English
Deutsch
Русский



















     ВИЛИ ЦАНКОВ:
     БЕШЕ ЕДИНСТВЕНОТО
     СЪБУДЕНО ПРЕДАВАНЕ

     − Г-н Цанков, броили ли сте колко пъти сте участвали
във „Всяка неделя“?
     − Участвах много пъти, тъй като Кеворк ме викаше при
всяка моя постановка. Спомням си даже един такъв случай. В
студиото бяхме аз и един критик, за съжаление не му помня име-
то, той почина. Тогава бях поел постановка на заболял режи-
сьор в театъра, просто да я довърша. Критикът изяви своите
критични недоволства и Кеворк искаше да ме провокира и каза:
„Хайде да видим сега как Вили Цанков ще говори за неуспехите
си.“ Аз тогава не му обясних, че това не е моя постановка, а кри-
тикът нарочно смотолеви тази работа. Не исках да обяснявам,
защото все пак спектакълът трябваше да се играе, и аз трябва-
ше да кажа всичко хубаво за него и да го защитавам, а не себе си
да защитавам. Можех да го поставя Кеворк натясно, защото
той не разбираше какво става, но не исках да уронвам престижа
на спектакъла.
     „Всяка неделя“ се помни като предаване, което гледаше кол-
кото може болезнено или с езоповски език да отхвърля мантия-
та на посредствеността, на глупавото, ограничено разбиране
за изкуство, за обществен живот. Всичко това го правеше един-
ственото събудено предаване. Търсеше винаги отворен прозо-
рец навсякъде по света. Като говоря всичко това, аз не мога да
не го сравня със сегашната обстановка. Сегашната обстановка
какво е? Безвкусни, направо безвкусни предавания. Дори и поли-
тическите са често пъти непристойни.
     Онова, което беше „Всяка неделя“, не може да се върне.
Сравнявам го с цялата преса сега. Не се знае кой срещу кого се
бори. А тогава беше ясно − срещу простотията, срещу огра-
ничеността. Сега един вестник провежда интересите на еди-
коя си групировка или политическа партия, другият вестник
на друга партия и групировка. Търси се сензацията. А в предава-
нето на Кеворк не се търсеше евтината сензация. При него бом-
бите не бяха без покритие. Спомням си след политическата про-
мяна, когато направи интервютата с Ванче Михайлов и с царя.
Това беше бомба, но направена професионално, с мисъл.
     − Кога харесвахте „Всяка неделя“ повече − когато беше
чисто културна или когато стана и политическа?
     − И двете. В първата информацията вървеше много смис-
лено, а във втората вече се отговаряше на нуждите на общест-
веното развитие. Тогава, да си призная, гледах само съветската
телевизия, тъй като Горбачов вършеше цялата работа, и „Вся-
ка неделя“.
     − Има ли някоя неистина, казана от вас в предаването, за
която сега съжалявате?
     − Аз неистина не съм казвал. Сега е най-обикновено нещо
да правиш пиеса наопаки, да вземаш текстове от друга пиеса.
Тогава аз бях направил „Ричард Трети“ и бях взел реплики от
„Хенри Шести“, но никой не разбра това. Аз обаче предварител-
но си бях приготвил оправдателна реч.
     − Ако трябва да оприличите „Всяка неделя“ с някакъв пред-
мет, кой бихте избрали?
     − Ха, не знам какво бих избрал. Това не е цвете, защото не
е цвете за мирисане.
     − Чувствате ли се удобно на стола срещу Кеворкян?
     − Винаги. Макар че той си водеше много жестоко преда-
ването, заради което беше излязло и прозвището „кеворкира-
не“. Но той знаеше точно какво да пита.
     − Разногласия имали ли сте?
     − Не, никога. Спомням си даже, че ходихме заедно в Запад-
на Германия. Аз бях правил постановка тогава и той ни придру-
жаваше. Казваше ми „бате“. Не се смятах за толкова стар, но
ми беше приятно. Винаги съм го чувствал като приятел.
     − Какво ставаше след участията ви във „Всяка неделя“?
     − Много хора се обаждаха по телефона или идваха направо
вкъщи. Често пъти ме питаха „Защо не каза това и това...“ Но
не може, когато Кеворк държи здраво разговора, да кажеш всич-
ко, което си искаш. Трябва да има поводи, иначе излиза насилено.
Много наболели въпроси имаше тогава. Някои от нашето със-
ловие си живееха съвсем спокойно и безметежно. Но аз говоря за
други хора, които очакваха и искаха нещо обезателно да се про-
мени.
     Не може да се каже обаче, че някой е говорил пряко срещу
властта в тези предавания. Безброй пъти ме санкционираха и
уволняваха, но аз никога не съм правил в спектаклите си нещо,
което пряко да действа. Разбира се, някак си на втори план всич-
ко това е дразнило. Ние излизахме от морала на социализма. Но
белята беше, че този морал нямаше нищо общо с действител-
ността. Никой не може да каже нещо лошо за абстрактните
понятия за социализма. Той е много добър и хуманен, но дейст-
вителността е точно обратната. Това противоречие между
идеал и действителност е нещо, което ние използвахме и по-
казвахме. Това дразнеше властта.
