Кой навива пружината на Плевнелиев
Фейсбук, 8 октомври 2015 г.

Сякаш за нашия Плевнелиев е изрекъл Козма Прудков знаменитата си фраза: „Ако имаш фонтан, запуши го!“
Но по-скоро Тихият океан ще пресъхне, отколкото да секне словесният ексхибиционизъм на президента, в това отношение той няма никакви задръжки. Винаги е готов да коментира всяко световно събитие, и вероятно веднага забравя какво е казал, понеже вече дебне следващото събитие, за да го овъртоли и него в словесното си малеби.
И винаги говори така, сякаш носи на гърба си грижите за цялото земно кълбо - а не е президент на една дребна държавица, която все не знае с кой крак да пристъпи напред, и все се препъва.
Словесните препъвания обаче на Плевнелиев, колкото са комични, толкова са и опасни.
Сега пък казал на някаква среща на „високо“ /Балканско/ равнище: "Днес с всяко парче нова ограда… ЕС застава срещу себе си".
И още кухи приказки: „Стотици хиляди души стоят на прага на Европа, протегнали ръка за помощ, борещи се за правото си на живот. От това се възползват националистическите партии, които се захранват от страховете на хората", посочил президентът и изразил загрижеността си от тенденцията на засилване на езика на омразата.
Но пропуснал да си даде сметка, че най-опасен е езикът на глупостта, който пък е неговият опиум.
"Европа трябва да удари с ръка по масата и да каже "Стига вече с тази кървава война в Сирия!" – разгневил се Плевнелиев и ударил с ръчичката си по масата.
Този човечец изглежда си вярва, че е единственият, който може да реши бежанския проблем. Меркел, горката, на няколко пъти променя позицията си: отначало ще приемат 120 хиляди души, сетне ще откриват разпределителни центрове, още по-сетне ще приемат 500 хиляди, но ще гледат бързо да ги върнат обратно, и пр., пълна бъркотия.
Обаче Плевнелиев тупка по масата с ръчичиката си и е наясно с всичко. Все едно репетира пред огледалото в тоалетната си и всичко отсреща му харесва.
Плевнелиев е срещу всяко парче ограда - а пък неговият Патрон Бойко благодари на Ердоган, че ни пази от бежанската вълна. Той вижда в Ердоган възможно най-масивната ограда /която обаче турският президент може да открехне, когато му скимне/.
Единият говори едно, другият - съвсем друго.
Бойко понеже е пределно възторгнат от постиженията си - още повече, че дори и Луна поиска ръката му, което си е истинска благодат, а може би и истински ташак - благодари на Ердоган. Все едно, че благодари за поредния пирует на Радан. Обаче Ердоган не е Радан.
А от ентусиастите край Boyko няма кой да му каже, че в дипломацията думата „благодаря“ се използва много рядко, ако изобщо се използва. Кажеш ли я на някой, ти направо го подтикваш да си поиска нещо.
Хайде, Ердоган няма да ти поиска Луна - обаче ще знае, че вече си в позата партер.
Затова не си губете времето, а стройте огради.
Не се водете по акъла на Плевнелиев, а очаквайте Нашествието, което ще задмине всичко въобразимо.
А и щом плъховете напускат кораба, това е още един знак: нашите цигани вече се правели на бежанци и искали убежище в Норвегия. Всичко е под контрол, нали.
Плевнелиев ще продължава да си къса ризата за бежанците и да подскача като петле. Но никога няма да каже и думичка за народеца ни.
Писал съм много пъти за него - и все не мога да се начудя, откъде се пръкват подобни хора.
Светкавичното им „съзряване“ е блъф – защото те ще си останат винаги незрели. Опасно незрели.

