English
Deutsch
Русский

 
АКО ИЗКУКУРИГАМ КОГО ЩЕ СЪБУДЯ?
 

Радой ми надписваше много приятелски и обичливо новите си книги, които от края на 80-те години неизменно представях във „Всяка неделя”.
Този автограф обаче е интересен с друго – с импровизираното осемстишие „Признание”.
Оптимизмът на Радой стремглаво се сгромоляса почти веднага след 1990 година. Той продължаваше да оставя в околните впечатлението, че нещата ще се променят, но това беше само външно. А към средата на 90-те години беше вече напълно отчаян.
Идваше поне два пъти седмично в офиса ми в парк-хотел „Москва”. Веднъж, беше по време на управлението на Филип Димитров, се появи по обичайното време и веднага започна да разказва: докато вървял през парка от дома си - той живееше съвсем наблизо, срещнал възрастен мъж, който го заговорил. Казал му нещо, което направо го беше смутило.
„Едните са за затвора, а другите за лудницата!” – рекъл непознатият.
Имал предвид върхушката на комунистите и седесарите. Този път Радой не се смееше, а непрекъснато усукваше чутото и ставаше все по-мрачен.
А въпросното осемстишието той написа буквално на един дъх, след като сложи автограф върху новата си книга „Ако изкукуригам кого ще събудя?” /Саморасляци 1958 – 1998/.
Ето го.

 

 


Прилагам тук и едно вероятно позабравено интервю с Радой, което направих за 70 годишнината му. Както се полага, снимката му украси брой 35 на списание „Всяка неделя”. Радой беше член на неговата редколегия, заедно с Блага, Борис Димовски и останалите.
Интервюто беше пълна импровизация в стил „Един въпрос, една дума - Един отговор, една дума” - рубрика, която започнах с него, и след прекъсване от почти 10 години възстанових в третата „Всяка неделя”. То е направено на 23 април 1993 година, от 10,20 до 12,10 часа. Бях забравил, но сега виждам, че то е отнело 110 минути, макар че Радой трябваше да отговаря с една дума или едно име.
Един от въпросите го затрудни извънредно много. Той се колеба дълго, понеже знаеше за приятелските ми отношения с Хайтов, но накрая изплю отговора на въпроса „Омразният човек”.
Тази кратка анкета е много показателна за Радой – убедих се в това и сега, когато след толкова години я препрочетох.





През 2002 година /8 декември/ Радой гостува в „Гореща линия”. Тогава му зададох повторно някои въпроси от въпросната анкета.
Ето какво се получи.
Жената? - Лаура.
Поетът? - Далчев.
Съперникът? - Борис/Христов/.
Страхът ти? – Вече много страхове станаха… Плуралистичната несвобода!
Епиграмата? Тогава /през 1993-а/ си казал „Трая – рая”? – Пак същата!
България? Отговорил си „Неразбрана”? – Ама стана вече и неразбираема!
Думата? Тогава е била „Трябва”? – Сега не ми харесва толкова, звучи ми нещо фелдфебелско. Много се изхабяват думите, трябва да мислим нови. Аз съм направил думите „другост”, „опакост”…
Искаш ли да те клонират? – За какъв …ще ме клонират? Не стига ли, че доста хора ме клонираха в епиграмите си!
 

  



Ето и няколко епиграми от сбирката „Ако изкукуригам кого ще събудя?”, публикувана от издателство „Балкани”.




 

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.