Катя Паскалева, Парцалев - и надувачите на балони
Фейсбук, 10 април 2016 г.

Искрено ме разсмя коментара на Георги Георгиев за дописката ми „Паметник за Стоичков“ в профила ми във Фейсбук - https://www.facebook.com/profile.php?id=100010641917787
Надявам се, че Георгиев цитира точно:
Г-н Кеворкян, тогава и Публиката, беше друга.... В едно интрвю на Стоичков, при С.Диков, той каза, че в Испания е "аналист".... Как, да не му завидиш...?! smile emoticon
Харесвам · Отговор · 6 април в 13:40
Е, така става, когато се съберат „аналист“ и „аналист“.
Но нашият занаят пропада не заради гостите - те са си същите - а заради домакините в едно или друго предаване.
На всеки идиот, на всеки Мунчо, днес може му дадат да „води“ предаване.
***
Скоро ще има и стопроцентова феминизация на професията.
Гвардията на Кадафи беше само от жени.
Телевизионната гвардия на Бойко е съставено предимно от жени.
Не малко от министрите му също са жени.
При Кадафи само неговото име се споменаваше по либийската телевизия.
Дори когато са предавали футболни мачове, не са изричали имената на футболистите, а само номерата на фланелките им. Това между другото.
***
Ако говорим за миналото, тогава по-трудно се домогвахме до свободата - и затова повече ценяхме думите си.
Мнозина ме питат за прочутото „кеворкиране“ – скоро срещнах този въпрос и във ФБ страницата си.
Обикновено отговарям, че вече предпочитам друго: защото днес всеки телевизионен налъм може да се дръвчи необезпокоявано – и, за жалост, съвсем несмислено.
Всеки се опитва да „кеворкира“ - в смисъл, че всяко пале може да изджафка, каквото му мине през празната глава.
Заради това вече казвам, че предпочитам да подтикна онзи насреща сам да се надене на кола.
Но някои хора и минарето на софийската джамия да им влезе отзад, пак няма да се усетят.
***
Споменавам „кеворкирането“ само като повод да си спомним за Катя Паскалева.
Снимката, която публикувам, има следната история.
Катя Паскалева вече беше изтърсила глагола „кеворкиране“ – това стана при едно нейно участие през 1979 година в „Събеседник по желание“.
А на тази снимка / тя е правена по-късно/ само се закачаме по този повод.
***
Катя беше много притеснителна – мнозина зрители обаче решиха, че през 1979-а е „изнесла истинско театрално представление“ с интервюто си.
Но ето какво съм написал във въведението към това интервю /„Събеседник по желание“, том 1/:
„Катя е по своему тих човек, неагресивен и ако понякога си позволява да отправя предизвикателства, те са насочени към самата нея.
Напоследък тя е заета точно с това: да предизвиква дремещата си природа, да отхвърля актрисата в себе си, да организира малки драми в собствения си живот, да прави изкуство от него, да доказва, че той е по-интересен от киното…
/Но за жалост/ актьорът е обречен да бъде виждан единствено в перспективата на изкуството си…“
***
Автографът на Катя доказва усилието й да бъде видяна и като човек.
***
Предлагам на вниманието ви и фрагмент от дописката ми „Надувайте балони“.
Непрекъснато чувам, особено в телевизионните среди, една и съща глупашка фраза:
„Кой знае за това, вече никой не го знае този, ама аз не знам нищо за Парцалев“ и пр.
И все се въздържам да им кажа: „Ами, вземете се научете най-после, идиоти, светът не започва и не свършва с празните ви кратуни!“.
Сега им го казвам.
Във въпросните кратуни се вихри само едно хилотене, нищо друго.
Но последиците са далеч по-сериозни.
***
Никакви хора успяха да наложат възможно най-порочната идея – че всичко започва от днес, от самите тях.
Чуждият опит няма никакво значение, те се боят панически от него, предпочитат да се изживяват като гиганти, а са си едни хилави лилипути. Независими сме от всичко преди нас – този лозунг съскат те.
***
Така честват и Историята – по най-кривия начин.
Онзи ден някой идиот дори може да е сметнал, че Цецка Цачева е обявила Независимостта на България.