     − Истината, която Кеворкян изтръгна от вас?
     − Да, аз тогава бях модерен режисьор. Сега съм спокоен,
даже озаптявам младите от позицията на по-консервативен.
Кеворк ме беше попитал дали съм правил естетски работи. Не
исках да говоря за това, макар че си го казах. Бях поставил във
Варна една постановка на „Хамлет“ само в бяло и черно. И тога-
ва, и сега аз никак не съм доволен от този спектакъл. Той беше
наивен и примитивно естетски. Трябваше да обяснявам на Ке-
воркян тази работа и ми беше неприятно. Стана дума тогава
и за дрехите, тъй като аз 35 години ходя с тази кройка (сако с
попска яка), която сега е най-модерна. След 35 години я наложих.
Кеворк започна да говори и за дрехата ми, че е модерна. И аз обяс-
них, че не съм модерен, тъй като модата е нещо, което се про-
меня. А аз ходя все с тази кройка.
     − „Всяка неделя“ имаше доста тежки периоди. Опитахте
ли се по някакъв начин да помогнете на Кеворк?
     − Вижте, тогава на мен трябваше някой да помага. Аз и
нямаше къде да отида да се застъпвам, тъй като всичко нагоре
беше против мен. И да отида, ще направя само лоша услуга, от-
колкото да помогна. Очаквахме обаче, че тази работа ще се уре-
ди. И в края на краищата се уреди, защото талантливите хора
трябват. Колкото и властта да имаше известни ограничения
тогава, тя искаше да има хубав театър, хубаво кино, макар и по
техните правила.
     Сегашната власт толкова е затънала до гуша в иконо-
мика и политически комбинации, че хората на изкуството са
оставени така... в такава безперспективност се намират всич-
ки съвременни млади колеги. Те правят изкуство заради изкус-
твото. Те не знаят срещу какво вървят, за тях няма враг, има
пълна свобода. Никой за нищо не им пречи. В театъра можеш
да поставиш каквото си искаш и както си искаш, стига да ти
дадат пари.
     − Добре, но вие кога бяхте по-отчаян − тогава, когато ви
уволняваха и ви наказваха, или сега − когато имате работа и
свобода?
     − О, сега съм много по-отчаян. През всичките тези 40 го-
дини аз съм се занимавал и с народопсихология. Аз усещах, кога-
то седях в тъмното, в ложата, публиката на какво се смее, на
какво се радва, а тя се издаваше. Настроенията бяха много яс-
ни. Само някой да каже иронично думата „другарю“ и избухва-
ше смях. Сега духовното падение на нацията е неимоверно. Мно-
го по-страшно е. Тогава, като те уволняват, ти се смяташ за
борец, за герой. Имаше хора, които те прегръщат. Аз не съм си
създал сам приятелите. Създадоха ми ги моите неприятели. А
сега е съвършено друго − всеки е сам за себе си.
     − Липсва ли ви Кеворк от екрана?
     − Да, много.
     − Мислите ли, че може да се намери негов заместник?
     − Въпросът не е само до талант. Трябва да има време едно
такова предаване да се разгърне. Нещата са твърде сменяеми.
Времето е такова, че ако се появи един нов Кеворк, той ще бъде
определен политически, а това е много грозно. Трябва да бъде
или син, или червен − друг изход няма.
     − Коя е най-несправедливата критика, отправяна към
„Всяка неделя“?
     − Помня едно нещо − когато щеше да се прави предаване-
то за царя, миньорите от Перник бяха изпратили телеграма, в
която пишеше − Спри това, защото ще дойдем в София с кир-
ките. Кеворк го прочете по телевизията и каза „Спокойно, гос-
пода!“. Това за мен беше един от най-страшните случаи, защо-
то в Румъния се случи точно това. Извикаха миньорите и те
почнаха да бият в Букурещ. Ако имаше един провокатор да ги
поведе, можеше да стане и у нас такова нещо.
     − Първото нещо, което бихте искали да кажете в една
нова „Всяка неделя“? Само болката за театъра ли ще бъде?
     − Не, не е само болката за театъра, тъй като аз съм вече
на възраст, занимавах се и с политика. Бях народен представи-
тел във Великото Народно събрание и знам нещата как са тръг-
нали от зачатъка. Тази политическа бясна комбинативност, ко-
ято сега върви навсякъде, и наляво, и надясно, ми е много непри-
ятна. Искаме да вървим към Европа, а целият ни политически
живот е на ниско балканско ниво. Това е нещо, което непрекъс-
нато ме мъчи. Аз категорично вече не се занимавам с политика и
навсякъде, където ме поканят за нещо, което намирисва на по-
литика, отказвам.
     − Какво бихте написал в споменика на „Всяка неделя“?
     − Това беше предаване единствено за времето си и уни-
кално в цялата телевизионна история до днес.
Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.