Свободата се оказа лайно
Фейсбук, 12 октомври 2015 г.

Ще станем държава, когато за един обикновен българин се полагат толкова грижи, врява и внимание, колкото за избягалата вълчица Лупи. Занимаваха ни с нея осем дни, и накрая развълнувано ни съобщиха, че – цитирам – „тя се чувствала от прекрасно по-прекрасно“.
Ами възрастната жена от Белозем, поредното удавено селище, която показаха по телевизията – ще я питат ли изобщо, кога ще се чувства
по-малко скотски?
Никога няма да се случи това – тя отдавна е забравена.
***
У нас има пълен консенсус само за едно: че не сме държава.
Това изглежда толкова очевидно, че дори не се коментира.
Функционирането на политическата секта замества функционирането на държавата.
Ако държавата съществуваше дори в минимална степен, тя щеше да следва поне дневния ред на дивашките трагедии, които ни застигат една след друга – и тогава най-напред, примерно, щеше сама да взриви всичките си военни предприятия от рода на онова в Горни Лом. Илюминации в чест на събуждащата се държава!
Никога няма да се случи това.
Всичко у нас се разпада на отломъци, липсва дори най-елементарния контекст, за каквото и да е било.
Нас Бог ни е орисал да живеем на парче и да ни управляват на парче - от ден за ден. Живот сред развалини.
Аспарухово отдавна е забравено. То, всъщност, живурка до следващия голям дъжд – когато тъй наречената „държава“ ще имитира няколко гърча, които трябва да минават за съчувствие, реална полза от тях няма да има никаква.
Ами Бисер?
Навремето световните медии дълго се звереха в една снимка на бъдещия руски президент Елцин – и не защото в онзи момент, по изключение, той не беше пиян. Качен на един танк, под гордия руски флаг, Борис Николаевич обявяваше края на московския пуч/преврат. А, всъщност, слагаше началото на най-дивият грабеж в човешката история, когато шепа иноверци обсебиха безчетните руски богатства. Елцин разкара генералите, покрай тях и Горбачов – за да докара олигарсите, които едва в наши дни Путин успя да укроти. Все образцови крадци, но Западът провъзгласи един от тях – Ходорковски – за знамето на борбата за човешки права.
Сетих се за онази снимка на Елцин, понеже споменах Бисер. Там пък нашият Плевнелиев беше увековечен на един бронетранспортьор – миловидното му личице се напъваше да изрази грижа за целия свят, дори за целия Космос. И сетне, след въпросното фото, кракът му не стъпи в удавеното село, нито за минута дори.
Дали им вярва на тия позьори народът? На Елцин сигурно в по-голяма степен, понеже си е класически пияница, това го прави някак приемлив в алкохолната руска несмисленост.
Ами нашичкият - дали му вярват? Не чакайте отговора от мен – идете и питайте хората там, занесете им и по един автограф от Плевнелиев върху онази снимка.
Разбира се, един президент няма защо да се усуква през цялото време около Бисер, но поне веднъж от тогава досега можеше да се сети за тамошните клетници, да отиде – без бронетранспортьора – и да пийне по една ракия с тях, и да не пада в местната река.
Пропагандата на руската „Перестройка“ беше забележителна. Горбачов даваше вид, че контролира ситуацията, обаче в същото време нямаше нищо против старците от Политбюро да притискат радикалния московски лидер Борис Елцин. И една ден научихме, че бунтарят Елцин е намерен през нощта в Москва река, слава Богу, жив, ура! – как да не намразиш кремълските злодеи!
А после стана ясно, че онзи просто бил пиян и паднал сам в реката.
В нашата вечна „перестройка“ няма такива потайности – има само една голяма тайна: как, все пак, оцеляваме след всичко, което ни сполетява.
Между друго, „перестройка“/ преустройство би трябвало да означава – доколкото схващам тази мистерия - да преминаваш от едно състояние в друго и пътьом да откраднеш колкото се може повече.
Нашите тарикати обаче избраха след 1989-а година да наричат Голямата Местна Шашма с думата „Преход“. Много удобно: преход означава да вървиш от едно към друго, без да е съвсем ясно, какво е „другото“, просто вървиш в мъглата – от нещо към нищо, а може би от нищо към нищо, и край няма тая…
Само един Кустурица може да пресъздаде нашият Апокалипсис: заводи гърмят, цели градове са отнасяни от реките, сгради рухват в центъра на столицата и убиват невинни момичета, железопътни вагони се превръщат във филиали на софийския крематориум… - а пък циганите гласуват ли, гласуват.
И няма нужда Кустурица да се помирява с Горан Брегович, за да му напише онзи музиката към този филм – Апокалипсисът може да бъде озвучен от непрекъснато виещи сирени, да свършат и те някоя работа, иначе в масовото българско съзнание са свързвани единствено с 2 юни, когато пък върви вечният ритуал на равнодушното и дори притворно почитание – на какво, на кого?; скоро и това ще бъде една мистерия, ако с днешните темпове поругават Левски, изхвърлят от учебниците Ботев и пр.
Може би скоро ритуалът на 2 юни трябва да бъде съпровождан от зрелищно представление, което да обяснява кой какъв е сред изброяваните герои; за по-голяма радост на публиката могат да бъдат ангажирани днешните й любими комици. Например, великолепният имитатор и актьор Румен Угрински ще свърши чудесна работа.
А циганите гласуват ли, гласуват.
Всъщност, погледнато по-общо, циганите гласуват, а българите се давят. А Преходът бил свършил.
Тази маниакална глупост бе измътена в президентството, в съучастие на трима бивши президенти, когато беше поставено началото на честванията „25 години свободна България“. По този повод Георги Първанов остроумно каза, че очаква Плевнелиев да издаде и указ за закриването на Прехода.