Всеки момент ще обявят друг и като Освободителя ни от турското робство. Празненствата за Деня на независимостта останаха в сянката на един банален сюжет, но телевизиите го въртяха до премала: някакъв кандидат-офицер поискал ръката на приятелката си, това се оказа по-важно от всичко друго.
***
Все пак, имаше един бисер.
По телевизията казаха нещо феноменално: „Десетки балони излетяха в небето като символ на Независимостта на България“!!!!!!!!!!!!!
Балонът като символ на независимостта!
Ако беше жив, големият ни писател Йордан Радичков, който преливаше от остроумие, сигурно щеше да хлъцне от изненада.
Балонът като символ на независимостта?
Ами, може би пък да е точно така – рее се известно време в небесата, после – пук! – и вече го няма.
Така, опитът на един репортер словесно да се украси честването прерасна в откритие.
Защото ние сме толкова независими днес, колкото и едно клето балонче, което струва 50 стотинки, независимо от цвета, макар че лилавите може и да са по-скъпи.
Всичко, което се изрича покрай различните насилени празници, има стойността на въздуха в едно балонче – е, този в лилавите може и да е по-ценен за някои.
Оди за балони.
***
Загърбваме Миналото, което ни гледа със съжаление – и надуваме собствените си балони.
Така шансовете свястното да оцелее стават минимални, ако изобщо ги има.
***
Особено стръвно надувачите на балони се интересуват от личния живот на другите – може би понеже техният е несъществен и безсъдържателен.
А как да допуснеш всеки навлек близо до сърцето си, особено ако то е в развалини – нещо неизбежно в ерата на балоните.
Интересът към личното е по начало неприличен, защото зоната на интимното е свято място.
Но надувачите на балони все си врат гагите там - дори България да е в пламъци, това ги интересува.
Но и това не е случайно: по този начин те искат да принизят смислените хора, доколкото са останали, до нивото на силиконовите фолк-кукли, с които се чувстват най-удобно, понеже заедно надуват балона на измамата. Някакъв от БИГ БРАДЪР се хвали, че е имал Преслава – и това се превръща в централната тема на българското блато.
Независимостта от смисленото, загърбването му – това трябва да се чества вече.
***
Питат те алчно, с кого си спал – но не и какво си чел напоследък. Телевизиите се превръщат в концлагер на неукостта, малцината четящи там могат да се поберат в един микробус.
Всички се интересуват от цици, почти никой – от книги.
Диви хора – обаче правят кампании, за да предизвикат интерес към книгата.
И тогава може да се натъкнеш на невероятни неща, MADE IN BG.
Наскоро направиха акция: можеш да размениш стара хартия срещу някоя книжка.
И едно семейство, заедно с лъчезарната си дъщеричка, донесе 10 килограма хартия.
А невръстното дете си избра не друго, а книжката „Бойни изкуства“?! Хилете се, надувачи на балони – нищо, че сме свършени.
***
В началото споменах Парцалев – той беше велик талант, народът отдавна го беше признал за народен артист, когато най-накрая властите се наканиха да му дадат това звание.
Обаче още от сега е полузабравен, надувачите на балони се интересуват единствено от сексуалната му другост.
Затова се принудих да спомена нещо напоследък, макар да не ми изглеждаше съвсем прилично.
Веднъж Парцалев казал на Живков, който не го обичаше: „Всичко ли оправихте в държавата, другарю Живков, че опряхте до моя задник?“ Понеже ония все това изтъкваха като аргумент за специалното си отношение към него.
***
Днешните надувачи на балони не са по-различни – и те се интересуват предимно от задници, а дори и надуват балони за тях.
Кривогледи надувачи.



Тагове: Кеворк Кеворкян, Христо Стоичков, Сашо Диков, Катя Паскалева, Георги Парцалев, Бойко Борисов, Муамар Кадафи, "Кеворкиране", "Всяка неделя", "Събеседник по желание", Цецка Цачева, Йордан Радичков, БИГ БРАДЪР, Тодор Живков



Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2020 Всички права запазени.