше: „Всичко ли оправихте в държавата, другарю Живков, че опряхте до моя задник?“ Понеже ония все това изтъкваха като аргумент за специалното си отношение към него. Днешните надувачи на балони не са по-различни – и те се интересуват предимно от задници, а дори и надуват балони за тях. Кривогледи надувачи.
Вече писах, как тълпата в Одрин се дереше: “Ще прегазим границите! Газим и минаваме!“ Това бе ревът на новите завоеватели.
Обаче най-сладкото българско занимание си остава надуването на балони.
/със съкращения от „Уикенд“, 26 септември 2015 година/
Други публикации на автора можете да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com , както и в сайта vsyakanedelya.kevork kevorkian, който представя звездни моменти от легендарната програма
„Всяка неделя“.

ВИДЕО-ПАМЕТ
СЪЛЗА В ОКОТО НА ПАРЦАЛЕВ
vsyakanedelya.standartnews.com





Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2020 Всички права запазени.