Коледното предизвикателство на Доган
Фейсбук, 23 декември 2015 г.

Очевидно е, че речта му е адресирана не толкова към актива на собствената му партия, колкото към политическата ни Секта.
Тя не бива да се принизява, като в нея се виждат само оценките за еуфоричния напоследък Местан.
Не бива и ненужно да разпалва русофилско/фобските страсти.
Всъщност, речта му е намек за формалното, а много често и дивашко
отношение на нашия политически „елит“ към идващото Време.
И ни кара да се замислим, какъв, всъщност, властови капацитет имат нашите управляващи - и имат ли го изобщо.
Това е удар срещу привидната политика, която у нас се прави по инерция - и под индиго от чужди внушения.
Доган се държи предизвикателно с нашите дребни, провинциални политически илюзионисти.
Повечето от тях обаче сякаш са се заклели дори да не произнасят думата „България“.
Сякаш се срамуват от нея.
Доган допуска и една наивност – когато смята, че нашите политикани могат да се освободят от опеката на „блуждаещите клишета“.
Това няма да се случи скоро, понеже самите те са се превърнали в клишета, бледи и сенилни.
И когато приключва посланието си с фразата „Господи, не ми давай повече, отколкото мога да понеса“ – това неизбежно ни кара да се сетим за мизерните възможности на политическата ни Секта.
Да го кажа направо: в словото обективното око несъмнено ще открие усилие да се провиди Българската Участ.
И да се предпази тя от лесни изкушения.
Това е основното послание.
Може да не ви харесва, че тъкмо Доган го отправя.
Но кой иначе го прави?
Всичко останало са недодялани сметки, комично ерчене и перчене, целуване на задници, независимо чии са.
И, всъщност, кой мисли за България?
Кой се моли за нея?



Тагове: Кеворк Кеворкян, Ахмед Доган, Лютви Местан



Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2020 Всички права запазени.