Докато очакваме указа, можем да се запитаме, къде ще бъде погребан все пак този проклетник? Дали няма да го кремират в подвижния вагон-крематориум и да разпръснат свещения му прах над град Мизия?
Как ще протече тържествената церемония – ще внесат ли още гръцки мини или наличните ще бъдат достатъчни, за да ги издумкат в едно пищна илюминация над Горни Лом и Челопечене?
Само заради закриването на Прехода, обявено от Плевнелиев, Музеят на хумора в Габрово трябва да бъде наречен на негово име.
Ако са го закрили междувременно и него, си струва да изкрънкаме двайсетина милиона евро от Евросъюза, за да направим специален музей на Прехода - тъкмо и президентът ще има доживотна служба в него.
Ще развежда идиотите и ще им разказва, че „Преходът е приключил, понеже никога повече няма да бъдем членове на Варшавския договор, никога повече няма да бъдем 16-а република на Съветския съюз“ – тази дърварска глупост беше цитат, не съм си я съчинил аз.
Медиите само се усмихнаха ехидно, когато чуха въпросната глупост, вместо да я разкостят.
Един Плевнелиев може да си говори каквото си иска, негова си работа, нали затова сме го избрали. Обаче все пак трябва да отбележим, че Курвата Преход започна да се тътри наоколо от края на 1991-а година – а тогава вече отдавна падането на Берлинската стена беше забило кръст над Съветския блок, Варшавският договор беше пратен в небитието, а пък лакърдията за 16-а република е толкова несмислена, че просто може да бъде вписана в тефтера на най-баналните измишльотини в Историята. Това, че някой – примерно Живков - е искал най-артистично да оближе подметките на руснаците, не означава, че изобщо е било възможно да се прави 16-а република.
По тази логика, ако съдим по пируетите на самия Плевнелиев и на такива като него, отдавна вече би трябвало да сме станали 51-ия щат на американците, най-малкото щяха да ни припознаят за втора /след Кълъмбия/ област – Монтана, понеже в монтанско нашите цигани са най-напредничави. Но това са дреболии от българската клоунада. Има далеч по-важни неща.
Ако Преходът е приключил, изстъпленията, на които е подложено българското население, за тях бегло стана дума по-горе, в коя графа ще ги впишем – на Прехода, на Свободна България или в тефтера на Великото Нищо.
Плевнелиев изглежда не знае, че Свободата е в умността, а не в глупостта.
Ако изобщо трябва да се направи някаква равносметка на Прехода, тя ще бъде ужасяваща. Разгромът е навсякъде и във всичко. А и изглежда, че в някои общности нагласите към различните свободи винаги се израждат в слободия.
Прехода събори едни граници, обаче изгради доста други.
През тях свободно се промушват – в едната посока – гръцките домати, примерно, за да освободят напълно българските земеделци, в другата посока триумфално вървят циганските ни пълчища, за да оставят на мира за известно време паметника на Левски.
Не можеш да обитаваш Свободата с крайно обеднени и унизени хора. И както казваше Салвадор Дали – „В крайна сметка свободата се оказа едно лайно“.
В политическата секта непрекъснато се пазарят, като конекрадци, за пари за здравеопазването, а вие говорите за Свобода; университетите са се превърнали в просяци – а вие говорите за Свобода; лекарите и изобщо кадърните ни хора полагат неистови усилия, за да останат предани на страната си – а вие говорите за Свобода; бандитската приватизация завинаги лиши от правила стопанския живот в страната – а вие говорите за Свобода; изстъпленията на „десните“ черносотници разклатиха задълго българската Църква – а вие говорите за Свобода; един цар заложи българската корона заради някакви пикливи имоти – а вие дрънкате за Свобода.
Изхвърляте Ботев от учебниците, а пък вкарвате симпатичния титан на мисълта Бат Сали в Парламента – а ми говорите за Свобода.
Всичко това са жестове на Безумието, колкото да ни отдалечат от истинската Свобода, може би завинаги. С подивели от немотия цигани и със слепци, които си въобразяват, че могат да фалшифицират Инвентарната книга на Прехода никаква „свобода“ няма да успеете да пробутате.
Впрочем, и никаква идея за десница не успяхте да пробутате – вижте ги, мамините кинкалеристи как и сега се пазарят за власт. Свинчета ритат съсредоточено свинския мехур на майка си – ако ми е позволено малко фриволно да перифразирам стихът на един голям поет - това е всичко, което постигна свободата.
Напишете една честна книга за Прехода, за целия Мрак, който довлече той със себе си – и тогава може би ще се почувствате свободни.
А пък ако някой много настоява да пробута въпросната неморална теза, нека обиколи Мизия, Бисер, Червен бряг, Аспарухово и Горни Лом - и пр., и пр., и пр., - с един бронетранспортьор, накичен от всички страни с плакати „25 години Свободна България“ – или за по-сигурно нека да го направи с горнобанската танкова бригада.
Комунизмът беше нещо отвратително – но той може обективно да бъде осмислен единствено в една честна съпоставка с Прехода, без да се разтягат розови локуми.
И кой ли щи ви повярва – когато главният прокурор казва, че държавата я няма, а пък вие твърдите, че тя е Свободна… 



Тагове: Кеворк Кеворкян, вълчицата Лупи, село Горни Лом, село Бисер, Борис Елцин, Михаил Горбачов, Владимир Путин, Росен Плевнелиев, Михаил Ходорковски, перестройка, Прехода, Емир Кустурица, Горан Брегович, Васил Левски, Христо Ботев, Румен Угрински, Георги Първанов, Мизия, Горни Лом, Челопечене, Берлинската стена, Варшавският договор, Тодор Живков, Салвадор Дали



Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2019 Всички права запазени.