В ООН Плевнелиев се срещна с турския премиер Давутоглу - и се хилеше така, сякаш е решил окончателно бежанската криза.
И нещо подобно каза: разработвали специални механизми, включително технологични, политически, регионални.
Обаче турчинът го нямаше пред камерите на българските оператори, не чухме нито дума от него.
Сетне Плевнелиев подскочи още по-високо, както се полага на един главнокомандващ – опита се да направи троен скок на височина, както се изразяваше Олешковски.
И изтърси: „България ще е един от големите играчи“.
Какво си казвате, като чуете подобно кукуригане?
България щяла да бъде голям играч при избора на нов шеф на ООН.
Голям играч?
Голям?
Играч?
Изобщо играч?
Освен това, според нашия човек, следващият генерален секретар на ООН трябвало да е от Източна Европа. Брех! Да не би да има предвид себе си? Нашият кандидат обаче трябвало да е жена. Е, това няма да е голяма пречка за Плевнелиев.
***
Писал съм много пъти за Плевнелиев, но той е такъв фонтан от премъдрости, че дори целият Институт по литература на БАН да ги описва, пак няма да може да му насмогне.
Тук ви предлагам един текст от „Преса“, 21 юли 2015 година
***
Н О . . .
ГАЙДИ И ГАЙДАРИ
Остана ли нещо от „Държавата на духа“
Винаги съм подозирал, че поне десетина души харесват Плевнелиев – защото именно те, за разлика от многобройните му критици, са прозрели до дъното на душата му, а може да са се опитали да проникнат и в разума му, което вече е сериозно изпитание. И там, в душата му, те са открили истината за един човек, който търси неистово единение със своя народ – а това не трябва да остане неоценено.
Ето един пример. Телевизията ни съобщи, че президентът посетил щанда за гайди на Роженския събор – и веднага след това изкупили
всичките десетина гайди, изложени там!
Това не е ли пример, че народът се нуждае от единение със своя Пастир?
Нещо повече: народът е подсказал, че иска да следва своя Гайдар - независимо от горещините и врявата на Рожен.
Остана тайна, дали и Плевнелиев не е надул някоя гайда - и тъй единението да стане наистина сакрално, да придобие характера на кръвна клетва. Засега телевизионният летописец ни спести тази подробност, обаче нищо чудно и това да се е случило.
Обаче оттук-насетне гайдата може да се пръкне ненадейно там, където изобщо не я очакваме. Примерно - това е само една идея, не я натрапваме на президентските съветници - Плевнелиев би могъл да поднесе следващото си новогодишно приветствие чрез воплите на една гайда. Това ще бъде уникално преживяване за народа. Още повече, че на него отдавна са му омръзнали обичайните думи, понеже те лъщят от лъжи и преувеличения. Нещо съвсем различно е посланието на гайдата – поне няма да е толкова лесно да се познае, кога Гайдара лъже и кога се преструва, че не лъже.
Отгоре на всичко, подобно новогодишно послание с гайда ще бъде очакваното завръщане на президента – официално, а не в прахоляка на Рожен - към народните корени. Той дължи това на избирателите си, понеже немалко хора още си спомнят, че Гайдара чете едно от първите си новогодишни послания на фона на американските Колорадски планини. Тогава това бе посрещнато с изумление, понеже не бе схванато като знак на преданост към атлантическите ценности. И, ето - сега е моментът една гайда да ни вкара в правия път: евроатлантици сме, обаче уважаваме и гайдите си, и пр.
Всъщност, Роженският епизод ни подсети, че Плевнелив е показвал и по-рано слабост към гайдите, но това не е било оценявано както трябва. Обаче през седмицата една от гайдите, които той е приютил край себе си в президентството, издаде толкова фалшиви звуци, че си помислихме, че е пробита. Това се случи, когато правният му съветник Кристиан Таков сравни по телевизията протеста срещу главния прокурор с щурма срещу Бастилията. Ето така се изживяват някои гайди – в разюзданото си въображение те се виждат как атакуват Бастилията, нищо по-малко. Макар да са само недъгавите церемониалмайстори на една користна идея, те се опитват да й придадат помпозност и внушителност. Провинциално суетливи, те не случайно са били избрали датата на протеста си - макар че публиката изобщо не се сети да направи това сравнение. И трябваше президентска гайда на другия ден да ни подсети, че 14 юли е трябвало да сложи началото на тяхната революцийка. Може би дори са сънували, как от стълбите пред Съдебната палата прочитат текста на Новата българска конституция, която главанаците от Парламента трябва да приемат без никакви възражения.
