English
Deutsch
Русский

 
СНИМКАТА НА ТАТКО
 

     Веднага след възстановяването на спряната от предишния режим „Всяка неделя”, което се случи на 19 ноември 1989 година, по клубовете на БСП, а и не само там, масово започнаха да разпространяват една листовка със снимка на татко.
    Ето копие на въпросната листовка – на този модерен позив на обновената комунистическа партия.

 

 

    Отдолу някой е добавил на ръка „Изчадие Адово”.
    Татко беше починал година преди това, та нямаше как да го питам каквото и да е – макар вече да знаех, че няма нищо общо с никакъв Източен фронт. Единственото, което имаше място в сърцето му, бе съдбата на Армения, нищо друго.
    Два месеца по-късно, и то директно в ефир, за листовката отвори дума тогавашният  главен редактор на комунистическия орган „Работническо дело” Радослав Радев. Бях го поканил да участва в една полемика с шефа на варненското летище, когото зверски бяха обругали във вестника преди промяната. Човекът искаше да се защити, но в последния момент се уплаши и се отказа от участие. Реших, все пак, да дам думата на Радев, вместо да го натиря. И се започна. Той забрави за аферата с варненското летище и вместо това ми зададе няколко мръснишки въпроса, единият от тях за въпросната снимка. Стана нечувана разправия.
    На следващият ден от Сливен пристигна Гаро Кайсерлиян, който настояваше на всяка цена да му дам думата, за да каже, че татко е бил противник на идеята арменци да воюват на Източния фронт в специална част под немско командване. Отказах на бате Гаро, но той все пак ми остави нотариално завереното си изявление. А той беше наистина достоверен свидетел, понеже беше участвал в тъй наречения „арменски освободителен корпус”, а по-късно за награда беше прекарал и десетина години в сталинските лагери. Върна се през 1955 година и аз научих за тамошните прелести доста време преди у нас да преведат „Един ден на Иван Денисович” на Александър Солженицин.
    Интересното е, че добре знаех тази снимка от семейния ни албум - но никога по-рано никой не се беше опитвал да ме заплашва с нея. За целите на листовката вероятно е взета от досието на татко в ДС. Дали пък е съществувала в моето фамозно досие, тъй и не разбрах, нито съм се интересувал.
    Ето и едно по-ясно копие от оригиналната снимка…

 

 

 

    Него пък ми го донесе седем години по-късно синът на много известния сливенски комунистически деец Съби Димитров – Митко Събев, мисля, че беше човек от дипломатическата кариера.
    И той беше надписал снимката, много трогателно естествено: „На Киворк и цялото му семейство, с най-хубави чувства. От бати Митко Събев. София 20.6.97”
    Отстрани друг някой е написал: „Бащата на Киворк Киворкян”.
    Дали той не беше авторът или поне един от авторите на онази листовка? Не го питах, този въпрос вече изобщо не ме интересуваше. Да правят каквото си знаят, тъй си бях казал още в началото.
    В книгата си „Необичайни срещи” съм споменал с две думи тази история. Ето как.
    „Войната срещу „Всяка неделя” започна още след втората ни емисия.
    По партийните клубове бяха започнали да разпространяват една снимка на татко с надписа: ”Бащата на Кеворкян, който е изпращал войници на Източния фронт”.
   На една вечеря у Луканови, бяха и техните съседи Хайтови, докато всички все още се суетяха, спрях Луканов в антрето и го попитах: „Ти ли ги правиш тези неща?”
    А той се засмя и каза: „Ти пък обръщаш много голямо внимание на дреболии!”
    Зяпнах, и нищо не успях да отговоря.
    Няколко седмици по-късно поисках „Вот на доверие” за „Всяка неделя”, заради заплахите, които ставаха все по-груби. Писмата в наша подкрепа ги носеха с чували от Централна поща. А Луканов, на някакъв коктейл, ми каза: „Ти си бил прекалено чувствителен!”
    …
    А на снимката татко е заедно с други скаути от арменската скаутска организация. Цялата история е типична болшевишка манипулация.

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.