English
Deutsch
Русский
















ШЕСТО УПРАВЛЕНИЕ
СРЕЩУ НЕФОРМАЛНИТЕ
ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ
1988 - 1989 г.
 
ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК
с материали от архивите на МВР
и Централния държавен архив
 
Фондация „Д-р Желю Желев“
 
 
 
2. Да се подготвят Мерки
на Секретариата на ЦК на БКП
за подобряване на политическата
и идеологическата работа с художествено
творческата и научната интелигенция.
 
 
ЗАСЕДАНИЕ
на Секретариата на Централния комитет
на Българската комунистическа партия
26 декември 1988 г.
 
      Начо Папазов:
      Другари, аз смятам, че тук се предлага един документ, който някъде би трябвало малко структурно да се подобри. Във връзка с това мисля, че трябва да се подчертае в документа, че Политбюро счита това като едно предизвикателство, и то добре обмислено предизвикателство против нашето партийно ръководство в условията на гласността и развитието на демократизма. Тези хора знаят за кого работят и защо работят. Това не са обикновени хора, това са част от нашата интелигенция и фактически те предизвикват. Мисля, че трябва да реагираме внимателно, твърдо, но заедно с това тактично и много диференцирано. Съгласен съм, че трябва да ги размием. Сега те продължават своята активна дейност да привличат последователи, вместо да се получим обратното - да намалява техния брой. Петър Динеков - това е личност, и други - също.
     Според мен досега трябваше по този клуб да се излезе с мнение и от Съюза на писателите, и от Съюза на художниците, и от Съюза на журналистите, от всички наши организации там. Може да не се се дига шум в пресата, обаче вътрешно трябваше давземат отношение. Те и досега не са взели отношение. И по този начин да предотвратим връзката им с други хора. Аз познавам Дацев. Ако се води с него един голям разговор, той ще разбере.
      Иван Панев:
      Той не е разбрал, че с него са говорили от Би-Би-Си.
      Начо Папазов:
      Той е академик. За Запада той е личност. Друго е Шелудко. Той много съзнателно отговаря: тук няма условия, не ни дават възможност за клубове, за събрания, за печат. Той е злостен, той е дълбоко убеден, той е един от авторите, един от основателите на този клуб. Балевски добре отговаря. Много добре отговаря Станчев от в. „Поглед“. Не лошо отговаря и Радичков.
      Второ, аз смятам, че трябва да предизвикаме голямо настъпление в партийните организации на културния фронт. Документът да се разгледа пред тях и те да вземат отношение по този въпрос. Те са вземали отношение по много по-малки въпроси, та камо ли по този въпрос няма да вземат. Да обсъдят не голословно, а задълбочено и аргументирано.
      Аз смятам, че от документа трябва да стане ясно, че партийното ръководство прави всичко възможно да проведе преустройството в духовната сфера на основата на Юлската концепция и че ще има нужда от помощ на цялата интелигенция, на целия народ, на цялата партия. Но това трябва да става в партията, чрез партията, чрез други организации, може и в нови организации, но не нелегално и извън партията. Те пускат такава версия: вие сте се хванали за властта и не искате да я изпуснете. Това е една от техните позиции. Трябва да им се каже, че ние сме избрани от конгреса, като дойде нов конгрес, ще се избере ново ръководство. Това е законното ръководство на партията. Те така подстрекават и говорят против нас, против нашето ръководство, че това са бюрократи, както Вагенщайн казва „партократи“. Като че ли ние сме нещо, което се е наложило на партията, на народа.
      Във връзка с това смятам, че трябва да се проведе един разговор с телевизията. Кеворкян се опитва във „Всяка неделя“ да прави сензации. Защо не привлече някой от разумните подражатели на преустройството? Амосов е известен като голям хирург, той направи първото изкуствено сърце, но в областта на политиката е напълно объркан. Аз не зная дали не е и религиозен. Той взе него да представи снощи. Амосов фактически се обяви против всякакъв ред.
      Емил Христов:
      Ние една година говорим за Кеворкян. Защо не го сменим по целесъобразност, без никакви обвинения?
      Начо Папазов:
      Снощи се получи една трибуна. Получава се така, че чрез Амосов Кеворк противопоставя нашето преустройство на преустройството в Съветския съюз. Една от целите им е да противопоставят партийното ръководство на България на партийното рьководство на Съветския съюз, че ние не приемаме преустройството, което става в Съветския съюз. Мисля, че въпросът е много важен.
      Емил Христов:
      Защо трябва ние да се оправяме с това? Има ли държавно ръководство на телевизията и въобще на културата? Защо трябва Секретариатът да прави това?
     Начо Папазов:
      Прав си, трябва да действаме еднопосочно.
      Трябва да видим и законите. Може да издадем съответни укази, но да имаме яснота, за да можем да действаме. А ние не действаме по законите, след това се получава така, че те стават герои, а ние ставаме лоши.
      Йордан Йотов:
      Тук се говори за средствата за масова информация. Аз нямам възражение срещу това, което беше казано. За Кеворк. Случаят с Кеворк заслужава внимание, но той не може да бъде решен със замах.Търсят се сега хора, които да се прибавят към него и постепенно той да избледнее и да излезе.
      Иван Панев:
      Трябва да му се преглежда програмата.
      Димитър Стоянов:
      Трябва да се каже на Любомир Павлов, че носи отговорност за това.
 
 
Тагове: Кеворк Кеворкян, „Всяка неделя“, академик Николай Амосов, д-р Желю Желев, Секретариата на ЦК на БКП, Начо Папазов, Иван Панев, Емил Христов, Преустройството, Йордан Йотов, Димитър Стоянов

 

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.