Нищо подобно не се случи на 14 юли, обаче дори само играта с подобни сравнения е предостатъчна за нашите клетници на Безпорядъка, които се изживяват като Робеспиеровци. Нищо чудно и Ксавието, който минава за посланик, но понякога се държи като обикновен френски шегаджия, да им е дал тази идея.
Обаче ден по-късно, Гайдара трябваше да се превърна в обикновена гайда, и то пробита, понеже поиска среща с главния прокурор – същият, срещу който негови гайди организираха протест. Все едно, че нищо не се бе случило. Това си е истинско безчинство. Тези хора са потънали до шията в блатото на фалшивостта – твоя гайда пищи срещу главния прокурор, а ти, в същото време му се мазниш, и това трябва да минава за нормално. А си е направо провинциално коварно и нахално. Тия хора не правят политика, те направо бесуват – и е дори обидно човек прекалено да се занимава с тях. С издънени гайди Бастилия не се превзема, то е ясно, обаче фалшивият им вой за дълго ще отврати обикновените хора.
А убежденията на Радан К. непрекъснато ферментират. Тъкмо успява да ни убеди, че е привърженик на „еволюцията“, и на следващия ден навлича тужурката на болшевишки комисар и казва: „Не тръгне ли съдебната реформа до 10 дни, политическа криза и избори“. Десетте дни изтичат тази седмица и това накара Бойко да се нагърби с ролята на еколог - щял да търси нова екология в отношенията между политиците. Макар че отдавна трябваше да се наметне с престилката на хигиенист, на чистач. Но да не му се бъркаме излишно – и той има предостатъчно гайди около себе си. Интересно обаче, защо чак сега се завъртя думата „екология“ в устата му, кой ли му я е подсказал.
А пък парадоксалното е, че това се случи тъкмо в деня, когато оклепаха и името на блестящия руски учен и приятел на България академик Дмитрий Лихачов: предлагали в Обеля да бъде изграден негов паметник, и веднага една шайка късни русофоби се противопоставили. Те сигурно си нямат и понятие за съдбата и делото на Лихачов, най-малкото за усилията му тъкмо в „Екологията на духа“. Ако беше жив, академикът, който е лежал четири години в Соловецкия лагер, сигурно щеше да си помисли, че някаква ежовщина вилнее в днешна България. Все пак, по дяволите, не искат да правят паметник на Дзержински, а на проникновения учен, който нарече България „Държава на духа“. Лихачов бе и един от малцината, които се противопоставиха на изключването на Сахаров от съветската академия на науките. Сега искат и него да го наръфат.
Може ли да бъде приложима „екологичната“ идея срещу ръмжащите политически псета? Много се съмнявам. Освен ако под екология Бойко не разбира пазарлък. Но и тогава успехът му ще бъде временен - каквото и да прави отсега-нататък, по крачолите му винаги ще висят по едно-две ненаситни псета. Далеч по-забавно би било да чуе репченето на Радан – и да ги натири всички към предсрочни избори.
И понеже много говори за гръцката афера - която той схваща като антракс, поразил някакво говедо - далеч по-разумно ще бъде да предизвика една политическа криза. Тъкмо чорбаджиите от Брюксел ще станат и по-благосклонни към нас.
Иначе 100 или дори 150 хиляди души се били изсипали на събора в Рожен, който обаче изглеждаше повече като една грамадна кебапчийница. Предимно се говореше за цената на кебапчетата, отколкото за историята на ансамбъла „Сто каба гайди“, примерно. Така никой не разбра, какво се е случило през годините на Мътилката с автентичния български фолклор, нямаше кой да ни каже това.
А ние ще станем народ, когато поне хиляда от тия, дето отидоха до Рожен, бяха прескочили и до Гърмен, за да защитят и окуражат тамошните българи. Двеста гърменчани биха път да протестират пред Министерския съвет – но нито един политик, който иска да бъде схващан като патриот, не ги подкрепи с присъствието си. Каракачонв се нахвърлил срещу адвокатката на циганите-експроприатори от Гърмен, които съдът в Страсбург великодушно амнистира – но в телевизионно предаване, понеже то осигурява повече аванта.
Аз пък, като един стар наивник, мечтая хилядите от Рожен да преминат и през Гърмен, за да докажем, че все пак са останали някакви остатъци от „Държавата на духа“.
Иначе другото е доста тягостно: гайдите от президентството ще продължават да циврят фалшиво, някакъв българин, без никакъв свян, ще продава месо, заразено с антракс, циганите ще палят свещи за здравето на съдиите от Страсбург, и пр. Купувайте гайди, яжте антракс - и няма как да не загърбвате Гърмен.
Други публикации на автора можете да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com, както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма
„Всяка неделя“.