По-долу можете да се позабавлявате с един текст от май тази година.
МРАЧИНИТЕ НА ЕЛИТА
Някой трябва да състави една психография на политически ни елит.
Очевидно има хора там - всички ги виждате, които спешно се нуждаят от продължителни сеанси при психоаналитик, за да открият себе си. А пък след това, каквито и да са последиците, все ще е нещо…
Има няколко психоложки, които обичайно циркулират по медиите – най-вече се подвизават в реалити бъркочите, уж за да изследват психологически дълбочините на техните герои. Много добре знаят, че в тия боклуци всичко е предварително изчислено, нищо не е дори приблизително естествено и спонтанно - но те си дават вид, че размишляват сериозно. Други пък автори, които очевидно имат достатъчно въображение , за да се наричат „антрополози“ се упражняват за сметка на народеца. Но никога няма да погледнат към политическия „елит“, понеже си знаят, че белият хляб идва от тази посока. Няма как да наречеш един министър пълен идиот, когато очакваш от него да подпре дисертацията ти или университетската ти кариера, примерно. И така най-расовите екземпляри – в смисъл, най-подходящите за психологически коитус – са лишени от внимание и направо си остават девствени.
Публиката знае, че те са си идиоти, но остава единствено с тази констатация. А тя има право да научи повече, за да навлезе в мрачините на елита - обаче я забаламосват с банкови депозити или други дреболии. Но не казват, защо някой, примерно, е завършен мизантроп, какво е предопределило това у него. Друг пък е очевиден перко – но защо подхвърча, докато ходи, защо е вечно ухилен, защо ръси небивалици като латерна. Защо, наистина. Но кой да ти го каже.
Да вземем, например, президента Плевнелиев. Тия дни той отново изтърси една величайша глупост – този път за напълно невинния Далай Лама. Хайде, готови сме да му простим, когато подскача пред Путин като жаба пред пастта на крокодил. Но да се излагаш пред Далай Лама! – това вече го представя направо като една ламя на несмисленото дрънкане, сякаш и от трите си ноздри едновременно изпуска пушеци, за да не кажем глупости. С кого се надприказва той, с кого се състезава, кого иска да надхвърли – тези въпроси трябва да получат своя отговор, колкото и сложен да е той.
Тази буря в него трябва да се изследва - и изводите да се оставят за Историята. Защото всичко може да се издрънка, но да поканиш тържествено Далай Лама да посети за първи път България, след като той вече беше у нас преди почти четвърт век?!
На какво се дължат тези странности на Плевнелиев?
Дали, всъщност, те не са болести на властта, дали не са причинени от непосилната тежест на властта? Този отговор също не е никак лесен. Някой може да си каже, че една покана, която поставя в неловко положение държавният ни глава, е дреболия. Но не е. Никак. Разбира се, не се надяваме да измътва, всеки път щом си отвори устата, по едно златно яйце – но, все пак, очакванията ни са да ни води в границите на нормалното, добре промислено общуване.
Симеон говореше през 1990 година един чудесен, леко архаичен език, направо очарователен. Но, когато десет години по-късно цъфна тук, от това очарование нямаше и следа, той се измъчваше, докато състави една проста фраза, сякаш някой му беше отрязал парче от езика, писал съм през годините за това. И направи добре, че задължи политическите си кочияши да говорят по-малко, помните думите му „Господар е Мълчанието“ - чужда фраза естествено, но пък използвана на място.
Сякаш специално за Плевнелиев Далай Лама е казал, че „при липсата на истинско себепознание ние се самонараняваме посредством погрешни, преувеличени представи за индивидуалната си същност, за другите, за външните събития и за физическите явления“… Следователно, трябва да се опитаме да прозрем в себе си, казва Негово Светейшество. Разбира се, един президент няма време за подобни фръцни - и оттам идват грешките и неудобствата, които ни сервира непрестанно.
В случая с поканата обаче може би имаме работа с друг проблем на Плевнелиев. Най-общо казано, той може да се определи като скъсяване, ограничаване на времето, в което се е разположил той. Времето функционира, съществува пълноценно единствено в негово присъствие, то е Негово Време. Само възприето по този то има значение! /Пълен ташак -би казал някой психолог, който анализира идиотите от Биг Брадър/.
Да продължим. Това скъсяване на Времето го прави значим в собствените му очи. Далай Лама не е идвал в България, когато Плевнелиев не го знаеше никой – следователно изобщо не е идвал. Самият Далай Лама също може би не е съществувал извън неговото лично – президентско - време. Така, стеснявайки периметъра на Времето, Плевнелиев израства – поне така си мисли – превръща се в един великан, който ще бъде домакин дори на Далай Лама.
Има и още един ярък пример, измежду останалите, който също потвърждава тази теза. Това е направо идиотската история, когато президента премести с цяла седмица назад първия опозиционен митинг в България през 1989 година, който, според него, се бил състоял още преди падането на Живков и на който Плевнелиев бил понесъл тапет с антикомунистически лозунг. Впрочем, комунистите и заради това все още се пречкат из краката ни, понеже с тапети, носени от Плевнелиев, трудно ще ги разкараш.
Тези игри с Времето са много показателни. Те говорят, че президента няма достатъчно добро себепознание и трудно се вижда такъв, какъвто е.
Спасението е заточване в манастир, ако е будистки - още по-добре, поне така са правили навремето. Сега обаче е достатъчно да се разкара от „Дондуков“ 2. А каква уста ще отвори тогава, никой не може да каже, дори Далай Лама. Какви спомени пък ще напише - няма да му стигнат и десет рула с тапети!
И едва тогава ние ще схванем, че , всъщност, сме си имали работа с един голям световен лидер, много забавен при това.
Има и други жертви на липсата на себепознание – и интересното е, че все са от котилото на Плевнелиев. Един от тях, може би най-разпиления, е правосъдният министър Христо Иванов. Оказа се, че той пък се подписвал по четири различни начини. В един от служебните кабинети имаше министър, който се подписваше с латиница, и това се случи – но в неговия случай той вероятно е искал да ни подскаже, че се съмнява в българската си идентичност. При правосъдния министър е друго. Четири подписа означават - без да сме питали Далай Лама, че този човек непрекъснато се разпада на четири части и много трудно удържа този разпад. Четирите подписа говорят за липса на идентичност, за протест дори срещу някаква ясна идентичност.
Блазе му на Бойко с такъв министър – всеки ден се запознава с нов човек. Да не си губим времето с въпроса, кой от документите, подписани от този разпадащ се феномен, е истински - утре да не излезе, че нито един от тях не се признава за официален.
Докато Плевнелиев скъсява времето, за да изглежда по-значим, при министъра се случва обратното – той пък иска да размножи себе си, да се експонира в четири плоскости, да се самоекспериментира по четири начина, в четири образа – за да избере накрая онзи образ, който най-много ще му хареса. /Пълен ташак - както бихме казали, ако бяхме поканени от Биг Брадър, за да хвалим идиотите от шоуто./
Добре, какво излиза от всичко това?
Сами си отговорете.
Във всеки случай, Уилям Дийл казваше на едно място, че някои хора, дори когато изхвърчат от моста, си мислят, че могат да летят.
/“Уикенд“, 23 май 2015/



Тагове: Кеворк Кеворкян, Росен Плевнелиев, Козма Прудков, бежанци, Ангела Меркел, Бойко Борисов, Луна, Далай Лама, Владимир Путин, Симеон Сакскобургготски, Биг Брадър, Тодор Живков, Христо Иванов, Уилям Дийл



Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2019 Всички права запазени.