на друга партия и групировка. Търси се сензацията. А в предава-
нето на Кеворк не се търсеше евтината сензация. При него бом-
бите не бяха без покритие. Спомням си след политическата про-
мяна, когато направи интервютата с Ванче Михайлов и с царя.
Това беше бомба, но направена професионално, с мисъл.
− И двете. В първата информацията вървеше много смис-
веното развитие. Тогава, да си призная, гледах само съветската
ка неделя“.
− Аз неистина не съм казвал. Сега е най-обикновено нещо
да правиш пиеса наопаки, да вземаш текстове от друга пиеса.
„Хенри Шести“, но никой не разбра това. Аз обаче предварител-
но си бях приготвил оправдателна реч.
− Ха, не знам какво бих избрал. Това не е цвете, защото не
е цвете за мирисане.
− Винаги. Макар че той си водеше много жестоко преда-
не“. Но той знаеше точно какво да пита.
− Не, никога. Спомням си даже, че ходихме заедно в Запад-
на Германия. Аз бях правил постановка тогава и той ни придру-
жаваше. Казваше ми „бате“. Не се смятах за толкова стар, но
ми беше приятно. Винаги съм го чувствал като приятел.
вкъщи. Често пъти ме питаха „Защо не каза това и това...“ Но
ко, което си искаш. Трябва да има поводи, иначе излиза насилено.
Много наболели въпроси имаше тогава. Някои от нашето със-
ловие си живееха съвсем спокойно и безметежно. Но аз говоря за
други хора, които очакваха и искаха нещо обезателно да се про-
мени.
Не може да се каже обаче, че някой е говорил пряко срещу
властта в тези предавания. Безброй пъти ме санкционираха и
уволняваха, но аз никога не съм правил в спектаклите си нещо,
което пряко да действа. Разбира се, някак си на втори план всич-
ко това е дразнило. Ние излизахме от морала на социализма. Но
белята беше, че този морал нямаше нищо общо с действител-
ността. Никой не може да каже нещо лошо за абстрактните
понятия за социализма. Той е много добър и хуманен, но дейст-
вителността е точно обратната. Това противоречие между
идеал и действителност е нещо, което ние използвахме и по-
казвахме. Това дразнеше властта.
− Истината, която Кеворкян изтръгна от вас?
− Да, аз тогава бях модерен режисьор. Сега съм спокоен,
даже озаптявам младите от позицията на по-консервативен.
Кеворк ме беше попитал дали съм правил естетски работи. Не
исках да говоря за това, макар че си го казах. Бях поставил във
Варна една постановка на „Хамлет“ само в бяло и черно. И тога-
ва, и сега аз никак не съм доволен от този спектакъл. Той беше
наивен и примитивно естетски. Трябваше да обяснявам на Ке-
воркян тази работа и ми беше неприятно. Стана дума тогава
и за дрехите, тъй като аз 35 години ходя с тази кройка (сако с
попска яка), която сега е най-модерна. След 35 години я наложих.
Кеворк започна да говори и за дрехата ми, че е модерна. И аз обяс-
них, че не съм модерен, тъй като модата е нещо, което се про-
меня. А аз ходя все с тази кройка.
− „Всяка неделя“ имаше доста тежки периоди. Опитахте
ли се по някакъв начин да помогнете на Кеворк?
− Вижте, тогава на мен трябваше някой да помага. Аз и
нямаше къде да отида да се застъпвам, тъй като всичко нагоре
беше против мен. И да отида, ще направя само лоша услуга, от-
колкото да помогна. Очаквахме обаче, че тази работа ще се уре-
ди. И в края на краищата се уреди, защото талантливите хора
трябват. Колкото и властта да имаше известни ограничения
тогава, тя искаше да има хубав театър, хубаво кино, макар и по
техните правила.
Сегашната власт толкова е затънала до гуша в иконо-
мика и политически комбинации, че хората на изкуството са
оставени така... в такава безперспективност се намират всич-
ки съвременни млади колеги. Те правят изкуство заради изкус-
твото. Те не знаят срещу какво вървят, за тях няма враг, има
пълна свобода. Никой за нищо не им пречи. В театъра можеш
да поставиш каквото си искаш и както си искаш, стига да ти
дадат пари.
− Добре, но вие кога бяхте по-отчаян − тогава, когато ви
уволняваха и ви наказваха, или сега − когато имате работа и
свобода?
− О, сега съм много по-отчаян. През всичките тези 40 го-
дини аз съм се занимавал и с народопсихология. Аз усещах, кога-
то седях в тъмното, в ложата, публиката на какво се смее, на
какво се радва, а тя се издаваше. Настроенията бяха много яс-
ни. Само някой да каже иронично думата „другарю“ и избухва-
ше смях. Сега духовното падение на нацията е неимоверно. Мно-
го по-страшно е. Тогава, като те уволняват, ти се смяташ за
борец, за герой. Имаше хора, които те прегръщат. Аз не съм си
създал сам приятелите. Създадоха ми ги моите неприятели. А
сега е съвършено друго − всеки е сам за себе си.
− Липсва ли ви Кеворк от екрана?
− Да, много.
− Мислите ли, че може да се намери негов заместник?
− Въпросът не е само до талант. Трябва да има време едно
такова предаване да се разгърне. Нещата са твърде сменяеми.
Времето е такова, че ако се появи един нов Кеворк, той ще бъде
определен политически, а това е много грозно. Трябва да бъде
или син, или червен − друг изход няма.
− Коя е най-несправедливата критика, отправяна към
„Всяка неделя“?
− Помня едно нещо − когато щеше да се прави предаване-
то за царя, миньорите от Перник бяха изпратили телеграма, в
която пишеше − Спри това, защото ще дойдем в София с кир-
ките. Кеворк го прочете по телевизията и каза „Спокойно, гос-
пода!“. Това за мен беше един от най-страшните случаи, защо-
то в Румъния се случи точно това. Извикаха миньорите и те
почнаха да бият в Букурещ. Ако имаше един провокатор да ги
поведе, можеше да стане и у нас такова нещо.
− Първото нещо, което бихте искали да кажете в една
нова „Всяка неделя“? Само болката за театъра ли ще бъде?
− Не, не е само болката за театъра, тъй като аз съм вече
на възраст, занимавах се и с политика. Бях народен представи-
тел във Великото Народно събрание и знам нещата как са тръг-
нали от зачатъка. Тази политическа бясна комбинативност, ко-
ято сега върви навсякъде, и наляво, и надясно, ми е много непри-
ятна. Искаме да вървим към Европа, а целият ни политически
живот е на ниско балканско ниво. Това е нещо, което непрекъс-
нато ме мъчи. Аз категорично вече не се занимавам с политика и
навсякъде, където ме поканят за нещо, което намирисва на по-
литика, отказвам.
− Какво бихте написал в споменика на „Всяка неделя“?
− Това беше предаване единствено за времето си и уни-
кално в цялата телевизионна история до днес.
