Перник и ахмаците
Фейсбук, 31 януари 2020 г.

Перник трябва да се възприема като един от образите на Разрухата – нищо повече. Това, че сме свикнали с нея, не означава, че тя не съществува. Тя е неотменим белег на живота ни – и със сигурност ще ни липсва, ако по някакъв начин изчезне поне за ден-два.
Отдавна вече сме загубили нагласата да живеем в уредена среда, тя ни се вижда подозрителна, нарочно нагласена – очакваме всеки момент от някъде да изникне Българският Дявол на безобразията и разтурията.

Животът ни е разтурен, това е факт - разтурени сме по един или друг начин и ние отвътре. Изгризани сме вътрешно от съмнения, от недоверие - към всеки и всичко.
Блазе му на онзи, който ще надене – оттук-насетне – хомота на Властта.

От самото начало на Прехода, Политическата Секта просто не знае какво да прави с Разрухата.
Бойко иска да бъде запомнен като Строителят – той си казва, че дори да го обесят един ден на някоя негова магнолия в Банкя, все пак народецът ще се тараляска по неговите магистрали, ще минава през неговите тунели, ще се кръсти в ремонтираните от него манастири и всичко останало.
Никой не го е напътствал да го прави – сетил се е сам, покрай паметта за Живков.

И, все пак, докато строи, завареното, Наследството, продължава да се руши. А то винаги е притеснявало всички, които обяздваха Властта от трийсет години насам. Сякаш им се зловиждаше, превръщаше се в опасен съперник на собствените им постижения, правеха се, че не го забелязват. Като последни глупаци, все се надяваха някой друг да го стопанисва – може би Живков, изпод паметника си в Правец.

Дори им се виждаше опасно да кажат нещо за Наследството – да не би това да накърни антикомунизма им, макар всички да са наясно, че е кристално фалшив.
Костов „продаде“ „Кремиковци“ за един долар, но никой няма да даде и половин цент за антикомунистическото му гевезене.

Симеон се беше втренчил в своето наследство, нищо друго не го интересуваше. Той си размени короната – сякаш беше каскет – с някакви имоти, и се самозачеркна. А сега се чуди, защо никой не вярва, че е цар.
И не е никаква лисица, макар че много му се иска да го вземат за Хитреца, той си е направо балама в сравнение с ония преди него и след него.

Е, не остана съвсем капо – по негово време направиха първата сделка за БТК. Но да мисли за някаква си Разруха – хайде, холан, - както би се изкискал той.
Разрухата си е ваша, българска работа – аз просто съм български, по някаква грешка, цар и си искам моето, толкоз.

Станишев беше още по-голям лигльо – една думица не каза за Наследството, оставено от режима и на баща му, една думица не каза и за разграбването и съсипването му. Той се стремеше да съсипе друго – собствената си партия, и досега това е любимото му занимание. Нечовешки нахален е в това отношение.

Костов бе най-амбициозният измежду „първенците“ – и най-страхливият. Основно страхът го водеше, когато започна да разсипва всичко – защото не знаеше как да го стопанисва.
Преправи се на антикомунист, нахрани преторианската си гвардия – и това му се видя достатъчно.
Големият икономист се оказа по-несръчен дори от напълно анонимния Захариев, който получи от Костов „Кремиковци“ за един/1 долар, а го продаде за около 230 милиона лева. По-сетнешните превъртания на комбината са още по-впечатляващи.
Какво кара някои завършени ахмаци още да му вярват на Костов, е пълна загадка.

Веднъж Бойко се изтърва да каже, че още 100 години няма да успеем да надминем построеното от Живков. Сетне редактира признанието си – като реши, че той самият вече е задминал Узурпатора в това отношение.
Не може да му се отрече – строи здраво, но още по-здраво ремонтира построеното, понеже има необяснима слабост към калпавите строители; веднъж дори си позволи да предаде един свой разговор с тях: настоявал да не крадат повече от 4 сантиметра от дебелината на асфалтовата настилка, обаче ония пак отмъкнали поне 6 сантиметра.
Мъка с материала, така да се каже.

В крайна сметка, наблюдаваме нещо наистина удивително: строи се усилено, кърпи се още по-усилено, но отдолу Наследството ръмжи заплашително – за да ни подсети, че над 200 моста се нуждаят от спешен ремонт – спешен от две години; около 200 язовира са в критично състояние, стотици други са оставени на грижите на Небето, доста са и с неясна собственост – тук, дето всеки гледа да отмъкне нещо, и всичко това се наглежда и контролира от микроскопичен брой инспектори; в Пловдивско се молят държавата да им вземе около 160 язовира, местните власти нямат възможност да ги стопанисват сами; водопроводната система е безнадеждна, няма начин да се опише състоянието й, поне с думите, с които българският език разполага.

По телевизията Крум Зарков/БСП съобщи, че след като са изхарчени десетина милиарда европейски пари, течът на питейна вода е намален от 61 на 60 процента.
Не е вярно – отвърна Томислав Дончев/Бойко, но само толкова – понеже добре знае, че сме световни шампиони в разхищението на вода.
Изобщо – цунамито предстои. Перник е само премиерата.

