English
Deutsch
Русский


ХУДОЖНИЦИ В ПОЛИТБЮРО НА БСП
 

    В 10 часа на 17 април 1990 година ръководството на телевизията бяхме извикани в Политбюро – вече наричано Председателство - на Висшия съвет /по-рано ЦК/ на БСП. Беше най-решителното време преди изборите, когато ожесточението бе достигнало връхната си точка.
    Вечерта в „По света и у нас” бе излъчено следното съобщение:
    „Днес Александър Лилов и членове на Висшия партиен съвет имаха среща с ръководството на Българската телевизия.
    Подчертана бе важната роля на телевизията в отразяване на обновлението на страната и на БСП.
    Изразено бе сериозно безпокойство, че в своите информационни и други програми телевизията проявява едностранчивост. В нашето време на конкуренция на обществените сили е важно телевизията да съдейства за напредъка на демократичното развитие.
    Такива срещи ръководството на телевизията провежда и с представители на други политически сили в страната.”
    …
    Както се вижда – текст, като за среща с БСП.
    А ето какво съм си записал в дневника – поместено е в книгата ми „Необичайни срещи”, главата за Андрей Луканов.
    „В края на пролетта на 90-та бяхме извикани на среща с ръководството на БСП.
    Беше ни казано, че се наблюдава рязко стесняване на телевизионното време за БСП, има превес на критичното начало, телевизията проявява определено пристрастие към опозицията. Ал.Лилов иронично отбеляза, че “телевизията не бива да изпадне от опеката на една партия в обятията на друга”.
    Главно се говори за „Всяка неделя”. Казано бе, че програмата е била трибуна на свободомислие преди 10 ноември, но да не се забравя, че сега е била разрешена от партията. Темата за лагерите, упорито разследвана от „Всяка неделя”, предизвиквала “голям натиск отдолу” и не било ясно докога ще може да бъде удържан този натиск.
    „Непрекъснато ли ще бъдем в желязната прегръдка на престъплението” – попита Лилов.
    По повод участието на Марко Ганчев във „Всяка неделя”, който в ефир върна партийната си книжка, Филип Боков каза,че предаването не е показвало връчване на партийни книжки, за да показва връщането им.
    Йордан Радичков, който говори извънредно красиво, си призна, че не е чувал нищо за лагерите, но спомена нещо странно: „Да не се говори само за гърбицата, в края на краищата е имало само един Ловеч”.
    Такива разговори се водеха – с елегантни намеци и остроумни внушения. Дърводелският цех на идеологическата фабрика очевидно беше закрит.
    …
    Тия дни, докато ровех в архива си и подготвях илюстрации за новата си книжка с фрази и афоризми „Мъгла от тамян”, открих един шарж, който Любен Гоцев – една от най-мистичните фигури на БСП – ми е направил по време на срещата. Бях напълно забравил за него и едва сега се сетих, че той ми го връчи тогава. Има го в секция „Галерия” на сайта kevorkkevorkian.com, но сега разпознах автора му по датировката, която Гоцев лично е направил.
    Той ми е придал доста мрачно изражение - изглежда разговорът с шефовете на БСП не е вървял никак добре.


 

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.