Това е важният въпрос: какво следва след куршума, който покоси бежанеца-афганистанец? „Бежанец“? „Афганистанец“?
Останалото са апликации:
захарен памук от Брюксел, откъдето и след убийството отново ни продават „умерен оптимизъм“ за Голямото Преселение;
еуфория около полицая, понеже си е свършил работата - и подписка за награждаването му;
конспиративни догадки - на колко километра от границата е убит нарушителят, как е убит, и пр.;
съвсем реалистични догадки – какъв процент от пришълците са залавяни - и трябва ли да сме щастливи, ако този процент съответства на процента заловени контрабандни стоки.
Всъщност, как се охранява границата ни – след като отвсякъде изникват многочислени групи от чужденци?
Обикновените българи отдавна са свикнали с тях - наясно са, че никой не е в състояние да изчисли пришълците, които спокойно прекосяват страната.
Например, от месеци те се точат през село Драчево – а разстоянието от граничната бразда до Драчево се изминава пеша за няколко дни. Няколко дни.
Тогава, къде е граничната бразда – в Драчево, Средец, още по-нататък – къде?
Стотици превозни средства непрестанно местят браздата из цялата страна – затова да отбележим с някоя награда Златният век на българския каналджия.
Охраната била организирана на пет километра от границата – хайде, да наградим и граничната бразда.
Турският премиер Давутоглу усърдно ни обещава , че ще ни пази – да вземем предварително да го наградим и него.
А светът тепърва ще подритва името на България – и пак ще излезем варвари, понеже само тук бе убит „бежанец“.
50 души са спрени с един труп.
А когато се юрнат 500, 5000 - и още, и още?
Нямаме граница, защото нямаме идея, как да се защитим - изобщо. Дупедавството не е идея.
Варварите идат – но нас ще ни изкарат варвари.
Нямаме съюзници – освен на думи, ако думите на европейските чиновници изобщо значат нещо.
Не ни трябват догадки и фантазии.
Трябва ни Провиждане за Мътното Време, което вече ни залива.
Важният въпрос си остава – какво следва след куршума?