Всичко това е търпяно от десетилетия - и няма разумно обяснение за тази немарливост. Всъщност, има едно – и то е неприязънта към Наследството, като към нещо, което уязвява новите Чорбаджии.
То е една от заплахите на Миналото – накърнява фасона на днешните строители, злепоставя усилията им – иди сравнявай „Белмекен“ с някое цехче за автомобилни тапицерии.
Неглижирането на Наследството изглежда лесна работа – а и мръсни усти колкото искаш, за тази цел.

Обаче едно е да запустеят стотици села или да бъдат закрити хиляди училища – съвсем друго е да се спука стената на някой язовир.
Имаше няколко репетиции за подобен апокалипсис – удавеното село Бисер, примерно, но пак не им увряха главите.
Между другото, вече никой не използва този израз – изглежда се смята, че увирането на главите е безнадеждна работа.
Разбира се, и закритите училища са истинска катастрофа – това пък е Потоп, който направо завлича Българското, но последиците от него ще станат ясни след години.

Никога не са искали истински да стопанисват Наследството – оставили са всеки да завлича от него, каквото му падне. Случаи като този с язовир „Студена“ има колкото щете. Но сега и Природата им обърна гръб – и белята стана. Това им е стопанисването – да дочакат малко повече снежец. Налудно е и отношението им към язовир „Бели Искър“ – очевидно се надяват стената му да се закърпи от самосебе си.
Това е лудост, истинска лудост. На такава страна не й се полагат язовири.

Гаменско е й отношението към „простолюдието“. Там паролата е „Ще им мине“ или „Ще свикнат“. Неизвестно защо са убедени, че обикновените хора могат да изтърпят всичко.
Може и да са прави: Народа преглъща вече всичко.
Всъщност, активната част от него – два милиона души при седем милионно население – отдавна се изнесе. Останаха немощните пенсионери, крайно нищите и циганите – тяхната съпротива е единствено да се вкопчат в жалкия си животец – немислим за Европа на 21 век. Ей така – на инат. Проклет материал.
В сметката останаха още милион и нещо нашенци. И те са големият проблем.

Споменатия вече Томислав Дончев каза и друго: „Не трябва да се използват страховете на хората“ – иначе казано, да си мрат, хилейки се.
Дончев е технократ и му се полага да е по-бъзлив. Сегашният стандартен политик е ръб отвсякъде, нищо не го интересува, най-малко пък последиците на Разрухата върху човешките нагласи.
А тя промени и хората: бедняците разбраха, че нямат никаква цена, доволните пък бяха лишени от последните остатъци от социална чувствителност.
Сякаш страданието на милиони нищи ги направи по-коравосърдечни, понеже са малко/мъничко по-добре.
Те са най-сладката хапка за Властта. Ахмаци, които преувеличават положението си, придават му значимост, каквото то няма.
Много са удобни за манипулирани, продават сами себе си.

В социалните мрежи, особено Фейсбук, където кипи истинската социология, те неизменно предизвикват антипатия с нахиления си оптимизъм.
Събирам стотици коментари под всеки свой текст – за миналата година те са над 30 хиляди за 70 текста, обикновено розовата боя се лее само откъм двама-трима души; останалите неизменно са омъчнени от видимия Разлом – социален, нравствен, всякакъв – между различните поколения.

Много отдавна вече имаме два Народа: грамадното мнозинство Победени, които впрочем съградиха Наследството - и една малка прослойка от Равнодушни, които утре също ще бъдат победени, със сигурност.

Фиаското е абсолютен факт при поколенията на Прехода, те бяха залъгвани с всевъзможни дърварски лъжи. За Властниците е по-важно няколко десетки ученици да печелят медали от математически „олимпиади“, отколкото позорния факт, че близо половината от десетокласниците са функционално неграмотни.
Още по-добре: лесно ще ги водят за носа, а те и така няма да се усетят, че вече са в лагера на Победените. За увиране на главите им и дума не може да става.

В този смисъл, и Разгромът на Наследството е подходящ знак: щом едно толкова прилично стопанство продължава да се разсипва хладнокръвно, какви шансове има пък човешкият материал.

И някой ден, когато няма да ни има, поне оцелелите отломъци на Наследството ще бъдат гордостта на тези земи: парче от стената на язовир Искър , примерно, изложено в някое Ларго, редом до римски писоар. Е, нашето ще си е по-хубаво, както винаги.

Обаче все случваме на писоари – и не толкова на Властници.

***



Тагове: Кеворк Кеворкян, Перник, разруха, Политическата Секта, Бойко Борисов, Живков, Иван Костов, "Кремиковци", Симеон, БТК, Сергей Станишев, Валентин Захариев, Гълъбинка Ръждева, Крум Зарков, Томислав Дончев, "Белмекен", Бисер, "Студена", "Бели Искър", Прехода, писоари



Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2020 Всички права запазени.